-
-
Треньорът на Берое Димитър Димитров не спира да гледа мачове от Европа и споделя, че когато има ден без футбол по телевизията, все едно се случва нещо странно и извънредно. Херо даде интервю пред „Тема Спорт“ в събота вечерта, малко преди да проследи Лайпциг – Дортмунд, завършил 1:3.
Г-н Димитров, онзи ден имаше интервю с треньора на Лайпциг Юлиан Нагелсман преди двубоя с Борусия Дортмунд и го попитаха за работа на по-високо ниво. Той сподели, че Дортмунд не е неговото място. Имали ли сте място, от което са ви поканили и вие сте отказвал по този повод?
– Отказвал съм, но не мога да си спомня дали е било с такъв мотив. От много места съм отказвал, но поради различни причини. Примерно някъде, където нямаше да съм водещ в селекцията. Имало е и места, които не са ми харесвали. Но точно с такъв мотив не мога да си спомня. Естествено, ако ме покани Барселона, ще откажа, защото това не е моето място и ще съм далеч от това, на което трябва да съм. Поне така си мисля, нямам нужното самочувствие. Но когато работих в чужбина, видях работата на много чуждестранни треньори и не смятам, че трябва толкова да се подценяваме.
Херо разкри за договори с двама от родното първенство: Дано съдийството бъде по-честно (ВИДЕО)
Колко сме далеч в България от това, което гледате например в Англия, където играят постоянно сряда-събота?
– Мисля, че отстъпваме много във физически аспект. По отношение на фитнеса навън страшно много са напреднали. Имаме липси и във възстановяването. Като казвам това, нямам предвид само медикаментозно, но и физическо. В тактическо отношение мисля, че българските треньори не са толкова лоши. Но ми прави впечатление, когато юношите ни излязат да играят с връстниците си в чужбина, сякаш са с четири години по-малки. Това е във физическо отношение. Работата при тях е много по-обемна. Не мога да се съглася, че с пет тренировки по един час на седмицата децата ни могат да се развият. Спорил съм с много хора, защото казват, че преди години е имало много качествени футболисти в България. В много отбори в Б група имаше качествени играчи. Селекцията ми в Нефтохимик бе 90% от подобни футболисти, които никой не познаваше. Задавал съм си въпроса: Дали тогавашните треньори, които работеха в школите, са били по-добри от настоящите? Убеден съм, че не са били по-добри. И тогава съм си задавал въпроса: Защо тогава се раждаха подобри играчи?
За мен разковничето е първо в масовостта. Тогава много се играеше футбол по махалите. Децата се самоусъвършен-стваха, защото след тренировка играеха в училището или пред блока. Имаше един човек, Димитър Божидаров, който беше и кандидат за БфС, но вече не е между живите. Бях по-малък от набора, който водеше. Спомням си, че имаше една стая, от която се взимаха топките и той играеше шах. Тогава неговите колеги му казваха: Тренировката ще започне, няма ли да излезеш. Той казваше: Който ще стане футболист, ще стане. И продължаваше да си играе шах. Така и стана – пет-шест човека влязоха след това в мъжкия отбор на Черноморец.
Относно кратките тренировки – как ще коментирате това, че в ЦСКА 1948 решиха да са като на пълен работен ден? Същото иска и новият треньор на Ботев Пловдив.
– Знам, че това е много неприятно за футболистите. Свикнали са на друг режим, но в много отбори на Запад го има това. Разказвали са ми преди за базите на турските клубове, където тренираха, а след това оставаха там и се възстановяваха, а след това имат втора тренировка. Много рано са го измислили хората това.
Бихте ли го направили в Берое?
– Когато тренираме двуразово бих го направил, защото ще бъде от полза за футболистите, но нямаме условия и базата.
По време на паузата, след като наблюдавате чужди мачове, успяхте ли да си откраднете някаква тактическа идея?
– Заучените положения си ги записвам. Но в тактическо отношение трудно, защото не може в момента да се измисли нещо ново. Виждате, че много отбори започнаха да играят с трима централни защитници. Ако трябва да съм честен, много ми е неприятно да играя срещу такъв отбор. Особено, когато се наредят пет играчи в линия и всички подстъпи са затворени. Тогава трябват повече неща, за да се реши проблемът. Много отбори играят в 5-3-2, а също и в 5-4-1.
Къде си мечтаете да отидете, където в движение може да сменяте схемите?
– И сега много често сменям схемите. Смятам, че един отбор трябва да има две-три схеми, с които може да реагира и да има план Б. Начин, по който да спреш силните страни на противника си или да подобриш представянето си. Нямам проблем с това. Когато играх в ев-ротурнирите с Лудогорец, играх по един и същи начин с Истанбул Б, а след това и с Хо-фенхайм бяхме по-различен начин. Тогава бяхме с двама крайни нападатели, без централен. Марселиньо беше много издърпан до вътрешните халфове, защото исках тримата централни защитници на Хофенхайм да излизат напред. Тогава Лукоки и Вандерсон играха на линията на засадата. Срещу Брага в следващия мач за първи път играхме с 5-4-1. Играхме с трима централни защитници, защото те имаха много силни централни нападатели. По този начин ги затруднихме. Не се страхувам да експериментирам. Ако си спомняте, Лудогорец не бяха сменяли схемата си дълго време. Знаех, че ще има страхотни упреци срещу мен, но не се притеснявам да рискувам. В Берое го правя по същия начин, но е хубаво да имаш интелигентни играчи, които само с едно намигване да го правят.
Кой отбор според вас в чужбина може най-лесно да прави такива промени? Ливърпул може би?
– Там са много организирани и функциите на играчите са изчистени. Елементът на изненада липсва при тях, като роботи са. Всеки знае какво трябва да върши в двете фази. Харесва ми Лестър, който променя схемата в дадени срещи. Също така и Пеп Гуардиола, който променя и сменя функциите на футболистите си. Много е гъвкав в това отношение. Харесват ми такива треньори, които се опитват да променят нещата и да не играят еднотипно само в една схема.
Като казахте треньори, в България през последните месеци се направиха много промени на треньорския пост, как бихте ги коментирали тези неща?
– Не го смятам за много нормално явление, но в България институцията треньор не е уважавана. Мога да го сравня с чужбина, където съм работил и специалистите са много уважавани, а не както тук. Много президенти се опитват да правят треньорите по-скоро послушници и да изпълняват техните виждания. Много треньори, които имат качества, но притежават собствено мнение, са неудобни.
Какво ще кажете за формата на първенството?
– Не го приемам за много добро тук. Смятам, че системата с 16 отбора беше по-добра.
Не ви ли е по-приятно, ако Берое попадне в шестицата, да играете само срещу силните отбори?
– Приятно ми е да играя с тях, но се обезсмисля, че седмият отбор ще се бори за място в Лига Европа. По-предно класираните тимове какви са? Четвъртият не може да играе в евротурнирите, но седмият има право да играе. Не го приемам това. Трябва да си има правила.
Как сте за формат пролет-лято?
– Аз съм повече за тази система, защото такива са ни атмосферните условия. Работих в Казахстан по този начин и е по-добре. Започваш през пролетта и завършваш в края на календарната година. Така ще имаш една подготовката, а не две и да убиваш футболистите.
Смятате ли, че ще бъде провал, ако Берое бъде извън шестицата?
-Да, естествено, че ще бъде провал. Но в България нещата не се решават само на терена. Това е болката ми. Има много задкулисни неща, които хората не ги знаят, и когато ги коментираш, те нападат. Но да се абстрахираме от това, с нашия отбор и потенциал ще бъде провал, ако не сме в шестицата.
Имате ли цел да има повече българи в Берое?
– Да, искам. Исках много българи да взема, но се появиха два-три отбора, не говоря за грандовете, които взимат всичко българско. Надцакват всички със заплати и трансферни суми към продавача. Нямаме тази възможност. Не искам да взимам каквото и да е, а да взема нещо, което съм харесал. В Нефтохимик играех само с българи. На мен ми е по-приятно да работя така.
