Вълнението около дербито в Пловдив расте пропорционално на температурите под тепетата. Определено жребият направи подарък на феновете с мач като Локо – Ботев още в първия кръг. Освен че то вероятно е пренаредило графика за почивка на някои от най-запалените привърженици, определено доведе до промени и в плановете и стратегията на двамата треньори.
И Александър Томаш, и Станислав Генчев със сигурност имат достатъчно футболен интелект, за да са наясно, че няма как, при независещи от тях условия и обстоятелства, да видят отборите си така, както им се иска още в неделя. В същото време опитът им и като футболисти, и като треньори трябва да ги е убедил колко важни по принцип са откриващите двубои, а още повече дербитата с подобен заряд.
Развръзката на „Лаута“ ще е силно определяща, включително и за позициите на двамата специалисти пред фенове и ръководства. Последното е важно да се уточни на фона на това, че и Томаш, и Генчев не са от тези, които ще си мълчат, когато виждат проблеми и вътре в клубовете, чиито интереси защитават. Откритите критики към селекцията на „жълто-черните“ не са единственият повод за подобно съждение.
Трябва да сме наясно, че един срещу друг в неделя ще се изправят два тима, които зареждат шампионата не само с енергията от страстта на феновете си, но и са барометър за нивото на чисто футболните стандарти в родния футбол. Ако не са постоянно замесени в битката за титлата, Локо и Ботев най-малкото диктуват темпото в златната среда, а именно качеството на отборите в нея е определящо за цялото първенство.
Ключово е да се отбележи, че към момента в спортно-техническо отношение Локо и Ботев имат внушителен потенциал и предпоставките да преследват високи цели са налице. Единственото, което може да ги препъне, са грешки в стратегията и тази опасност с еднаква сила е надвиснала и над „смърфове“, и над „канарчета“. Тази обща характеристика на ситуацията обаче е свързана с различни, на моменти дори диаметрално противоположни по своята същност елементи в организацията и управлението. И тревожните сигнали идват от мениджмънта на най-високо ниво. Оттам, откъдето винаги се определя посоката на движение.
В „Лаута“ настъпи сериозен организационен хаос и той очевидно е продиктуван от това, че някои уговорки между Христо Крушараски и Адам Сотков не бяха спазени. В крайна сметка се стигна до двувластие и утежняване на процедурата дори по подписването на договорите с новите попълнения. Само че и феновете, и легендите вече имат ясно мнение към кой какви претенции могат да имат и ако политиката не се промени, прогнозата е за сериозни трусове.
Най-големият проблем, който не Томаш, а който и да е специалист няма да може да реши, е липсата на точно целеопределяне и конкретни изисквания. Ако се стяга отбор за Европа, трябва да се търси надграждане със селекцията. При това такова, което да изключва раздялата с основни фигури в твърде късен момент от трансферния прозорец, когато не могат да бъдат намерени техни заместници. А все по-често от „Лаута“ показват, че са готови на всякакви жертви в името на каквито и да са приходи. Важно е в касата да влизат пари, каквито новите собственици май не могат да извадят от джоба си като инвестиция, която са готови да рискуват. Другото е работа на парче и води в крайна сметка до неудовлетвореност. Това с подмладяването и собствените кадри не става, когато искаш са търсиш бърза печалба. Първо трябва да похарчиш нещо, а след това да си го върнеш.
В Ботев вече се опариха с лошите резултати, когато отнеха българската идентичност на отбора си. Това няма да може да се коригира за няколко месеца. При тях пък и селекцията май наистина не е целенасочена и според плановете на треньора, а според това какво предлага пазарът. Взимат се перспективни играчи, които имат перспективата да донесат печалба от последващ трансфер. Но когато отбор се прави по този начин, резултатите няма как да са удовлетворяващи.
Людмил Христов/ „Мач Телеграф“