-
-
Голмайсторът на Левски Станислав Костов даде обширно интервю пред Sportal.bg. Таранът на столичани има 16 попадения през този сезон. Нападателят на „сините“, който е силно желан от турския Ерзурумспор, коментира актуалната ситуация и заяви къде иска да играе. Той също така говори за смяната на Славиша Стоянович с Георги Дерменджиев, за най-хубавите си голове, за най-хубавите моменти на „Герена“ през първите си 12 месеца със синята фланелка, за мечтата, която изживява, за най-добрия и най-лошия момент в Левски. А също така къде вижда „сините“, които изостават зад Лудогорец и ЦСКА-София, в края на сезона.
– Станиславе, вече две седмици си в Агия Напа. Имаше много интересни неща около Левски…
– Да, вече две седмици сме тук и тренираме здраво. Каквото имаше, вече е минало и трябва да гледаме напред и да се готвим за първенството.
– Изиграхте две контроли. Срещу китайския Хенан сякаш бяхте натежали заради физическите натоварвания?
– Да, такъв е периодът. Тренировките са натоварващи и краката ни тежат. Това обаче е нормално. Важното е за първия мач срещу Локомотив (Пловдив) да сме в най-доброто си състояние.
– Какво е настроението в отбора след треньорската смяна и емоционалната раздяла със Славиша Стоянович?
– По принцип тези неща не са приятни. Не е добре за футболистите да се сменят постоянно треньорите, но това е футболът. Такъв е животът. Сбогувахме с господин Стоянович, благодарихме му за съвместната работа, а сега вече се запознаваме с новия треньор Георги Дерменджиев. Той вече ни казва какво иска от нас и ние трябва да слушаме и да изпълняваме.
– При Стоянович изигра най-силните си 6 месеца и влезе в националния отбор…
– Да, затова и съм му много благодарен. Той помогна за моето развитие. Това обаче вече е в миналото. Надявам се с г-н Дерменнджиев по същия начин да продължа да израствам като футболист и най-важното е да помагам на Левски.
– Около теб се заформи трансферна сага в последно време. Каква е истината?
– Наистина вече много време чета и аз. Има интерес към мен, не го крия, но аз съм щастлив в Левски и искам да остана. И аз, и семейството ми се чувстваме добре, така че оставам в Левски.
– Вчера след последните информации, че вече си продаден, около 500 турски фена те последваха в Instagram и това сякаш те беше притеснило преди мач с Хенан?
– Да, това е вярно. След като информацията беше излязла в Турция, получих огромен брой съобщения, не можех да ги прочета всички. Но, пак казвам – това са фалшиви новини.
– Кое от 16-те ти попадения в Левски ти е най-ценно?
– Всички голове са ми ценни. Абсолютно всички, аз не ги деля, важното е топката да е в мрежата. За един нападател това е най-важното. Харесвам първия гол във вратата на Славия, може е един от най-добрите ми. Вкарах красиво попадение и срещу Етър във Велико Търново. Но аз се радвам на всеки мой гол.
– Често ви виждаме в една компания с Николай Михайлов и Иван Горанов…
– Да. И двамата са много добри момчета. Паснахме си и сега трябва да работим здраво.
– Новото ръководство обяви, че ще залага на повече българи. Какво ви каза Павел Колев за плановете на Левски оттук нататък?
– Това, което ни каза г-н Колев, трябва да си остане между нас. Каза ни хубави неща и че трябва да работим. Винаги е хубаво, когато има повече българи, атмосферата е съвсем различна. Но пък нашите чужденци са страхотни момчета, с всички се разбираме много добре. Дали ще имаме повече българи или чужденци, зависи от ръководството.
– Как ще коментираш разговора на Георги Дермеджиев с отбора и желанието да ви направи по-сплотени като отбор?
– Да, той ни каза какво иска от нас, говори с всички и наблегна на това, че трябва да сме един колектив. Аз мисля същото. Ние вече показахме, че сме силен отбор. Показахме, че можем да играем добър футбол, но трябва просто да си повярваме повече, да се сбием един за друг вътре на терена и да си помагаме.
– Коментирахте ли си в отбора защо настъпи този срив в представянето ви в края на есента? Преди мача с Лудогорец имахте преднина от две точки, а завършихте годината с десет точки за тях.
– Доста неприятно беше. До гостуването в Разград бяхме много ентусиазирани, печелехме си мачовете, не с лекота, но някои от тях убедително, с красива игра и много голове. След загубата от Ботев (Враца) и отпадането за купата от Черно море, където всичко беше срещу нас, всичко се обърна наопаки. Напрежението в Левски е много голямо и вероятно и това ни повлия, тъй като след това имахме доста неприятни резултати.
– Мислиш ли, че точно след поражението на „Тича“ отборът се разклати?
– Не може да се кажем така, където точно се разклати, защото веднага след тази загуба дойде мачът с Ботев (Пловдив) и победихме с 4:1, но после имахме много незадоволителни резултати. Съжалявам най-вече за хората, защото дотогава идваха на стадиона и бяха щастливи. Дори срещу Верея имаше над 10 000 зрители по трибуните. Това е най-хубавото нещо, да накараме отново хората да дойдат на стадиона. Надявам се през втория полусезон, въпреки че изоставаме на толкова точки, да спечелим колкото се може повече мачове и да накараме феновете отново да повярват в нас, връщайки ги на стадиона.
– Толкова ли е голяма разликата с Лудогорец (10 точки) и това изоставане спрямо ЦСКА-София с 4 точки, какво си говорите в отбора?
– Ако трябва да бъда честен, мисля, че като игра нито Лудогорец, нито другият отбор е по-добър от нас. Да, те са доста напред като точки и затова имаме само една цел – да побеждаваме колкото се може повече. За мен и тези два отбора не са по-добри от Левски, просто имат повече точки от нас в момент.
– Разкажи за емоцията да си част от националния отбор и за целите си с екипа на България.
– За всеки футболист е страхотно да носи националната фланелка. Дебютът ми беше тук, в Кипър. Чувствах се добре и в бях в добра форма. Благодаря на г-н Хубчев, че ми гласува доверие в последните два мача и съм щастлив, че сбъднах още една от детските си мечти, след като през миналата година знаете, че ми се сбъдна и най-голяма мечта. Тази да облека синята фланелка. Сега пак сбъднах мечтите си. Аз съм център нападател на Левски. Това е нещо, което винаги съм искал и аз и моето семейство. В момента изживявам мечтата на живота си.
– Кога можеш да сбъднеш следващата си мечта – да станеш шампион с Левски?
– Надявам се да стане колкото се може по-скоро. Гледал съм по телевизията и съм бил на стадиона в шампионските години на Левски, така че мечтая си и дано един ден и аз да стана шампион с Левски и да вдигна тази купа.
– Според теб колко гола трябва да вкараш, за да станеш голмайстор на първенството? Вече имаш 16 гола, като преди два месеца обяви, че толкова ще са необходима за голмайсторския приз.
– Не знам. Аз самият не съм очаквал да вкарам толкова голове до момента. Радвам се, че бележа често, за което благодаря на моите съотборници. Те ми подават страхотни топки, които реализираме. Божа работа е колко гола ще отбележа. Надявам се да са повече. Не е лесно да се вкарват голове, но ще се моля на съотборниците ми да ми подават, ако може на празна врата, ще бъде най-добре.
– Един шеговит въпрос – и тази зима ли ще си пазиш головете в контролите за официалните мачове? Преди година вкара много в Малта, но малко в първенството. В лятото не вкара в контролите, но не спря да бележиш в шампионата.
– Тази зима пропуските са ми доста. Трябва да се концентрирам повече. Особено срещу Хенан изпуснах гол на празна врата, което е недопустимо дори в контрола. Миналата зима вкарах 5 гола в контролите, после започнах добре, но постепенно ми спадна нивото. През лятото пък влизах за по 20 минути в контролите и не вкарах нито един гол, след това обаче ми се получиха нещата. Ако имам възможност ще вкарам, но това не е нещо, което не притеснява. Най-важни са головете в първенството. Трябва да се представим много добре и след това ще видим.
– Кой ти е най-приятният момент, откакто носиш синята фланелка?
– Много приятни моменти имам. Може би мачът срещу Славия, когато вкарах два гола. Тогава бях доста щастлив. Спечелихме с 2:0, с два мои гола и тогава чух за първи път публиката да скандира моето име.
– Това няма как да не бъде емоционално за футболист, който е израснал със синята идея. Именно срещу Славия обаче дойде най-голямото разочарование във финала за Купата.
– Да, финалът за Купата. Пълен стадион…Не искам да се връщам към този мач, който донесе много негативни емоции и на нас, и на феновете. Беше много тежко. Не трябваше това да се случва.
– Кой от съотборниците ти ти е направил най-силно впечатление за тази една година в Левски. Кажи няколко думи и за юношите, кой ти прави най-голямо впечатление от тях?
– Габриел Обертан. Той е играл на много високо ниво, стигнал е до Манчестър Юнайтед, което не е лесно. Харесвам неговата игра, а и той е страхотен професионалист. Мисля, че това е най-добрият футболист, с който съм играл и виждал. Той играе футбол с лекота. Юношите имат страхотни качества, само от тях си зависи докъде ще стигнат. Трябва да тренират много, да бъдат упорити и да чакат своя шанс. Илия Юруков показва доста добро ниво, влезе и в няколко официални мача. Иво Найденов, Станислав Иванов и Илия Димитров също имат качества да играят голям футбол. Да не забравя Тони Папазов и Деян Иванов. Всички са талантливи. Щом са в Левски, значи са добри футболисти. Трябва тренират само и да мислят за футбол.
– Какво ще пожелаеш на феновете и как виждаш Левски през пролетния полусезон?
– Пожелавам на феновете да са живи и здрави, да ни подкрепят и да идват на стадиона. Когато те са на стадиона, на нас ни е по-лесно. Виждам Левски шампион още тази година. Смело изказване, но защо не? Имаме всички данни да влезем в плейофите и да спечелим всички мачове в тях.
