-
-
Георги Василев е едно от изключителните имена на българския футбол като постижения с няколко отбора у нас, а и извън границите на страната ни. Специалистът преди дни се завърна в Етър, където е спортен директор и ще помага за завръщането на тима в елита (сега е четвърти и гони първите три състава).
Визитката му го превръща в една от големите фигури и в историята на голямото родно дерби, защото е шампион с Левски и ЦСКА, както и носител на Купата на България с двата съперника. Освен това Гочето е печелил финал и за Купата на БФС в нейното единствено издание през 1991 г. с Етър, а е достигал и мач за трофея в Купата на Германия – през 2001 г. с Унион (Берлин), който тогава бе в трета лига на страната.
Няма съмнение, че Василев е подходящ събеседник преди неделния финал за Купата на България, в който ще се срещнат ЦСКА-София и Левски. За Dir.bg легендарният треньор очакванията си за неделното шоу, което ни очаква.
Първо, честито завръщане в Етър! Какво е усещането пак да сте част от футболни живот в активна роля?
Аз никога не съм бил далеч от футбола. Колкото и да е клиширано, аз докато съм жив и стъпвам по тази земя, ще съм близо до футбола. Радвам се, че това се случва в отбора, който ми е най-близо до сърцето.
В труден момент влизам в Етър, но ще опитаме да постигнем целите до края на сезона. А и след това животът продължава. Трябва да гледаме и в перспектива, не само за тези няколко седмици.
Г-н Василев, поглед към неделя, където се задава голям финал: ЦСКА срещу Левски. Каква е тръпката, какво е очакването ви?
Сега сме в затишие пред буря, както се казва. Знам, че интересът е изключително голям, а отдавна стадион „Васил Левски“ не е бил изцяло пълен. А чета какво търсене и купуване на билети има… Предполагам, че стадионът няма да стигне за публиката, която иска да гледа мача.
Двата съперника изглеждат на различни емоционални нива в момента, а и като форма има разлика. Как ги виждате преди финала?
В историята често се е случвало предварително представата за вечните съперници да е такава. Този отбор е в по-добро състояние, а другият изпитва проблеми. Но когато дойде мачът, тези неща се забравят. И понякога е трудно на терена да видиш, че тази прогноза се е реализирала.
Единият отбор – Левски, е в апогей на развитие със силна игра, с класна за нашите стандарти селекция и треньорски състав. Показват в последните мачове през пролетта друго лице. Свършена е добра работа, направена е добра подготовка и стилът прави впечатление. Това е предварителната представа за Левски преди този мач.
За ЦСКА тя е, че е на другия полюс. Разочарованието, че останаха извън битката за титлата, доведе до спад в представянето. Сякаш им стана безразлично, падна формата, мачовете им станаха не толкова привлекателни. Поне това е преди мача като представа за тях.
Но ЦСКА има също достатъчно класни играчи, които ще се мотивират да покажат друго на финала. Това е големият дразнител, нали? Вечният съперник, финал за купата, място в Европа като залог, а и това е мачът, който никога не може да е в сянка или в миманса. Добавяме и пълен стадион – ясно е, очаква ни изключително интересен мач.
Спадът, за който говорите в ЦСКА, свързан ли е и с напускането на Стойчо Младенов, когото вие добре познавате?
Във футбола смените на треньорите не са рядко срещано явление. Мисля, че Стойчо сам поиска да напусне, а не е изгонен или уволнен. Имаше нещо с ръководството, което не се е получило, имало е някаква липса на сработеност… Аз като външен човек не мога да коментирам точно нещата.
Дали ще повлияе? Ами там влезе човек, който е сравнително нов за нашата действителност, но пък е на много високо ниво в треньорската професия, с голям опит, много футболен човек. Какво да коментира Англия, Висшата лига…? А и от немалко време той е в клуба като част от управлението. Не е външен изцяло. Едва ли ще има голямо сътресение, той познава футболистите и хората в клуба. Опита да експериментира в първите мачове, но това бе с поглед към финала, убеден съм.
Да си говорим за вашите финали и опита от тях.
Приятни спомени са. Имам спечелен финал с Етър – последния за старата Купа на БФС, докато за Купата на България стигнахме два пъти на полуфинали. Имам финал с Левски, както и с ЦСКА… Спечелени.
И имам един финал с Унион в Германия. Настройката за такъв двубой е различна, тя е конкретна, нека така го кажа. В един мач трябва да решиш всичко, за което си минал по целия маршрут от срещи. Гледаш да направиш подготовката така, че отбора да го вкараш във върхово състояние конкретно за един мач. По-различно е.
А финал, който е вечно дерби, не е имало вече 17 години. Вие обаче сте водил отбор в такъв и го спечелихте – с ЦСКА през 1997-ма…
Да, помня го този мач. Беше под един пороен дъжд, но добре помня и головете. С голямо съжаление ще спомена покойния Стефан Лулчев, който вкара единия гол с глава за нас.
Иначе с удоволствие човек помни финалите. Особено тези, които е спечелил.
Тогава победихте с ЦСКА, но сте вдигали и титла, и купа с Левски. Всъщност, вие май сте един от малкото хора във футбола ни, към когото и левскари, и цесекари нямат лоши чувства и ви приемат позитивно…
Дано е така. Мисля, че наистина огромното мнозинство от феновете и на двата отбора са запазили позитивно мнение за мен. Причината е, че съм бил честен и открит към тях, не са ме водили други нотки и сантименти за това, че съм бил и от другата страна на бариерата.
Играл съм мачове и срещу Етър, който ми е най-близо до сърцето, а и него съм го побеждавал. Но никога не съм правил компромиси. Хората вероятно са усетили, че не съм ги подвел, когато съм бил в техните отбори.
А и съм си свършил работата в тези клубове.
Финалът в неделя е голяма работа у нас, но да ви върнем и към онзи в Германия, който пък остава незабравим от кариерата ви – с Унион срещу Шалке преди 21 години.
И досега няма такова постижение – отбор от трета лига на Германия да иде на финал. Страхотни спомени имам, разбира се. Преди мача интересът, емоциите бяха големи. В централата на „Мерцедес“ в Берлин дадохме пресконференция аз и Хууб Стевенс, треньорът на Шалке тогава. Залата беше пълна с журналисти, а обстановката – какво да кажа?! Все едно си в друг свят, придобиваш друга представа за общуане, за вниманието, което се оказва. Берлин живя доста време под знака на този финал.
Стадионът беше пълен, а публиката Унион е просто невероятна. Аз изключително я уважавам. Рядко може да се види такава. Те са наистина 12-и играч, толкова верни и привързани. След финала имаше и посрещане пред кметството, пак беше изключително приятно.
Имаше честване на този мач преди време в Унион, поканиха не само мен, но и други заслужили треньори на отбора. Любопитно беше, че там се появи и Ханс Майер, а той беше треньорът, когото победихме на полуфинала тогава – водеше Борусия Мьонхенгладбах. Този човек е бил начело на Уинон преди мен и също бе там. Германците знаят как да почитат и уважават този, който е направил нещо.
Връщаме се към неделния мач. Интересът, емоциите, зарядът, което се усеща – всичко това не говори ли, че въпреки, че нямат титла от повече от десетилетие, ЦСКА и Левски остават марката, най-големият мач?
Жаждата за успех при тях е изключително голяма. Има голяма стръв за успеха на всяка цена след тези години, в които са встрани от шампионската титла. А и дразнителят е голям – вечният съперник!
Няма по-хубаво от това да видим пълния стадион, и че двата клуба Левски и ЦСКА с историята си, с играта, с феновете, запазват това си значение в родния футбол.
Ще гледам мача с надеждата да стане хубав двубой и да гледаме добър футбол. Нека победи по-добрият, не мога да кажа, че имам предпочитания. И към двата клуба съм запазил уважение и добри спомени.
Стискам палци финалът ЦСКА – Левски да е такъв, какъвто трябва и заслужава да е този мач за българския футбол.
