Бившият старши треньор на ЦСКА – Георги Василев – сподели мнението си за случващото се в ЦСКА-София. Ето какво каза той пред „Тема спорт“:
ЦСКА подхожда правилно по отношение на селекцията поне в началото на летния трансферен прозорец. Най-вече защото армейците разполагат и с количество, и с качество в състава си още от миналия сезон. Позитивно е, че от ключовите фигури няма напускащи засега. ЦСКА има кадровия потенциал и тези футболисти вече набраха скорост и обиграност, защото повечето от тях играха заедно през цялата година. На червените не им беше нужно да привличат много нови. Трябва им по-скоро усъвършенстване на стила и изчистване на игровия облик. В тима се вкара и достатъчно самочувствие. Тази политика на ЦСКА е правилна.
Отборът има ядро, има го гръбнака. А амбициите са ясни – шампионска титла. Ясно е, че конкуренцията в лицето на Лудогорец е голяма както винаги, но без да ставам пророк, смятам, че този сезон битката за златните медали ще е изключително ожесточена. А и когато градиш нещо сериозно и искаш да си на върха, трябва понякога да се примирябаш с финансовите интереси и да си запазиш най-важните хора в тима. Ясно е, че при такива големи вложения трябва и да се „избиват“ парите, но когато се гони голямата шампионска цел, всеки един детайл, който се наруши, после има нужда от още време да се подменя, напасва и усъвършенства. На „Армията“ трябва да са внимателни в това отношение.
Тримата новопривлечени до момента играчи – Йоан Баи, Жуниор Нзила и Хамза Чатакович, са напълно непознати за футболната общественост у нас. За французина Баи направи впечатление, че е блеснал за купата срещу Марсилия. Но да се дава сега оценка за тях ще е погрешно. Спортно-техническият и скаутски екип на ЦСКА обаче със сигурност са ги проучили добре, за да ги привлекат – и като качества, и като финансов потенциал. Видели са нещо в тях, което да развият и да паснат на тима.
Относно петимата, които напуснаха отбора – Енрике ми допадаше, но там са други причините за раздялата. През пролетта направи силни мачове, особено срещу Лудогорец за купата беше в основата на успеха. След преживените контузии сега тъкмо се стабилизира и сякаш набираше скорост и започна да се утвърждава и си тръгна. Надали причината е спортно-техническа, а по-скоро финансови разминавания. Кейта избухваше, затихваше, дълго отсъстваше, но на поста му има достатъчно алтернативи. Пеняранда показа, че е нелош футболист, но и той отсъстваше често, а и двамата със Синклеър бяха под наем, така че няма за какво да се съжалява при тях – имат достатъчно заместници. Занев изпълняваше добре задълженията си на капитан, влагаше се на максимум в мачовете, но нивото на ЦСКА се вдигна и дойде момент, в който той трябваше да потърси друго развитие – в неговия случай в среда, по-близка до него, каквито са Благоевград и Пирин.
За жребия в Лигата на конференциите – Лиепая или Струга, вече не може да се подценява никой и нито латвийците, нито северномакедонците могат да бъдат обявени за лесен противник. Ако подходът на ЦСКА е сериозен, ще ги елиминират, но все още на ухото си имат обецата от малтийския Сиренс миналото лято. Място за подценяване няма, но все пак са напълно преодолими и е логично армейците да продължат напред. Форматът в два мача на разменено гостуване също е плюс за по-класния отбор.
Началото в Първа лига също ще е интересно – в първия кръг ще продължи нескончаемото противоборство с 1948, после идва тежка визита в Кърджали на Арда, а в третия е отличният момент да се свери часовникът срещу големия опонент Лудогорец.