-
-
Легендата на Левски Станислав Ангелов направи любопитно изказване. Пелето изрази мнение, че е щял да направи по-добра кариера в ЦСКА. Както е известно, бившият капитан на “сините” e юноша на армейците, като в края на миналия век е съотборник в Борисовата градина с фигури като Стилиян Петров, Димитър Бербатов, Методи Деянов, Милен Петков, Красимир Чомаков, Владимир Манчев, Христо Янев и др. През 2001 г. обаче Ангелов се разделя с ЦСКА и преминава в тима от “Герена”. Пелето е основна част от състава на Станимир Стоилов, достигнал до четвъртфинал за Купата на УЕФА и груповата фаза на ШЛ.
„Израснахме в среда, в която нямаш право да се съобразяваш с чуждото мнение – трябва да оцеляваш някакси. Като футболист винаги съм се оценявал като човек, който има работа на терена. Извън терена човек си преценява. На терена винаги съм бил топ професионалист, независимо за кой отбор съм играл. Дори когато съм играл за ЦСКА, съм се опитвал да победя Левски. Въпреки че на мен Левски ми е в сърцето. Фенски погледнато съм си от Левски, но когато съм играл в ЦСКА това въобще не ми е пречело да искам да победя Левски и да играя с цялото си сърце супер отговорно.
Нападки още има. Когато хората не разбират едно нещо, те го отъждествяват по някакъв начин, за да могат да го възприемат по-лесно. Ако аз сега съм спортен директор, защото бях за кратко, и на някое младо момче му изтича договорът, и ако аз не му го подновя, значи не го искам или не съм го оценил достатъчно добре. На мен никой не ми предложи договор. Всеки има семейство, гледа си семейството. Левски са ми предложили. Разбира се, че няма нищо лошо в това.
Ако се върна назад… Ако бях останал в ЦСКА, щях да имам по-добра кариера, честно казано. Но никой не ми го предложи – да остана. ЦСКА продаваше – и преди мен, и след мен. Продадоха Стилиян, Мартин, Бербатов, Манчев, Велизар, Ицо Янев… ЦСКА продаваше. Докато в Левски едни шест години трябваше да доказвам, че не съм чорбар, нали, че се боря с цялото си сърце за клуба и отбора“, каза Станислав Ангелов в подкаста „ФутБолен Мозък“.
