-
-
Новият старши треньор на Спартак Варна – Димитър Димитров – даде първото си обширно интервю след назначението си начело на соколите. Пред „Тема Спорт“ той разкрива кога е бил потърсен, как е отговорил на първоначалното предложение и как е приел офертата. Херо говори в паузата между мачове, които от няколко седмици гледа, за да избере нови футболисти за Спартак.
Г-н Димитров, бяха ли ви засърбели ръцете за работа?
– Аз винаги съм искал да работя, да съм в мелницата на футбола. Като си освежиш мозъка с почивка, и в един момент ти се бачка пак. Хубаво е човек да натисне паузата, но като стоиш 3-4 месеца и вече те човърка. На мен не ми се е случвало да почивам много. Сега ми беше най-дългият период. Затова ми мина меракът да почивам.
Този филм колко пъти сте го играли – да ви изтекат очите, казано на жаргон, да гледате нови футболисти?
– Да, наистина, много гледам и продължавам да го правя. Това е най-трудният период в зимата да търсиш футболисти. Ако има свободни, повечето от тях не са играли дълго време. Трябва да търсиш качество. Не става само с избрани моменти, а трябва цели мачове. И то по няколко мача. Не харесаш един, следващия го харесаш, но не можеш да го вземеш поради някакви причини. Доста неблагодарна работа е това.
Сега май нямате право на грешни трансфери с оглед на класирането на Спартак Варна?
– Винаги е трудно да подмениш много футболисти наведнъж. Но се налагаше, защото
селекцията много не отговаряше на ниво А група.
Като четете медиите, често ли гледате класирането?
– Гледам го, да, доста често го гледам. Има моменти, когато се притеснявам, има моменти, когато се окуражавам, че трябва да направя всичко възможно да го спасим този отбор. Хората са ми гласували доверие. Спартаковската общественост е ентусиазирана, усеща се. Феновете, не го казвам да флиртувам с тях, но гледах няколко мача на живо и въпреки лошите резултати и моменти в играта силно подкрепяха футболистите.
Как правите преход на футболните си сетива, тези дни гледате световното за удоволствие и паралелно с това мачове по работа?
– Да, създава се усещане, че това са различни спортове. Меко казано, едните играят на забавен каданс, другите по-бързичко. Но е нормално това нещо. Има разлика в класите. А класата струва пари.
Първото обаждане от Спартак Варна изненада ли ви?
– Ами… аз отказах. Имах предложения и от други български отбори, които също имаха проблеми с борбата за оцеляване. В първия момент наистина отказах, обясних, че имам предложения от чужбина. Поканиха ме да видя базата във Варна, да си поговорим. И отивайки там, видях човека, който спонсорира и дава парите. Стори ми се чист и откровен човек и ме впечатли с желанието си да направи нещо. Това ме накара да му обещая, че ще се опитам да помагам няколко месеца и след това да направя някаква селекция на футболисти и вече да отида през зимната пауза.
Колко време ви трябва да прецените непознати собственици, инвеститори, президенти?
– Първите впечатления са много важни. В случая те бяха много положителни, много добри. Започнаха телефонни разговори, коментирахме. Той е далеч от спорта, далеч от футбола, силен си е в неговия бизнес. Усетих амбиция Спартак да излезе от това състояние. Да помогна както на него, така и на клуба. Така че – да, не съм му отговорил веднага.
Да разбирам, че нямате разминавания кой ще кара влака в спортно-техническо естество?
– Смятам, че това е свещено право на треньора да си събере футболисти по негова преценка и след това да опита да направи отбор по негов вкус. Разбира се, съобразявайки се с финансовите възможности. Винаги съм се съобразявал с рамките. И тук няма да е по-различно. Даже понякога ми предлагат за определен пост трима-четирима футболисти, което ме улеснява, но пък съм случвал на играчи, които изобщо не ми харесват. По-трудният вариант, но и по-точният, е аз да попадна на футболисти, аз да си ги търся и да си ги избера. Възможностите невинаги са големи, но такива са ситуациите.
Доколко ви спечели това, че Варна е футболен град, интересът е голям, прожекторите светят силно?
– Като футболист и срещу Спартак, и срещу Черно море съм играл, добри отбори, стават празници, има го спортното напрежение. А и Спартак от толкова години не е бил в елита, отсъствал е от големите сблъсъци и тези запалянковци заслужават да си върнат емоциите отново. Пък и ми е близо до Бургас, което също е плюс за мен.
Бургас, образно казано, на колко години е изостанал футболно от Варна?
– Охо, не виждам никаква светлина в бургаския тунел. Трудно ми е да кажа колко ще продължи тази тъмница.
Нещо актуално – жребият за купата ви отреди мач в Разград.
– По-добре щеше да е мачът с Лудогорец да е във Варна, щеше да стане пo-голям празник, но пък и варненската публика обича да пътува, гледах в последните години кадри на агитката, които ме впечатлиха. Но няма значение, ще се опитаме да направим интересен мач. А и в първенството сме в началото с тях.
ЦСКА ще успее ли да измъкне шампионската титла този сезон?
– ЦСКА взеха някои мачове, без да надиграват съперника си, но пък тази игра е на резултати и сега те зимуват на първо място. Трудна работа обаче да удържат. Имаха спортен шанс есента, но като игрово поведение, като физиономия имат какво да търсят. Докато при Лудогорец има стил отчетливо. А и както казах, класата на футболистите струва пари.
През зимната пауза се случиха треньорски промени, уж е пауза, а уж няма напрежение сега…
– Това е треньорската работа. Още при подписване на договора в другия джоб е оставката. Работата зависи от резултатите, но често те не са водещи, а има и други неща, както е случаят сега с Любо Пенев в ЦСКА 1948. Навсякъде ги има тези неща, но в България май се прекалява, което е обидно.
Гледаме на световното, че треньорите имат доста проблеми със звездите…
– Работил съм със звезди в националния. Стоичков малка звезда ли е? В интерес на истината винаги съм бил респектиран от името му и съм се притеснявал. Признавам си го. Но той много ми помогна с поведението си, с това, че дойде при мен и каза – сменяй ме, когато сам си прецениш, няма никакъв проблем. И ми олекна. Нямало е случай да го оставя резерва. Но той ме спечели с откровението си. Иначе съм имал случаи с мрънкания, сърдят се, цупят се. Особено в Лудогорец, там се чувстват пренебрегнати, засегнати. Понеже са добри футболисти и всички искат да играят, защото са равностойни. Правил съм ротации, за да поддържам целия потенциал, защото там разликата между резервата и основния футболист не е голяма. Отношенията в съблекалнята са важни. Но аз предпочитам играчи с отлични качества, дори и да са тежки характери. С индивидуални разговори винаги може да се намери решение както за колектива, така и за звездата.
Нещо успяхте ли да откраднете тактически от световното?
– Не. С научени футболисти е лесно. При подбор на играчи е важен футболният интелект, тактическата култура. Това е много важно, даже е първостепенно – това как мисли един футболист, в недостиг на време и пространство да вземеш решение. Иска се бърз мозък.
Колко пъти ви се е случвало да се сблъсквате с много неграмотни играчи?
– Е, какво ли не е имало… В Ловеч един от чужденците в първите дни на двустранните игри стоеше все пред вратаря, винаги в засада. Трябваше да му се каже, че засадата е еди-какво си. Има футболисти още първото упражнение, което правиш, и го разбират веднага. А други – по много пъти повтаряш и той прави едни и същи грешки. Това е футболният интелект. При някои трябва много пъти едно и също, докато не се стигне до автоматизация, да не се мисли вече. Защото някои, като почнат да мислят, и ще им текне кръв от носа едва ли не и ще стане някаква беля.
