Германска легенда: Ако не беше българин, Бербатов можеше да е световен шампион

– В интерес на истината не знаех, че е стигнал до Индия. Бербатов направи една много добра кариера. Особено в Англия. За последно знам, че играеше във Франция. С Индия ме изненадахте.

– В Байер (Леверкузен) Бербатов започна същинската част от славната си кариера. Помните ли как дойде при вас?

– Разбира се, беше много тихо и спокойно момче. Технически беше гениален. Спомням си, че още в самото начало в Леверкузен получи контузия. Но от първите дни се виждаше, че има феноменални футболни качества. Всички в отбора знаехме, че ще стигне най-високо ниво във футбола.

– През годините много негови съотборници казват, че той рядко говори. Как беше в съблекалнята на Байер?

– И при нас беше така. Гледаше мълчаливо какво се случва. Със сигурност не беше от приказливите.

– Бербатов е признавал, че имате голяма роля в изграждането му като нападател. Какво си спомняте от времената, когато играехте заедно?

– Не сме били чак толкова често заедно на терена. Бербатов тогава беше твърде млад футболист, който влизаше основно като резерва. На тренировките виждах какви големи възможности има. Най-много се опитвах да му покажа, че трябва да е сто процента хладнокръвен пред гола. Веднъж се зарадва много, че вкара. Аз му казах: „Браво, но сега трябва да вкараш втори и трети”. Мисля, че през годините следваше добре този мой съвет. И вкарваше много. Още веднъж ще повторя, че технически той беше гениален пред гола. Сигурен съм, че щом не е прекратил кариерата си, още някой отбор ще се зарадва на попаденията му.

– Байер разви Бербатов до един от най-добрите нападатели през новия век. Къде бихте го наредили?

– Трудно е да отговоря на този въпрос. Няма как да го сложа пред Роберт Левандовски, Кристиано Роналдо или Лионел Меси. Те са играчи от друга планета. Те играят на световно ниво и в клубовете си, и в националните отбори. Бербатов направи много сериозна кариера също. Но за негово съжаление България не е имала толкова силен национален тим. Ако играеше за Германия, Испания или Италия, можеше да стане дори и световен шампион. Щеше да е безценен с качествата си.

– Заедно с Бербатов имахте шанса да играете в мача на мачовете – финала на Шампионската лига. Какво си спомняте от двубоя Байер – Реал (Мадрид) през 2002 година?

– Смея да твърдя, че дори бяхме по-добрият отбор в мача. И то срещу Реал. С малко, но доминирахме в играта. За съжаление направихме ненужни грешки. Два пъти изостанахме в резултата и накрая не успяхме да го обърнем. Но ако си спомняте кой колко шансове за гол имаше, то ще ми повярвате, че Байер бе по-добрият.

– Но защо не успяхте да победите Реал?

– Трябваше да ги победим. Не успяхме да си вкараме положенията, които създадохме. А те бяха там – на терена. Реални. Просто не ни стигна малко.

– Бербатов имаше две положения. Помните ли ги?

– Е, прекалено много време мина от този ден в Глазгоу. Чак толкова не помня.

– Бяха в края на мача.
– Мисля, че удари греда.

– Не, Икер Касияс спаси.

– Ох, този Касияс. Той направи уникален мач тогава. Един великолепен вратар.

– Мислите ли, че в историята на тези финали ще има човек, който да вкара воле като Зинедин Зидан? Това беше голът, с който Реал ви победи.

– Трудно е да се каже. Сега на мода са задните ножици. Аз се надявам обаче, че един ден Байер отново ще е стигне до финал в Шампионската лига. Ясно е, че на Реал това се случва доста често. Тогава Зизу вкара един наистина феноменален гол. Това беше късметът за Реал. Първо Раул, а после той отбелязаха наистина майсторски и решиха финала.

– Да поговорим малко за вашата кариера. Започнахте в бившата Германска демократична република с местния гранд „Динамо“ (Дрезден). Как беше там? Как започнахте?

– Още шестгодишен тичах след топката в едно съвсем малко отборче. Родителите ми обаче работиха в Дрезден, а там школата бе много силна. Имаше доста млади таланти. Малко по-малко започнах да катеря йерархията и най-накрая стигнах до първия отбор.

– Играл ли сте мачове срещу тогавашната Федерална република Германия?

– Да.

– И как беше ГДР срещу ФРГ?

– Винаги бяха много горещи дуели. За съжаление повечето пъти ние бяхме губещите. Но мисля, че с Динамо (Дрезден) направихме немалко добри международни двубои. Веднъж стигнахме до полуфинал в евротурнирите и там отпаднахме от Щутгарт. С малко повече късмет можеше да вземем и купа.

– Какви бяха отношенията между бившите футболисти от ГДР и ФРГ?

– Нямахме отношения. Не ни позволяваха да контактуваме един с друг. А на терена всеки иска да спечели, независимо от коя държава е. Но не сме имали възможност да правим друго освен да играем един срещу друг.

– А стискахте ли палци за ФРГ, когато отборът игра финал на световното първенство в Мексико срещу Аржентина през 1986 година?

– Да и мисля, че така е правил всеки германец. Независимо, че бяхме разделени.

– Как се стигна до вашия трансфер от Динамо в Байер (Леверкузен)?

– Тогавашният спортен директор Райнер Калмунд ме беше наблюдавал в много мачове. По-късно разбрах, че е водил преговори с ръководството на Динамо. Имало е възможност да отида и в други отбори. Но Калмунд бе човек, който правеше много бързо договорите и изпреварваше конкуренцията.

– Защо никога повече в живота си не направихте трансфер?

– Много пъти съм имал шансове да сменя отбора. Искаха ме от различни места. Тогава обаче по-трудно се правеха трансфери, защото не можеше да напуснеш без пари. Райнер Калмунд ме смяташе като свой син и не можеше да си представи, че ще ме продаде. В неговата книга написа, че съм бил непродаваем. Звучи много хубаво и ме кара да се чувствам горд. Но пък така и не заиграх в чужбина.

– От кои отбори сте имал оферти?

– Най-настоятелни бяха Наполи, Бенфика и Байерн. Искаха ме също Верон и Торино.

– Заради Димитър Бербатов вашият Байер беше доста популярен и в България по онова време. И феновете му страдаха заради този неприятен прякор „Неверкузен“. Защо не спечелихте нищо?

– Радвам се, че заради Бербатов сте ни гледали толкова. Това е значението на големия футболист. Подобни неща се случват навсякъде по света. Примерно заради Сон, който сега играе в Тотнъм, преди това Байер стана изключително популярен и в Южна Корея.

– Избягвате ли въпроса за „Неверкузен“?

– Ех, да, не е приятно. Явно не сме имали достатъчно качества, за да спечелим. Или може би ни е липсвал шанс. Наистина имахме много възможности за трофеи. Два или три пъти станахме вицешампиони. Все ни липсваше по едно парченце от пъзела. Но така е във футбола.

– Кои трофеи повече цените – титлите на ГДР с Динамо или купата на Германия с Байер?

– Всички си ги обичам. Еднакви са ми. Примерно три пъти съм ставал голмайстор на първенството. За мен всички те са едни много скъпи трофеи, без значение дали съм ги спечелил в ГДР или в Германия по-късно.

– Като национал на ГДР, а след това на Германия сте се срещал с България. Помните ли един мач в София през 1985 година?

– Май направихме 0:0.

– Не, победихме ви с 1:0.

– Много отдавна беше… През тази година дебютирах в националния отбор на ГДР. Сега като се замисля, струва ми се, че дори свири съдия от ФРГ. Контрола ли беше?

– Не, световна квалификация за мондиала в Мексико.

– Явно ми се губят спомените.

– Нашата гордост обаче е четвъртфиналът на световното в САЩ през 1994 година.

– Ние няма какво да се гордеем от този мач. За съжаление и аз бях там. Но бях контузен. Една изключително неочаквана и неприятна загуба. Ако бяхме победили България, щяхме да играем пак на финала.

– Какво означава за Германия да загуби от България? Много по-малки сме от вас.

– Само, че точно тогава България имаше много голям отбор с уникални футболисти. Сега е съвсем различно и ви липсва качество. Но през 90-те години България бе една от най-силните футболни нации.

– Кои българи най-много цените?

– Ще ви кажа Берба, защото играх заедно с него. Но веднага ми изплува името на Балъков. С него се видяхме наскоро. Изключително добро момче е. И, разбира се, няма как да пропусна Христо Стоичков.

– Страдате ли, че на турнирите с ваше участие Германия не успя да се представи толкова добре?

– За съжаление е така, но не мога нито да го върна, нито да го променя. Толкова много исках да съм на финал на световно или европейско първенство. Когато можеше да се случи и Германия спечели титлата на Евро‘96, аз трябваше да гледам у дома контузен. Във футбола за съжаление и това се случва. Не можеш да имаш всичко!

– Вие сте сравнително нисък за нападател, но за времето си бяхте един от най-опасните с глава. Как го правихте?

– С добро пласиране. Наблюдавах, наблюдавах и… вкарвах.

– Повече инстинкт ли е голмайсторството или се учи?

– Инстинкт е преди всичко. В юношеските години се научаваш как да се пласираш. Тренираш ударите с глава, които са много важни. И постепенно се стига и до големите мачове.

– А кои са най-важните ви голове?

– Нямам представа.

– Имало ли е вратар, който ви е ядосвал със спасяванията си?

– Имало е толкова силни вратари дори само в Бундеслигата, че не мога да ги изброя. Трудно ми е да извадя един и да ви го кажа. Няма и да е справедливо.

– Кой е най-добрият нападател днес?

– Кристиано Роналдо.

– За какви пари Байер ви купи от Динамо (Дрезден)?

– 3 милиона и 700 хиляди марки.

– А как бихте коментирали днешните трансфери?

– Само мога да клатя глава. Вече няма нищо разумно в тях. Абсурдно е да се плащат 200 милиона евро за един човек. За мен футболът изпадна в неприятно състояние, което граничи с глупост. Мисля, че това би могло да доведе до проблеми в играта и да я отслаби. Ще видим. Но лудостта е на лице.

– Каква е прогнозата ви за световното първенство?

– Мисля, че Германия ще е най-малко на полуфинал. Също и Испания. Един от двата южноамерикански гранда Аржентина и Бразилия също ще е в карето.

– Защо германските отбори се представиха доста неубедително в Европа през последния сезон?

– Добър въпрос. Понякога се случва да имаш и лош сезон. Отборите ни не бяха конкурентоспособни в Шампионската лига и Лига Европа с изключение на Байерн. Испанските отбори превърнаха евротурнирите в свое море. Мисля, че с парите си и Пари Сен Жермен ще бъде сред най-силните съвсем скоро. Заедно с англичаните те имат безлимитни бюджети и могат да си купят качество.

– Доколко пречи на Бундеслигата доминацията на Байерн?

– Дали пречи не мога да кажа. Байерн е отбор, който има изключителни футболисти и на резервната скамейка. Въпреки че миналата есен баварците показаха слабости в играта си, накрая пак убедително триумфираха с титлата.

– След края на кариерата ви за кратко бяхте помощник-треньор в Байер (Леверкузен). Защо не продължихте с тази професия?

– После поех втория отбор на „аспирините”. Но не останах дълго. Нямах желание.

– Защо?

– Вероятно още не се е появил клубът, който да ме убеди, че мога да започна и в това поприще.

– Какво правите сега?

– Повече си почивам. А най-добре го правя, когато гледам футбол. Без значение дали е Бундеслигата или трета дивизия.