-
-
Роденият през 1992 година Ангел Грънчов е юноша на ЦСКА. За първия отбор на армейците в официален мач дебютира през 2012-а. В кариерата си е носил екипите на Локо Пд, Миньор Пк, Марица, Академия Пандев, Стал Миелец, Нефтохимик… През 2016-а е част от тима на армейците, спечелил най-романтичната купа на страната. Преди да се присъедини миналата година към Спартак Варна, защитава цветовете на ЦСКА 1948. Грънчов говори пред „Тема Спорт“ преди сблъсъка с ЦСКА-София утре.
Ангеле, от момента, когато излезе от школата на ЦСКА, мина много време – остава ли в теб специално усещане, когато се изправяш срещу армейците?
– Вече съм казвал мнението си за събитията през 2016-а и няма смисъл да повтаряме едно и също, но специалното усещане, тръпката и емоцията, свързани с тези четири букви, ще живеят вечно.
Ще те върна години назад – онзи мач в Разград, когато едно младо момче бе хвърлено срещу разградчани в решителен за титлата мач. Получи много спорен червен картон, но тогава бе превърнат в една от изкупителните жертви от треньора. Заболя ли те?
– Наистина е болезнено за един млад футболист, а онази буря от емоции може би повлия върху кариерата ми след това.
Ти игра и в друг решителен за титлата в България мач, когато Турицов изпусна дузпата срещу ЦСКА 1948. Тогава беше от другата страна на барикадата. Хора от щаба на тогавашния ти отбор в частен разговор ми споделиха, че са стискали палци Иван да вкара… Тогава топката срещна твоята ръка, като отново отсъждането бе много спорно, но все пак ти не се ли надяваше тайничко да спре хегемонията на Лудогорец и армейците да триумфират?
– В онзи мач не съм мислил за Лудогорец. За мен бе важно ние да се представим достойно и да победим. Не успяхме. Направихме равен, но запазихме честта и достойнството си и както взехме точка от разградчани, така го направихме и срещу ЦСКА. Когато Турицов изпусна дузпата, си помислих, че съдбата ми се реваншира за онзи мач в Разград и не позволи да се превърна във втори такъв двубой в антигерой.
Какво очакваш сега от мача с армейците. В предни позиции те нямат изявен и утвърден централен нападател, а залагат на младия Чорбаджийски?
– Добър отбор са, а какво да очакваме от тях – най-добре ще ни каже нашият треньор. Сигурен съм, че Александър Томаш ги е разучил добре и ще ни покаже силните и слабите им страни.
Какво промени Томаш в Спартак? Свикна ли с неговите изисквания?
– Томаш със сигурност е треньор, който се различава от масата наставници у нас. Налага разпознаваем стил, който много ми допада. Тренировъчният процес е интензивен. От нас се изисква динамика, агресия, мисъл, владеене на топката. Смятам, че постепенно свикваме с изискванията и тепърва ще покажем още по-добро лице.
Докъде можете да стигнете в шампионата? Какви са целите на тима?
– Мисля, че това най-добре могат да го кажат ръководителите и треньорите. Въпреки че изостанахме в началото на подготовката, напуснаха ни голям брой играчи, а други бяха привлечени, то смятам, че бързо се оформи отличен колектив. Сплотени сме не само на терена, но и извън него, а това помага много. Програмата минимум е да сме далеч от зоната на изпадане, но аз вярвам, че имаме много по-голям потенциал и с начина на игра, който налага г-н Томаш, ще бъдем една приятна изненада в шампионата.
Майко мила! На „Армията“ плащат над 200 бона месечно на четирима, от които няма никаква полза
