Али Соу е роден през 1994-та година – най-паметната в историята на българския футбол. В спомените ни, незабравимото американско лято винаги ще има специално място.
– Знаеш ли, че в годината на твоето раждане българският национален отбор по футбол постига най-големия си успех, завършвайки на четвърто място на Световното първенство в САЩ ?
– Това е история, която сега научавам. Щастлив съм да я чуя. Не знаех! Това е добра новина. Обещавам,че ще отделя време и ще се запозная със случилото се на Мондиала през 1994-та.
Въпреки че не играе на този славен Мондиал, Любослав Пенев беше важна част от златното ни поколение. Едва ли има по – подходящ треньор, който би могъл да разкрие на Соу тънкостите на играта в атака.
Работата с Любослав Пенев е много ползотворна, особено за мен като нападател, защото и той е бил такъв преди. Много е важно, че имам възможност да научавам нови неща от него.
Футболният път на Соу започва от родината му – Гамбия, позната още като усмихнатия остров.
Наричат страната ни усмихнатият остров, защото хората са много дружелюбни и винаги усмихнати. Футболът в Гамбия е много интересен. Започнах да играя още от дете. Това е страст. Нямаше и ден, в който да не практикуваме любимата си игра. Животът в Гамбия ли… Времето е много хубаво и това благоприятства туризма. Храната ни е много вкусна, но е много различна от вашата. Съветвам ви да посетите Гамбия. Ще ви хареса.
Талантът му е забелязан още на 18-ет години и той е привлечен в Киево. На 12 май, 2013-та дебютира в шампионатния мач срещу Торино, за да стане първият гамбиец с мач в серия А.
Щастлив съм,че се връщам към тези мигове. Това бяха незабравими моменти. Горд съм, че станах първият гамбиец, играл в Серия А. Първият – бях само на 18 години и записах името си в историята. Наслаждавах се на всичко там. Първият ми двубой беше срещу Торино вкъщи. Най-лошият момент беше свързан с контузията, която получих, Дълго време бях извън терена – загубих между 2 и 3 години. Не играех, не тренирах, трябваше ми време да се възстановя напълно. Затова изгубих толкова много време. По принцип това е много тежък период, защото стоиш отстрани и гледаш как твоите съотборници играят и нямаш търпение да се върнеш. Но тези моменти ме направиха по-силен.
След като е преотстъпен последователно в няколко отбора на Апенините, африканецът оставя значима следа в албанския Шкендербеу. С тима участва в груповата фаза на лига Европа и бележи първия си гол в турнира срещу Йънг Бойс. Разписва се и срещу Динамо Киев. А голмайсторият приз, който печели във вътрешното първенство е добра отплата за положения труд.
Много съм горд с постижението си за Шкендербеу, защото в този клуб всички знаят кой съм и какво съм постигнал. Станахме шампиони, спечелихме Купата. Станах голмайстор, след това играхме в лига Европа. Наслаждавах се. Вкарах 23 гола в лигата, а общо имах 28 гола. Моята цел е да вкарам 21 или повече гола в рамките на един сезон.
С екипа на ЦСКА-София Соу има 9 гола през настоящия сезон. Нападателят вкара 6 попадения през пролетния дял, с което стана най-резултатният футболист след подновяването на първенството. Добрата му форма бе подплатена с хеттрик срещу Септември и два гола срещу Етър. Може ли обаче Соу да повтори постижението си от Албания?
Получава се така, че напоследък вкарвам повече от един гол на мач. Това е добра статистика. Не искам да спирам, а да продължавам в същия дух. Затова тренирам здраво всеки ден за да съм в добра форма за мачовете. Надявам се с моите голове да помогна на отбора да стигне до върха. Винаги искам да се подобрявам. Това е водещото при мен. Ако съм вкарал 21 гола да речем, искам да реализирам 23 или 25 гола. Живея с усещането, че имам задача – да дам всичко, на което съм способен. Не се чувствам като звезда, звездата тук е колективът , отборът. Щастлив съм, че бележа – това е важното.
Соу акостира в България на 5 септември, 2018-та година. Първо под наем в ЦСКА, а след това за постоянно. За краткото време, в което е у нас, гамбиецът вече осъзнава важността да водиш червеното нападение. Могат ли червените да станат шампиони още този сезон?
Определено да. Много силно го желая. Това искаме всички. Ние все още вярваме, че можем да станем шампион. За да стигнеш до върха, трябва да спечелиш всичките си мачове. Точно към това се стремим – да вземаме трите точки всеки уикенд, ако това е възможно.
Като всеки футболист и Али Соу има някои странни навици. Беше ни интересно да разберем защо нападателят не закусва при положение, че това е най-важното хранене през деня.
Това ми е навик от дете. Първата ми мисъл със събуждането беше да изляза навън. Сега вече е малко по-различно. Когато се събудя, започвам да се колебая – дали да закуся, или не. Знам, че е важно това хранене, но ми трудно да се преборя с този навик.
Али Соу има любим нападател и това е…Тиери Анри.
И до ден днешен е удоволствие да гледам Арсенал.
Намираш ли някакво сходство между теб и Анри?
Обожавам го. Искам да взема много неща от него.