-
-
Новият треньор на Берое Димитър Димитров-Херо говори ексклузивно за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Малцина в съвременния български футбол могат да се похвалят, че са създатели на едно истинско явление в новата история на футбола ни като Нефтохимик, който бе хит в края на миналия век. Това далеч не е единствената заслуга на бившия национален селекционер. Той е един от двамата български треньори, спечелили титлата в родното първенство с три различни отборa. Неговите трофеи са с Литекс, Левски и Лудогорец (б.р. – другият е Георги Василев-Гочето – шампион с Етър, Левски и ЦСКА).
Освен това с него начело националният тим два пъти в рамките на една година завърши наравно с Англия, която тогава определено имаше по-бляскав тим от сегашния си.
– Херо, здравей! Приключи ли почивката ти? Защо реши да приемеш офертата на Берое?
– Действително приключи почивката. Приех, защото има някакви допирни точки за разбирателство с моя бивш отбор Иртиш. Тези хора няколко пъти ме канят за треньор, но по различни причини не се е получило. Сега се съгласих, защото смятам, че това е едно добро място за работа. Футболен град с традиции. Моето желание е да се опитам да направя нещо добро за този град.
– Звучи малко невероятно, че отново се връщаш в българския шампионат…
– И за мен е невероятно, но действително е факт.
– Разполага ли Берое с отбор, който да преследва високи цели? Защо това не се получава до момента? Предполагам, че имаш някакъв поглед върху нещата…
– Не мога да кажа, че имам дълбок поглед върху нещата, защото в четири от последните пет години бях извън България. Трудно ми е да бъда максимално точен в преценката си. И аз нямам отговор защо не се получава. Аз лично очаквах, че след третата година този отбор ще се надгражда и ще има по-трайни и по-добри резултати. Убеден съм, че Томаш работи с душа и сърце. За мен той си остава един от най-перспективните млади треньори. Убеден съм в неговите качества и възможности. Но тепърва ще се запознавам с индивидуалните качества и характерите на футболистите. Надявам се голямата разлика в точките, която имаме с водещите отбори, да я премахнем в най-скоро време.
– Кое е реалното място на Берое в шампионата на България?
– Мисля, че би трябвало да е във водещите четири отбора.
– Приключи ли сагата с Иртиш?
– Има някакви наченки на разбирателство. И от тяхна страна се опитват да се стигне до някакво споразумение. Надявам се юристите да си свършат нещата. Тази причина ми дава възможност да почна работа.
– Как се чувстваше толкова време без футбол?
– Не бях щастлив, ако трябва да бъда честен. Случи се да почивам няколко месеца, не си спомням това в моето минало да се е случвало. Липсваше ми много футболът, но същевременно обърнах повече внимание на семейството, за което съм максимално щастлив, защото съм голям длъжник в това отношение.
– Вече втора седмица се коментират оставките в БФС. Очакваше ли толкова бързо да се развият събитията след двубоя България – Англия (0:6)?
– Не съм очаквал да се стигне толкова бързо до това развитие. Моето скромно мнение е, че имаше някакъв сценарий да се стигне до тези расистки обиди. Смятам, че до известна степен беше подготвено.
– Защо стигнахме дъното? Не може да не си си задавал този въпрос…
– Много пъти съм коментирал тази тема, че това е още от 1989 г., когато според мен държавата абдикира от спорта и в частност от футбола. Знаете колко спортни школи се премахнаха, колко спортни интернати, загуби се масовостта от едно време в училищата и махалите. Имал съм много спорове в това отношение. Действително в миналото имаше много по-добри футболисти, отколкото сега. Дали тогава е имало по-добри треньори в школите или сега, колкото и да звучи парадоксално, аз мисля, че тогава не е имало по-добри треньори в школите, но самите деца практикуваха изключително много футбол, играеха едва ли не по 24 часа. Не е достатъчно с няколко часа тренировки да се достигне това спортно майсторство. Самите деца се самоусъвършенстваха, играейки в махалата и в училищата. Дори мога да разкажа един куриоз за времето, в което бях в една от най-продуктивните школи тогава – на Черноморец (Бургас). Имаше едно поколение, от което 6-7 човека влязоха в мъжкия отбор. Много талантливо поколение. Много пъти съм се чудил дали е следствие на работата на треньора, защото е имало случаи, когато започват тренировките и съм бил свидетел как го питат колегите: „Няма ли да излизаш, тренировката започва?“, а той казва: „Който си става, ще си стане.“ И продължаваше да играе шах. От това поколение влязоха 6-7 човека в мъжкия отбор и това не е следствие на работата на въпросния треньор, а на масовост и на ежедневието на децата, които постоянно играеха футбол. Те сами правеха своята индивидуална подготовка и се усъвършенстваха.
– Обречен ли е Георги Дерменджиев с потенциала, с който разполагаме?
– Аз съм умерен оптимист. Все ми се струва, че може да се изстиска още от потенциала, който имаме. Разбира се, нашият потенциал не е такъв, какъвто на всички ни се иска и това много отдавна е ясно. Но ми се струва, че можеше да се изстиска малко повече от този потенциал. Краси се опита, пробва много футболисти, за да види по-широк кръг от играчи. Ролята на Гошо ще бъде да избере максимално бързо оптималните, защото мачовете на истината предстоят през март месец. Предстоящите две срещи може да ги използва за обиграване на състава. Много години само обиграваме и гледаме първенствата по телевизора, което е доста неприятно.
– Какви хора според теб трябва да дойдат, за да не се срамуваме от футбола, който иначе доставя доста радост навсякъде по света, но не и у нас?
– Да, наистина при нас в последните години е абсолютна мъка. Всички трябва да се срамуваме, работейки в този сектор. А какви хора трябва да дойдат…
– Питам те, защото когато се отказваше от националния отбор, Димитър Бербатов заяви, че ако искаме футболът да се оправи, да се обърнем към него. Смяташ ли, че е дошло неговото време?
– По-скоро той трябва да отговори на този въпрос дали е готов да вземе нещата в свои ръце, след като е казал това нещо. Аз си мисля, че действително трябва да има промени във футбола. Убеден съм, че трябва да дойдат нови лица. Убеден съм и в друго, с което бившият президент Боби не беше съгласен, че президенти на футболните клубове в никакъв случай не трябва да бъдат в Изпълкома. Каквото и да ми приказват, че това са хората, които дават, не се месят и не влияят на комисии, ще имат много поздрави от мен. Дълбоко съм във футбола от дълги години и знам много неща. Смятам, че това е страхотен проблем.
– Ако приемем хипотетично, че ти си начело на родната централа, кое е първото нещо, което ще направиш като президент? Някои първо отварят бутилки…
– Аз няма да отварям, защото изобщо не пия алкохол. Първото нещо, което трябва да се направи е да се намерят почтените, честните хора в този Изпълком. Трябва да се направят нужните правила, но и да се спазват. При нас има и някои хубави закони, но когато не се спазват, нещата се провалят тотално. Трябва да се интегрират млади специалисти в чужбина, за да може да минат нужното обучение. Пропуснах може би първото – базите и условията. Оттам трябва да започнем, защото това е все едно учебниците и тетрадките за един ученик. С условията в момента в България просто е смешно да се говори, че може да се развива някакъв сериозен спорт. Да не давам пример с много по-малки държави като Исландия – колко игрища имат, колко вложиха като инвестиции и т.н. Да се сведе до минимум корупцията, защото каквото и да си говорим, никой не може да изкара доказателства – фактури и документи за уреждане на тези неща, но това нещо витае във футбола много сериозно от много години.
– Кое най-много те е отвращавало в българския футбол през годините?
– Аз съм един от хората, които са били най-много наказвани през годините. Най-много ме е отвращавала тази несправедливост, която цари. Корупцията във футболните среди. Поради тази причина съм реагирал спонтанно и емоционално за някои неща. Може би не съм бил прав, но действително корупцията, предварителните назначения на съдиите, историите… Мога да дам един пример – когато бях в чужбина, понеже толкова години съм вътре, знам схемите, връзките, кой дежурен делегат с коя тройка ходи, казвах предварително на моите помощници на кой мач кой съдия ще бъде сложен. И в 99% от случаите познавах, за голямо съжаление.
– Сега обаче трябва да си по-внимателен, защото поемаш отбор от „А“ група и „хората в черно“ отново ще те гледат под лупа…
– Знам го това нещо. Ще се опитам да бъда максимално коректен към тях. Но се надявам и се моля за същата коректност и от тях, защото тя е в интерес на футбола.
– Смяташ ли, че има някакво подобрение в българското съдийство?
– (Смее се) Иска ми се да кажа „да“, но не мога… Да, при някои има, но като гледам как има определен кръг от съдии, които обслужват определени отбори, ми е болно.
– Националният отбор е катастрофа, как обаче стоят нещата в клубния? Виждаш ли нещо положително в играта на тези тимове?
– Трудно ми е да отговоря еднозначно. Има някакви положителни елементи в клубните отбори. Говоря за „бялата лястовица“ Лудогорец и показаното през последните години. Но за голямо съжаление, като че ли това е единственият светъл лъч, а ми се искаше да има няколко отбора, които да се борят. За мен най-вече критерият са мачовете от европейските турнири. Виждате какво отстъпление има при нас при юноши, при младежи. Критикуваме, че има много чужденци и не даваме път на младите, но виждате младите в истинските съревнования в чужбина със своите връстници какви резултати постигат. Това показва какво е нашето ниво в момента. А преди почти всяка година имахме някакви успехи в международните мачове.
– Какво е отношението ти към чужденците, които идват в България? Толкова много ли трябва да са? Не пречат ли на развитието на младите таланти?
– Не съм много убеден, че пречат. Не ги виждам талантите. Давам пример с Тошко Неделев. Този футболист в доброто си състояние, а не сега, защото в последно време ми е болно да го гледам, защото знам какъв талант е и какво може, виждам как като че ли върви надолу. Но примерно имаш играч като Неделев – какъв е проблемът този футболист да играе, независимо, че има много чужденци? Той има качества, възможности, потенциал. При такава конкуренция трябва да се развиват, а не по изкуствен начин да налагаме да играят трима до 21 години, петима до 25 години и т.н. За мен това е несериозно, това е изкуствено създаване на футболист. Те сами трябва да се сборят с конкуренцията и да се преборят.
– Как се развива Левски при Петър Хубчев?
– Има положителни неща по отношение на дисциплина, на организация, но ми се струва, че липсва потенциала, класата в този отбор и то в определени мачове срещу по-слаби тимове. Вижда се колко трудно бележат голове. Нещата при тях са повече на постепенна атака, по-сложни и по-трудни, защото липсва индивидуалното майсторство.
– Смяташ ли, че Левски може да сложи край на хегемонията на Лудогорец?
– В момента не. Съвсем честно го казвам. Далече са от класата и от нивото на Лудогорец.
– Коя е причината най-добрите български треньори да не работят у нас? Ти сега поемаш Берое, но Мъри Стоилов, Стойчо Младенов работят навън…
– Много са причините. Първо в България тази институция не се уважава и не се цени по никакъв начин. Второ, излизайки навън, знаеш за какво работиш, а това не е маловажно, колкото и да си приказваме сладки приказки. Третото е, че много президенти не обичат хора, които имат някакъв авторитет, а обичат по-послушни треньори, на които да могат да диктуват техните неща. Според мен това са основните причини.
– Чувстваш ли се обиден понякога, когато виждаш как президенти на родни клубове залагат на недоказани чужди специалисти, които на практика взимат хляба на българските треньори?
– Да, до известна степен, но понеже доста време съм работил и в чужбина, може би говорят същото и за нас, когато работим в други държави. Но особено в Казахстан сме показали добри резултати и има уважение и ценене на направеното. Разбира се, че не е приятно, че се изяжда хляба на българските треньори, но смятам, че вината трябва да я търсим само в себе си.
– Направи един анализ за разликите в България и в Казахстан във футболно отношение…
– Казахстан тепърва се развива. Базите и условията там са даже малко по-зле, отколкото в България, въпреки че имат много по-големи бюджети и финансови възможности. Има един изразен силен отбор в лицето на Астана, който през тази година показа доста слабости и неубедителни игри, може би защото Мъри не е треньор там. Опитват се да развиват футбола, но според мен имат още доста неща да учат. Първо трябва да започнат с базите, с условията. Там задължително трябва да заиграят 5-6 човека от местните футболисти, а нивото им не е това, което трябва да бъде. Но понеже знаят, че трябва да играят, си вдигат цените неимоверно много и незаслужено. Ако говорим за съдийски фактор, което е проблем при нас, там е в пъти по-сериозен този проблем и трябва да се решава. Но като цяло вкарват много пари във футбола и се надяват в следващите години да покажат много по-голямо ниво от настоящото.
– И една друга болна тема – бургаският футбол. Как се чувстваш ти, който си дал толкова много, при положение, че Бургас няма отбор?
– Болно ми е, ако трябва да бъда честен. На моменти даже и обидно, че бургаският футбол стигна това ниво да няма отбор в професионалния футбол. Не само няма отбор, но няма стадион, няма и бази, където да тренират. Това е още по-жалкото и трагичното. За голямо съжаление, не съм голям оптимист от това, което виждам, как ще се решат нещата и проблемите в бургаския футбол. Иска ми се да бъде много по-различно. Спомням си с носталгия моментите, когато бях треньор на Нефтохимик и часове преди мача се пълнеше стадионът. Някои ще кажат, че тогава беше свободен вход, но сега и при свободен вход сигурно ще отидат 25 човека.
– Забелязваш ли, че през годините с теб разговаряме само за криза и не виждаме нищо положително? Все пак накрая кажи нещо оптимистично – има ли светлина в тунела?
– Действително е така. Говорим само за проблеми, за кризи. Иска ми се да видя такава светлина. Разбира се, оптимист съм. Надявам се в най-скоро време да се случи това нещо.
Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+
