-
-
Димитър Димитров-Херо е сред най-авторитетните имена в българския футбол за последните 30 години. Вече доайен в треньорския занаят у нас, в момента следи играта отстрани, докато се възстановява от операция на колянна става. Херо е създателят на сензацията Нефтохимик през 90-те години. Изведе го до второ място, което е най-голямото постижение на бургаския футбол изобщо. С Литекс вдигна титла, а с Левски направи дубъл през 2000-та година. Води националния тим на България в края на миналия век, а след това кариерата му го заведе във Велбъжд, Локомотив (Пд), Черноморец, Берое, както и до нова титла – с Лудогорец преди 6 години. Бил е треньор на саудитския Ал Насър, където в момента играе Кристиано Poналдо. Ето какво сподели Херо в интервю за „Мач Телеграф“.
– Г-н Димитров, в края на есенния полусезон може ли да кажем, че футболът у нас е дръпнал поне малко напред или просто си стои на едно посредствено място?
– Не само не е мръднал напред, но върви назад. Сравнение с мачовете в Европа е просто недопустимо. Там футболът, клубовете, всичко се развива и върви напред. Тук сме в обратна посока. Обясненията, причините вече втръснаха на всички, но решение не се търси. Като започнем от детските школи, нивото на треньорите, качеството на терените, инфраструктурата. Конкретно за първенството, нивото очевидно е ниско и причините са основно две – половината от отборите в Първа лига изпитват сериозни затруднения с финансирането. Вижте Локо Пд, сега не е ясно какво ще стане и с Ботев Пд. Липсата на сериозни финанси оказва влияние и върху качеството на футбола. Практически само 7 или 8 отбора имат стабилност и това е много лошо за футбола. Останалите просто се опитват да оцеляват и не могат да се борят за нищо, искат само да съществуват.
– Може ли да се каже, че в тази обстановка Лудогорец е на път да спечели най-лесната си шампионска титла от всичките 13 до този момент?
– Да, съгласен съм. Те имат всичко необходимо за нормален, европейски клуб – стабилни финанси, добра селекция, която позволява конкуренция в състава. Всичко, за което мечтае един треньор. Разбира се, тук има значение и липсата на качество в противниците. Ето, например, ЦСКА започна лошо първенството и в момента не може да се нарече конкурент на Лудогорец. Левски пък имаше твърде сериозни проблеми през годините. На практика Лудогорец няма конкуренция в България и ще спечели титлата без проблем. Това се видя и в мачовете срещу Ботев Пд. Разликата с останалите тимове е прекалено голяма. Това обаче не е добре и за самия Лудогорец. За този отбор трябва да се съди по европейските мачове, защото за България е недостижим. Резултатите в Европа не са такива, както преди.
– Мнозина се надяваха, че след смяната на собствеността на ЦСКА, този отбор ще успее да спъне Лудогорец, но това този сезон не се получи…
– Смятам, че още през пролетта ще проличи, че ЦСКА ще бъде голям конкурент на тима от Разград. „Червените“ и в момента съвсем малко отстъпват като индивидуална класа и конкуренция в състава на „орлите“. Този сезон очевидно няма да успее да го свали от първото място, но за следващия сезон ще има много повече възможности и шансове за успех. Явно в ЦСКА са решили да направят нещо голямо. Не говоря само за новия стадион „Българска армия“, но и като цяло за развитието на клуба. Чувам, че се дават огромни заплати, а това води след себе си и много качествени футболисти. Така се вдига нивото и отборът може не само да се доближи, но и да се пребори с Лудогорец. Това, разбира се, е добре за българския футбол, но не е достатъчно. Представете си какво ще е това първенство следващия сезон, в който само два отбора ще се борят за титлата ще са на високо ниво. А останалите ще са само за фон. Така Първа лига няма да стане по-добра.
– Къде виждате Левски в тази картина?
– В Левски ситуацията е трудна. Решението да бъде сменен Станислав Генчев е изненадващо, но вероятно шефовете са преценили, че така трябва да направят и това ще е добре за клуба. Разбира се, смяната постоянно на треньори е пагубно за един отбор, още повече за Левски, където натискът от страна на феновете е много голям. В Лудогорец също често се сменят треньорите, но там класата на футболистите е толкова висока, че това не се отразява на резултатите в първенството. За Левски далеч не може да се каже същото. Дано бързо да излязат от тази ситуация и да намерят качествен треньор. Въпросът е дали и на него ще му се даде шанс, достатъчно време. Собствениците и президентите на клубове трябва да имат повече доверие на избраните от самите тях треньори. В противен случай всички млади треньори ще бъдат изхабени.
– Националният отбор все пак демонстрира някакъв прогрес. Това не е ли крачка напред и не вдъхва ли поне малко оптимизъм?
– Да, факт е, че постигнахме по-добри резултати в сравнение с предишни години. Но срещу какви отбори? Такива, които преди време не ги брояхме изобщо за съперници. Но това време отмина. Сега сърбаме това, което сме надробили през годините. Отделна тема е качеството на играта. Ние драстично отстъпваме на средно европейския футбол. Не говоря за високото ниво. Отстъпваме на средните европейски стандарти. Наши футболисти почти няма в чужбина, а ако играят там, не са водещи играчи. Това говори за нивото. Най-добрият ни състезател е Десподов, а той дори не е основен играч в състава си.
– Можем да приключим със заключението, че нищо добро не ни чака във футбола през 2025 година?
– Само по задължение съм оптимист за бъдещето на футбола. Трудно е в тази ситуация да видя някакви позитивни сигнали. Нивото е толкова ниско, че ще трябва много време и усилия нещата да се променят. Вярвам, че новото ръководство на БФС има желание да направи положителни неща, друг е въпросът дали ще му позволят.
– А вас какво ви чака през следващата година? Не е ли това и проблемът на българския футбол, че треньори от вашия калибър не работят, а наблюдават отстрани процесите?
– Възстановявам се след операция на коляното и в момента гледам да съм близо до семейството си. Имам оферти от чужбина, но не са такива, заради които си заслужава да зарежа всичко и да хукна навън.
