-
-
Николай Димитров даде интервю за gong.bg. Той разказа за живота в Русия, как се развива неговата кариера там, спомни си и за златните години в Левски, по време на европейския пробив в Шампионскта лига и Лига Европа.
Вече 2 години и половина си част от руския Урал Екатеринбург. Направихте силен старт на тазгодишния шампионат. Допада ли ти футбола в Русия и колко още би желал да останеш в тази страна?
– Футболът в Русия е доста различен от този в Европа, но ме научи на много неща в игрови план. Тук се играе много по-защитно и доста физически изискващ футбол – нещо, с което не се бях сблъсквал преди това. Доволен съм от мястото, където играя сега. Отборът, както и градът, са доста добре устроени и на мен и семейството ми ни харесва тук, но колко още ще остана не знам. Животът на футболист ме е научил да не си правя планове, защото рядко се случва това, което си планирал.
Разбрахме, че вече се заемаш с едно ново начинание извън терена – твой личен бизнес проект. Би ли ни споделил в какво се състои и какви са ти амбициите в тази насока?
– Да, факт е, че започнах бизнес в сферата на професионалното почистване. Вече съм над 30-те години и се замислям с какво бих се занимавал след края на кариерата си. Наблюдавам дори в спорта как работодатели злоупотребяват със служителите си и не ги ценят, а след това се казва, че няма кадри. Мисля, че работодателите могат да бъдат по-ефективни, предлагайки по-добра работна среда, която да подпомага развитието на служителите. Избрах сферата на услугите, в частност почистването, защото е доста подценен сегмент и защото ми харесва, че може да се развива неограничено и винаги има как да подобриш услугата, а клиентът да остане удовлетворен от това, което му предлагаме. Това е и философията ни във фирмата – вярваме в безлимитния човешки потенциал и в това, че винаги има накъде да се развива. Иска ми се това да е и посланието, което достига до хората чрез нас, ползвайки услугата ни. Затова избрахме името Strive (стремя се) от английски.
Какво е общото в бизнеса и футбола като цяло? Смяташ ли, че изградените навици с годините на футболния терен – отговорност, отдаденост и работоспособност, ще ти помогнат за развитието в тази нова сфера?
– Това, на което ме научи футболът, главно е, че ако на човек се предоставят добра атмосфера, насоки и доверие, би се справял много по- добре, отколкото самият той е очаквал. В кариерата си съм виждал много талантливи играчи, попаднали в неправилната среда, да не показват истинските си възможностти. Обратното също е вярно – играчи с не толкова големи възможности, поставени в добра среда и усетили доверие, демонстрират нещо, което никой не е очаквал. Тук намирам допирна точка с бизнеса – ако един бизнес успее да предложи среда, която да подпомага развитието на служителите си и им дава нужното доверие, тогава и бизнесът и служителите ще се развиват паралелно и в крайна сметка, крайния потребител ще е доволен.
Ти си бил част от отбора на Левски, който постигна мечтан пробив в двата най-комерсиални европейски клубни турнири – Шампионската лига и Купата на УЕФА. Какво беше усещането за теб като тепърва изгряващ футболист да играе редом до легендарни имена за „синия“ клуб като Даниел Боримиров, Христо Йовов, Елин Топузаков, Станислав Ангелов, Димитър Телкийски и други?
– Това бяха едни от най- хубавите мигове в кариерата ми. Бях на 19, а сбъдвах моя мечта, да играя в Шампионската лига, и то с играчи, които бях гледал само по телевизията. Сега, когато съм на 31 години, си давам сметка колко много играчи биха искали да играят европейските мачове от Шампионска лига и това прави тези мои спомени още по-скъпи.
Колективът или индивидуалната класа беше решителен за тези няколкоизключително успешни за Левски години?
– Мисля, че беше микс от колектив и индивидуална класа – винаги се повтаряше в съблекалнята, че на базата на добрия колектив, ще изпъква индивидуалната класа на играчите. Просто се получи точната спойка в точния момент между ръководство и играчи.
Следиш ли изявите на Левски през последните години? Като юноша на клуба, защо смяташ, че през тези сезони Левски така и не успя да се пребори за шампионската титла или купата на страната?
– Изявите на Левски съм ги следил постоянно. Няма как да знам точните причини, защото не съм в отбора от дълго време, но като футболист мога да кажа, че непостоянната политика относно развитието на клуба и честата смяна на треньорите, със сигурност оказва влияние.
Какво очакваш от престоя на Петър Хубчев на „Герена“? Имал ли си възможност да гледаш някой мач на отбора в началото на този сезон?
– Работил съм малко време с Петър Хубчев и според мен, ако му се даде време, би развил постоянство и стабилност в отбора, нещо, което липсва досега . Пожелавам успех на него и помощниците му.
Ти не попадна в състава на новия селекционер на националния отбор Красимир Балъков. Имаше ли конкретна причина или беше чисто треньорско решение?
– На последния лагер на националния отбор имах контузия, но няма как да знам, дали щях да бъда повикан, дори и да бях здрав.
Очакваш ли да бъдеш повикан за двубоите с Англия и Ейре и амбициран ли си отново да носиш националната фланелка?
– Сега предстоят двубои с Англия и Ейре, които ще бъдат доста интересни. Надявам се да съм здрав, а дали ще съм част от отбора, ще разбера като излязат повиквателните. Гледам да съм фокусиран над играта ми в клуба, а ако ме повикат с радост ще отида.
През 2007-ма година беше на проби в лондонския гранд Арсенал. Какво ти направи най-голямо впечатление по време на престоя ти в Лондон?
– Казвал съм много пъти, че най-голямо впечатление от престоя ми в Арсенал беше отношението на играчите от отбора към мен. Всеки се отнасяше със странен респект и уважение към футболист, когото даже не познаваха.
Имал си възможност да се докоснеш до един от най-великите мениджъри за последните няколко десетилетия Арсен Венгер. Как би определил французина като личност и треньор?
– С Арсен Венгер се видях и поговорих, веднага след първата тренировка. Той също се отнесе много внимателно към мен и ми задаваше въпроси – кое ми е силното качество, кое слабото, дали съм добър с глава и т.н. После разбрах, че питал всеки млад играч такива неща, за да усети увереността им в собствените възможностти.
Каква е най-съществената разлика в тренировките на най-високото ниво в Англия спрямо тези в България например?
– В Англия няма много време за тренировки, защото се играят страшно много мачове и не остава време да се тренира. Мисля, че от това, което съм видял, тренировките в България не са най-тежките. Затова пък в Русия се тренира доста здраво.
Между 2010-та и 2016-та година прекара няколко години в първенствата на Турция и Гърция. Какво беше най-запомнящото за теб от този период и би ли се завърнал в бъдеще отново в някое от тези две първенства? Ако да, в кое?
– Времето в Турция ще го запомня с това, че беше първият ми опит зад граница и наистина видях много, както от добрата страна на футбола, така и от не толкова приятната. Все още има хора, с които поддържам контакт там. Престоят ми в Гърция бе по-скоро инцидентен и нямам някакви впечатления от първенството им.
Знаем, че в Русия се проведе последното издание на Световното първенство. Колко по-напред смяташ, че е руският футбол спрямо българския, както в ифраструктурен план, така и в спортно-технически такъв?
– В Русия всички очакваха световното първенство и мисля, че всеки остана доволен от преживяното. Вдигна се нивото на организация и инфраструктура и така мисля, че и на футбола. Мисля, че с оглед на средствата , които се влагат в руските клубове и футбол, е нормално нивото им да е по- високо от това на клубовете в България.
