-
-
Страстната седмица за ЦСКА-София, в която „червените“ почти си отидоха в редовното време срещу Славия, а в крайна сметка възкръснаха при дузпите и достигнаха финала за Купата, неусетно преля в една дълга седемдневна на изчакване, неизвестност и недомлъвки около треньорския пост на „Армията“. Довчера! Дългоочакваното съобщение с обръщението „Армейци, …“ дойде точно на седмия ден след „страстите славистки“ и донесе благата вест за „Червена България“ – Алън Пардю остава начело на ЦСКА-София, но не само до края на сезона, а за постоянно, и за следващата кампания.
Първосигналната въздишка на успокоение сред феновете мигновено обаче е била последвана от куп въпроси и сериозно съмнение. Успокоение, защото отборът няма да попадне в ръцете на някой перспективен „специалист“ с фамилия, окончаваща на -ич, който да трупа опит и да гради визитка на гърба на изстрадалия армейски тим. Но и съмнение дали промяната, която бегло си пожела Пардю след успеха над „белите“, изобщо влиза в плановете на собствениците. Защото само може да гадаем как 60-годишният англичанин ще прави селекция само след две седмици в тандем със Стойчо Стоилов, който хем е бивш главен мениджър, хем е настоящ основен двигател при привличането на нови попълнения. Или поне през зимата беше така! Съмнението идва най-вече от делегираните правомощия и от „властта“, която си е издействал роденият в легендарния лондонски квартал Уимбълдън специалист. Защото след две години като съветник на босовете в Борисовата градина британецът трябва да е наясно поне с две неща – да се работи с Гриша Ганчев не е никак лесно и че първият, който опира пешкира в ЦСКА-София, е треньорът.
Голямата надежда за „червените“ привърженици е Алън Пардю по някакъв начин да е успял да влезе под кожата на основния благодетел и да го е убедил да му гласува доверие за промяна. Защо не за цялостна реформа, за един вид европеизация на клуба.
„Ако аз остана постоянен мениджър, много неща трябва да се променят“, каза преди седмица, тогава все още като временен наставник. Като начало да му пожелаем функциите му наистина да се доближават до тези на мениджърите в английската Висша лига. Защото макар да не е водил отборите от Голямата шесторка на Острова, Пардю има зад гърба си дирижиране на тимове като Нюкасъл, Уест Хем и Саутхемптън. А Премиършип не е Първа лига и със сигурност той има визията как да се изгради един пълноценен клуб, с ясно разпределени роли, функции и отговорности. Тук естествено остава малкото уточнение, че в България и изобщо на Балканите подобни футболни джентълмени виреят трудно. Ако не вярвате, попитайте мистер Луиджи Симони, светла му памет, който дойде в ЦСКА преди точно две декади със статута на треньор, извел Интер с Роналдо, Саморано, Джоркаеф и Санети до Купата на УЕФА, но си тръгна скоропостижно след едва един полусезон на „Армията“. Всъщност след Симони, Пардю е най-значимото име, акостирало у нас през този век. А дори самото му присъствие в родното първенство ще донесе куп позитиви за родния футбол – като авторитет, медиен интерес, дори поведението на останалите клубове ще бъде различно.
Британецът обаче наистина изглежда като последния лъч на надеждата за положителна промяна при „червените“. За подмяна на чипа, ако щете. Макар че този чип няма да бъде онзи, закодиран в словата и борбите на доскорошния треньор Стойчо Младенов. Но в мултикултурната и интерконтинентална съблекалня на „Армията“ може би е нужно именно подобно „програмиране“. Самият Пардю неведнъж вече споменаваше през тези два сезона, че за първи път попада в отбор, който се бори да бъде шампион, а не е опашкар, замесен в битката за оцеляване. Той много добре знае каква отговорност поема и самият факт, че го стори, говори, че е решен твърдо софийската му авантюра да не бъде просто лебедова песен, а Ода на радостта.
Първият му тест е ясен – дерби с Левски на 11 май и защитата на националната купа. Танцът му от „Уембли“ във финала за ФА Къп начело на Кристъл Палас преди 6 лета срещу Манчестър Юнайтед се оказа пиров, но пък сега Мъри Стоилов не е Луис ван Гаал.
Владимир Иванов/ „Мач Телеграф“
