-
-
Треньорът на Левски Георги Тодоров е много добър събеседник. На всеки въпрос отговаря директно и не заобикаля темата. Така е и в този случай, когато говори за новия сезон пред levski365.com.
Първенството започна и стандартният въпрос за начало винаги е: Готов ли е Левски?
На пръв поглед нямаме много промени, но от друга страна работихме в много лоша обстановка. Всеки ден някой напускаше, не се плащаха заплати. Трябва обаче да призная, че от понеделник нещата се промениха. Това ме успокоява до известна степен. Отрази се и на тренировките. Досега имаше някаква тежест, не че играчите не са тренирали, но липсваха ентусиазъм и настроение. Аз съм такъв човек – гледам да направя добра тренировка и да се прибера доволен. Това в крайна сметка е работата ни.
В крайна сметка обаче им казах на играчите – който иска да остава и да играе за Левски. Сигурно ще ни е трудно в първите мачове, а този с Берое е важен. След него по програма имаме двубои, които би трябвало да са по-леки. Ако всичко е нормално има предпоставки да започнем да побеждаваме, а това ще ни донесе самочувствие, време и спокойствие да градим отбор.
Казах му на Наско Сираков, че е крайно време да се сложи край на това, което е. Идва треньор, води 10-15 играчи, след това става и си заминава. Руши се балансът не само на отбора, но и на клуба. Видяхме в края на сезона – не се знае кой остава, кой си тръгва, кой има картон или отива на операция, а спокойно можеше и трябваше да завършим втори.
До каква степен един треньор може да овладее ситуация като сегашната в отбора? Докъде му стигат силите?
Има неща, които могат да се направят, но за съжаление не са и кой знае колко много. В крайна сметка, ако на някого не плащаш 4 месеца, няма как да не се отрази. Треньорът има сили да се справи в няколко последователни мача, но това не може да е дългосрочен процес. Няма как да пренебрегнем фактора „заплати“ в съвременния футбол. Всички са нормални хора, имат семейства, бит. Чужденците пък са и различни. Те не знаят какво е Левски, те гледат личните си условия, заради които са дошли тук.
Аз съм израснал тук и зная какво е Левски. Преминавали сме и друг път през подобни ситуации, но чужденците няма как това да ги интересува. Има случаи да дойде мач и да се хванат за крака, контузия, агентите започват да звънят…
Докато в моето съзнание е друго и Левски означава идеология, кауза. Но трябва да признаем, че в последните години това малко се поизчерпа.
Имате предвид, че отборът загуби баланс и разполага с твърде много чуждестранни играчи, до които подобни послания няма как да достигнат?
Точно така е. От една страна са повече чужденци, но и години наред не се даваше достатъчно шанс на наши футболисти от школата. А е ясно, че към тях трябва да се прояви някакво търпение. Не може да се очаква всичко още в първия мач, в който влизат от юношеския футбол и да станат водещи играчи. Пропуснахме хубави набори, които имаше в школата и според мен доста добри футболисти. Можеше сега да имаме гръбнак от наши юноши. Но за съжаление, когато нещата се влошават, тогава започваме да се обръщаме към нашите юноши. Дано пък те да защитят доверието, което сега им се дава, защото това прокарва път и за хората след тях.
А смятате ли, че Левски, с преобладаващ състав от българи, би минал по-лесно през трудния период?
При всички случаи с български футболисти ще се премине много по-лесно през трудностите. Все още за българските футболисти Левски е марка, която може да им изгради кариерата, да ги доведе до добър трансфер в голям чужд клуб. Защото, ако водещи са само парите, е трудно. Чужденецът си гледа интереса, треперим дали ще пусне писмо и ще осъди клуба. Аз съм сигурен, че ще имаме шанса да направим добър отбор, да се появят играчи, които да се наложат, дори да развият кариерата си, Левски да спечели пари и в крайна сметка да сложим точка на сегашния тежък период.
Като треньор как се справяте преди мач в подобна ситуация? Интуитивно ли разбирате кой е в подходящо ментално състояние да играе?
Аз така ги разбирам нещата: футболът в крайна сметка е игра. Когато излезеш на терена, би трябвало да се забравят всички проблеми. Ако на игрището живееш с мисълта, че не си получавал пари, няма как да играеш добре. По отношение на сериозната настройка към мачовете, мисля, че играчите се отнасяха сериозно до някаква степен съобразно ситуацията. Но има други неща, в които не бих искал да задълбавам. Чисто физически не бяха добре нещата. Имаше доста контузии, но все пак това касае и работата на колеги, така че ще спестя в детайли мнението си.
Живеем обаче в пандемия, която промени футбола навсякъде и различните отбори срещат различни проблеми, почти навсякъде свързани с подготовката.
Когато казах, че по време на пандемията са тренирали всички отбори, имаше хора, които се обидиха. Но е факт, че са тренирали всички с изключение на два отбора – ние и Арда. Няма как за 3 седмици подготовка, някои отбори да имат такова темпо, което показаха. Имаше и дронове, които показаха тренировки. Видяхте в Австрия, че отнеха точки на един отбор, защото е тренирал по време на пандемията, а тук се обиждат. Няма го феърплея.
При нас категорично са идвали във фитнеса, играли са джитбол, а след това са тренирали ударно, за да се навакса. И от това се получава специфична умора. От друга страна чисто психологически пандемията беше „добре дошла“ с оглед проблемите на клуба, защото спести безкрайни обяснения в ежедневен порядък за забавените плащания. След това обаче, когато започнаха мачове, се виждаше, че има разлика в подготовката на отборите.
Но все пак промените, които сега случват, дали пък дългосрочно няма да се отразят добре на отбора? Би трябвало в момента да се отсеят именно силните характери, от които Левски има нужда?
Точно това се случва според мен. Много хора не се съгласиха да си намалят заплатите и който иска да остане, наистина проявява характер. От една страна ще помогне на Левски, но от друга на себе си. Сега се появява шанс и всичко може да е един голям трамплин. Може би в това отношение ще е добре, защото години наред ние сме успявали благодарение на характерите, които е имало в отбора на Левски.
Да минем на футболната тема. Смятате ли, че във физическо отношение е преодолян трудният период?
Много трудно се преодолява преумората. Преуморен отбор адски тежко излиза от подобна ситуация. Контузиите например са на едно и също място при повечето, които се оплакваха. Трябва да се обърне внимание каква е причината. Би трябвало да се види кое е довело до тях и съответно да не се прави. В последните 3 седмици тренировките са по-кратки и по-интензивни, за да може организмът да привикне към друг режим на работа, а не както е било последната година. В повечето мачове се виждаше една ленивост. Левски трябва да е по-бърз, да има повече агресия. Феновете на Левски обичат такава игра. Когато се раздаваш, когато гориш в играта, те прощават грешките, които допускаш.
Това видях в последната контрола с Витоша Бистрица, а и в тренировките през седмицата. Дано подобно отношение се прехвърли и в мачовете, защото изключително е важно. С него може да компенсираме определени спортно-технически проблеми, които са видни. Например след 60-ата минута се вижда спад, който не е само от сега. През миналата година имаше подобна тенденция. В докладите, които получавах от анализаторите, имаше проблем между 45-ата и 60-ата минута на почти всеки един мач. Там беше и свързано с някои детайли. Например когато Мариани играеше добре, отборът играеше добре. Той е креативен футболист, който иска и търси топката. Малко по-различен от Илия Юруков и се допълваха двамата. И за да израсне например един играч като Юруков, трябва да има до него някой креативен и опитен играч.
Мисля, че имаме много добри играчи, които не си разкриват напълно потенциала. Например Паулиньо. За мен е футболист с изключителни качества, но сякаш контузията, която претърпя преди две години го стресна по някакъв начин. А той има страхотни качества, ама страхотни.
Другият, който впечатлява, е Робърта. Отдавна не съм виждал централен нападател с подобни качества и характеристики. Млад е, може много да израсне и е отлична перспектива дори от финансова гледна точка да си подпомогнем клуба.
За Станислав Иванов няма какво да коментирам, талантът му се вижда. Има и други хора. Ето сега връща се Живко Атанасов, човек пълен с амбиции да се докаже в клуба, в който е израснал. Стремим се да градим отбора от защитата напред. Върна се Николай Кръстев, той също е наш юноша като Гошо Георгиев, който така е решил… Не зная защо го е направил, едва ли са парите. Но като избереш Черно море пред Левски, казва много. Сутринта говорим за инжекция и работата, следобед ми казва, че отива в Черно море. Не е нормално това.
Споменахте Юруков. При него има една такава тенденция. Вече три сезона получава шанс в края на първенството и след това през новото отива на заден план.
Мисля, че дали под давление на предишното ръководство или друго, но имаше курс за налагане на юноши на клуба и започнаха да играят със Стаси. Илия Юруков направи според мен добри мачове. Може би не беше готов да играе 90 минути в едно темпо, както и сега може да не е готов. Но много бързо се отказаха от него. И е факт, че от септември миналата година той е играл само за младежкия национален отбор, където има три мача.
Той направи някои грешки. Например с АЕК Ларнака като гост. Но никога не е играл десен бек и няма как да не направи тези грешки. Тук имаше един мач с Берое и също допусна грешки в средата на терена. Но пък след това имаме линия на защитата и не може той да бъде изкупителна жертва. По същия начин беше при Ради Цонев. В Монтана направи грешка в средата на терена и буквално го приключиха.
Не зная колко грешки е направил е Мартин Минчев в Черно море например, но той играеше всеки мач. И той е бъркал, изпускал е голове, но е получил доверие. Играеше във всеки мач и сега го продадоха на Спарта Прага. Грешки в Черно море допуска примерно десният бек Попов, но Илиян Илиев държи на него, дава му доверие и го налага. Не може след всяка грешка да зачертаваш младия футболист за една година.
Преди години имахме двама много добри вратари, юноши на клуба – Митко Попов и Здравко Здравков. Двамата имаха по един слаб мач срещу Ференцварош, след който сякаш ги набелязаха и започнаха да ги сменят един с друг след всяка грешка. Така на практика ги унищожиха за Левски, а пък те разкриха качествата си в други клубове, стигнаха националния отбор и направиха страхотна кариера. Левски се оказа губещ в онази ситуация. Млад футболист трябва да се изтърпи, най-вече от треньорите.
Значи се очертава да бъдете човек, който ще проявява търпение към младите този сезон?
Разбира се. Няма друг шанс. Нашият бюджет ще бъде свит драстично. Правим селекция с таван на заплатите, без да се съобразяваме дали е чужденец, или не. Друго нещо – по отношение профила на играчите, които искаме, нямаме никакво разминаване със Сираков. Така че пращат ми, гледаме, даже има един, който да погледнем сега и да дойде. Докато нещата се стабилизират тук, трябва да има принципи.
Аз съм на години, на които няма нужда да се правя на интересен. Преди 7 години съм се отказал заради принципите си от мъжкия футбол. Няма нужда да стоя на пейката и някой да ме прави на глупак. Не съм такъв глупак. Тук трябва да дойде млад човек и когато нещата се стабилизират, да почне да надгражда. А за мен най-добрият вариант за Левски е Станимир Стоилов. Говорим за по-дългосрочен план, защото Мъри може да работи както трябва с отбора, но и школата. Няма да има отделяне, което беше години наред. Школата беше отделена от първия отбор. И мисля, че трябва и Мъри да помогне на Наско, както в първите години Наско помогна на него. Защото ще има нужда.
А може ли да се появи нов Мъри от левскарските среди?
Ами това казвам. Ако Мъри дойде тук и покрай него да има млади треньори, каквито са моите колеги сега, а и не само, ще се получи. С мен миналата година беше Красимир Петров, който е добър треньор. Или Митко Иванков – отличен специалист за работа с вратари. Мисля, че може да се възвърне това нещо – преди години имаше поне 6-7 треньори левскари, които отиваха в други отбори. Там с тях пращахме наши юноши и се развиваха. Силно се надявам, че това може да стане.
В последните години сякаш клубът не може да стимулира треньори от школата да отидат помощници в първия отбор. Освен мен. Защото в крайна сметка в първия отбор можеш да се развиеш, да те забележат. Или пък да отидеш другаде и там да направиш впечатление. Освен играчи клубът трябва да развива и своите треньори.
А двамата ти сегашните ти помощници Симов и Телкийски, в които мнозина виждат огромен потенциал?
Абсолютно е така. За Мечо Телкийски например се смята от някои хора, че като футболист е бил мек характер. Това няма нищо общо с истината. Той е изключителен характер и може да се развие много. Симов също е много качествен. Друг подобен човек е Захари Сираков, който може да стане отличен треньор. Такъв е Красимир Петров, когото обаче махнаха и позволихме да отиде в ЦСКА 1948. Качествени хора и между тях трябва да се търси бъдещето на Левски.
Къде са големите проблеми в състава към момента?
Първото и най-важно е липсата на баланс, особено в защита. Там в последните мачове Каргас беше с 2 картона, Райнов трябваше да попълва дупка. После Холмар излезе за операция и пак върнахме Мартин. И нямаше никакво друго решение. Да не говорим за бековете. Защото, ако има сега един десен бек, Иво Найденов ще може да влезе в средата, където ще е по-силен. Иван Горанов отиде в чужбина и ние там имаме Старокин. Но при една контузия приключваме.
Така беше и миналата година, когато нямаше проблем с парите. И в същото време имахме 7 или 8 човека в средата на терена, четири от които абсолютно еднотипни. Хора, които подават топката само назад и встрани, а ние искаме да атакуваме.
Сега се стремим на всеки пост да имаме по двама, да създадем конкуренция и варианти. Защото така, както изглеждаме сега или в последните мачове от първенството, не отива на отбор като Левски.
Имахте някои смели решения като Здравко Димитров отляво. Кога могат да се правят?
Когато си притиснат до стената, нямаш други решения освен смели.
Получаваха ли се?
По някой път да, друг път не. Треньорът винаги се надява на най-доброто. Със смените може да въздейства, но ако тези, които влязат са по-слаби от другите, тогава е страшно. И имаше точно такива мачове в края на миналия сезон. Например този със Славия или с Локомотив Пловдив. В споменатия последен двубой нямахме и смени, имаше трима юноши на пейката. Но пък има един млад играч като Марин Петков, който има страхотни качества…
Първо докосване и завършващ удар, които се видяха и при гола срещу Витоша Бистрица. Шефът на школата Йончо Арсов каза доста добри думи за него.
Така е. Родителите са високи, брат му е шампион в силовите спортове. Много здрав физически, отдаден на футбола. Това момче, ако в следващите месеци успеем да го наложим, ще е голямо откритие за Левски и българския футбол.
Какъв резерв е школата в момента, може ли да осигури баланса в състава, за който говорите?
В момента трудно. Футболът в А група не е чак толкова добър, но за голямо съжаление забелязвам едно ограничаване на възможностите на юношите да влязат в мъжкия футбол. Преди 7-8 човека са играли. Примерно, бил съм в Б група, на второ място, но със 7 юноши на Левски. Сега е друго време. Една от причините е, че за повечето хора футболът не им е на всяка цена. Сякаш не искат да успеят. Десет години са загубили в тренировки и накрая да нямаш амбиция да се пребориш.? Поне една година трябва да преболедуваш и издържиш. Там се къса нишката.
Психически не са подготвени?
Някои смятат, че като минат школата на Левски, трябва да играят в А група. А то трябва да играят по принцип някъде. Това е стратегия. Много пъти сме говорили с тях. Има и друго. Години наред се говори за втори отбор на Левски в Б група. Миналата година имаше такива намерения и хората, които финансираха, бяха подготвени за такава стъпка. Но се случиха проблемите и проектът се замрази. А е важно, защото в Б група юношите са хем в мъжкия футбол при сходни условия, хем са пред теб. За 2-3 години можеш да видиш кой става. Ако на сезон влязат двама играчи в първия отбор е супер.
Освен това Левски ще стане и по-привлекателен като селекция за школата, защото в последните години не сме атрактивни. Имам предвид като база, но и възможности за развитие. И заради това има таланти, които предпочитат например Славия, където има повече възможности за мъжки футбол. Решава Венци Стефанов, че ще продава млади футболисти, казва и те играят.
(Вади лист от чекмеджето си).
Да покажа сега нещо. Това е тимовият лист от последния мач със Славия. Андреа Христов е наш юноша. Христо Попадийн, Галин Иванов, Цветелин Чунчуков, Жоро Йомов, внук на Барзов, който тук нямаше да е в първия отбор, а там не само, че е, но и спечели купата. И Константин Иванов, когото миналата година обявихме за безперспективен, момче, родено през 2000 г., централен защитник. Значи шест човека – четирима титуляри и двама резерви. И ни бият спокойно два последователни мача на „Герена“, като в първия се спасихме с малък резултат.
Когато бяха заедно Наско и Мъри, имаше идея как да се случва всичко с юношите. Но след тях школата се откъсна от първия отбор с изключение на последния сезон. Дълго време липсваха базисни неща. Ами юношите трябва да докосват тревата, да играят на нея. Неслучайно първенството на България до 19 години е на трева. За пособия, за други неща, не говоря. Но виждам и някои добри знаци. Ето сега в кризата например се платиха заплати първо в школата, после на първия отбор. Това се случва за първи път. Школата обикновено се използваше при търсене на виновник защо мъжкия отбор не върви.
За последен път сякаш се даде шанс на юноши при Люпко Петрович. Той взе 5-6 юноши да допълнят първия отбор, наложи смели решения в състава с български играчи и когато си тръгна бяхме първи с няколко точки пред Лудогорец. Нещата не са трудни, трябва решително да се правят, най-вече да се върне левскарският дух в клуба и отбора. Много малко левскари останаха – и в самия клуб, и в школата. Няма как това да не се отразява.
На какво сте привърженик – една схема на игра, както беше цял сезон, или да се променя спрямо съперника?
Схемата е според футболистите, които имаш. Аз играех 4-1-4-1, защото не харесвах това, което правят двамата вътрешни халфове. Играха или много широко, или напред и по никакъв начин не покриваха зоната пред двамата централни защитници. Говорих с Тиам, което бях направил миналата година и видях, че мога да ползвам и само него. Той свърши перфектна работа. Оставям настрана това, че е страхотен човек. В последния мач в Стара Загора преди да му свърши договора, можеше и да не играе, защото краката му бяха целите в рани. Викнах го 2 дни преди мача и го питах какво мисли да прави. „Как няма да играя? Разбира се, че ще играя“, каза той. Други не биха го направили, а и не го направиха. То не бяха болки в гърлото, то е бяха чудеса.
Така че схемата е според това, с което разполагаш. Винаги може да промениш нещо и спрямо съперника. Не е нормално да играеш цяло първенство по един начин. Дали с двама вътрешни, дали 4-4-2, в зависимост от ситуация и съперника, но трябва да сме гъвкави.
Как се отнасяте към левскарските въжделения, че у дома трябва да играем 4-3-3?
Поддържам това и се учудвах и се изненадах в мача срещу Славия. Очаквах по-агресивно да играем, да ги респектираме. Това, което е било години наред на “Герена”. За цели десетилетия не сме имали и 10 поражения, а сега е август и още нямаме победа. Миналата година първата победа дойде през май срещу Черно море. Не е нормална тази работа за мен!
Та, когато играхме така срещу Славия, хората от техния щаб ми обясняваха на полувремето колко сме добри и организирани. Но не е това, което аз исках. Може да сме организирани, но не респектираме гостуващите отбори. Преди са се прегръщали само, когато минат центъра.
И няма значение дали играем на „Герена“ или навън. Левски е отбор, който трябва да доминира. Ако искаме да сме такъв, трябва ни силна средна линия. С хората в центъра на терена, които могат да играят в двете фази еднакво добре, ще направим силен отбор. Да припомня как се получи с този от „Синята приказка“ на Мъри. Първо още от 1999 г. този отбор взе да се събира и да трупа опит и качество. Последно дойдоха Томашич и Бардон, върна се и Йовов. В средата имахме Ричи, Боримиров и Бардон. Ами няма как такъв силен отбор да не донесе резултати. Но най-вече имахме страхотна средна линия.
До каква степен е важен мачът с Берое?
Важен е за самочувствието, както казах. Но и трябва да направим победа на „Герена“. Осем месеца без победа е срам.
Това, че пуснаха публика добре ли е или ще увеличи натиска върху тима в този момент?
Ами надявам се да не се прехвърлят някакви възможни негативни емоции върху отбора, защото наистина изживяваме тежък момент. Не е имало по-труден момент, откакто съм в клуба, а това е далечната 1965 година. Ще кажа и нещо друго. Левски е един, идеологията така да се каже е една. Това с двете агитки на трибуните не е добре. Ако не сме единни, няма как да се случи.
В много случаи има едни реакции… Сякаш не се мисли за някои последствия. Например тази седмица най-важното беше да се запази авторитетът на Сираков в съблекалнята с плащането. Хората извън футбола трудно ще го разберат, но беше ключов момент.
Трябва някак заедно да издърпаме клуба напред, всички. Да помогне всеки с каквото може, но най-вече да върнем левскарския дух. Сега се връщам в миналото, примерно 60-те години, когато бях дете. Какви тренировки бяха само! Соколов и Джеси правят разни трикове на тренировка, хващат басове, купуват се портокали, които бяха дефицитни. После Витлачил. Въведе тренировки с въженца, които бяха нещо невиждано. Хората наоколо, на тренировките и сякаш обожаваха отбора си.
Вие сте доста директен в интервютата, за разлика от много треньори.
Винаги говоря каквото мисля и в това никой не може да ме спре. Винаги съм бил готов да си тръгна, защото държа на дисциплината. Но за да я изискваш от играчите, трябва да дисциплинираш и хората наоколо. Не съм удобен и заради това се отказах от мъжкия футбол преди 7 години. Случваха се неща, които не ми харесват. Няма как да има благоденствие за 4 човека, а другите да гладуват, нали така?
А знаете ли с какво сте рекордьор сред треньорите на Левски?
Сигурно най-много пъти съм поемал отбора в тежка ситуация.
Не. Вие сте единственият треньор в историята на Левски, който е спечелил абсолютно всичките си мачове от европейските турнири. Нямате дори и равен.
Честно казано не съм се замислял, но е така. Четири мача. Но като казвате равен се замислям за друго. Работил съм и в други времена. Правехме равен на „Герена“ и ни чакаше ядосана публика навън. А сега до август нямаме победа. Например през 2003 година правим 0:0 вкъщи с Черно море и аз си тръгвам. Нямахме загуби, само един равен с Локо София и в Ловеч с Литекс. Но завършваме 0:0 с Черно море на „Герена“ и аз зная, че трябва да си тръгна. Изобщо не сме говорили за неустойки и други такива, Тодор Батков може да го потвърди. А това с Черно море си беше малшанс – един съдия ни нашари с картони, изгони и Топузаков.
Ето колко се е променил Левски обаче! Няма как да променя моите разбирания – Левски трябва да излиза и да побеждава. И наистина – да се хващаме здраво и да излизаме от тази криза. Имам предвид всички – отбор и публика.
За финал, кой е най-щастливият ви момент в Левски?
Чувствам се щастлив след всяка добра тренировка. И мисля, че взе да се получава през последната седмица. Нещата за мен са много прости във футбола – ако тренировките вървят добре, получава се и на терена в мачове.
