-
-
Мартин Смоленски е смятан за един от най-големите родни таланти. През есента травма го извади от игра, но въпреки това от Миньор Пк настояха от ЦСКА-София да му позволят да доиграе шампионата с жълто-черния екип. Младокът се съгласи да говори пред „Тема Спорт“ и разказа как се чувства при чуковете, какво е състоянието му и какво очаква от пролетния дял.
Мартине, през есента контузия те извади от терена за няколко месеца. Какво се случи и как си в момента?
– Да, за съжаление, близо 5 месеца на практика бях извън терените. Всичко започна в периода, когато бях на лагер с ЦСКА и след това започнах тренировки с Царско село. Явно натоварванията ми дойдоха в повече и усетих силна болка. Точно тогава преминах в Миньор Перник и не исках да изпускам нищо от заниманията. Пристягах силно крака, за да не усещам болката и да мога да тренирам. Не казвах на треньорите, а по този начин си навредих. Наложи се почивка, но никой не знаеше колко. Първо бе две седмици, но болката продължаваше. Направих куп изследвания. Оказа се, че съм получил стрес фрактура. Това е цепнатина в костта, която е много малка, почти невидима, но много болезнена. Това ме извади от строя за почти два месеца. Върнах се и дебютирах за Миньор срещу Лудогорец II, но точно тогава се появи болката в другия крак. На същото място. Получи се сериозен отток и отново не можех да тренирам. Правех само фитнес за горна част, но без всякакво натоварване на прасците. За щастие, сега всичко е с наред, направих много добра подготовка и се надявам да мога да помогна на Миньор през пролетта.
Най-странното е, че ти бе преотстъпен от ЦСКА до Нова година и в този период бе контузен, но въпреки всичко от Миньор настояха да се удължи договорът за наем до лятото…
– Много съм щастлив, че това се случи. Получих уникална подкрепа и отношение от всички в Перник. Треньорите – Христо Янев и Владимир Манчев, изпълнителният директор Велизар Димитров, съотборниците ми бяха постоянно до мен и опитваха да ми помогнат. Не можех да повярвам, че е възможно някъде в мъжки отбор да съществува подобна атмосфера и толкова силен колектив. Дължа им много и се надявам през пролетта да им се реванширам със силни игри.
Това отношение ли те накара да пожелаеш да останеш в Перник, защото ти също трябваше да дадеш съгласието си?
– В Миньор се чувствам на мястото си. Щастлив съм. Пожелах да остана, защото в клуба има големи амбиции. За жалост, до този момент не бях полезен. Всеки път когато излизах на терена, болката не ми позволяваше да покажа какво мога. Мислех само за травмата – как да стъпя, за да не ме заболи. Сега се чувствам чудесно и съм длъжен да се отблагодаря за всички грижи и за вярата в мен на хората в Перник.
Ще успее ли Миньор да се справи с конкуренцията на Спартак Варна, Хебър и Етър и какво е нивото в Б група?
– Макар почти да не записах минути, аз изгледах всички мачове на Миньор и смятам, че нивото в Б група не е много по-ниско от това в елита. Да, конкуренцията е сериозна, но съм категоричен, че не отстъпваме на никой. Ние ще излизаме за победа във всеки мач. Не мога да коментирам бюджетите на другите отбори. Знам, че този на Миньор не е много голям, но ме впечатлява организацията. Велизар Димитров прави така, че да не ни липсва нищо. Всичко е изпипано. Ние знаехме програмата си за зимната подготовка ден по ден доста преди част от клубовете в елита да започнат да мислят за нея. Сега по време на лагера в Сандански ни е подсигурено всичко и клубът ни е дал възможност да се подготвим по най-добрия начин. Има случаи, когато не са нужни само пари и висок бюджет, а и професионализъм и знания, а в Миньор хората си разбират от работата. И Велизар Димитров, и Христо Янев, и Владимир Манчев имат достатъчно опит, натрупан в ЦСКА и чужбина, и го прилагат по страхотен начин.
Доскоро ти тренираше с първия отбор на ЦСКА, но играеше предимно за юношите. Колко голяма е разликата между юношеския и мъжкия футбол?
– Огромна е. В нивото, начина на игра, мисленето. Този преход е труден и много момчета се губят точно в него. Трябва да си силен и да можеш да приемеш и да се справиш с очакванията и натоварванията. В тези моменти е много важна ролята на треньора и затова съм щастлив, че имам възможността да работя с Христо Янев и Владимир Манчев, които много ми помагат.
