-
-
Футболистът на руския Урал Николай Димитров гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Юноша е на Левски, като игра при „сините“ по време на тяхната приказка – влизането в групите на Шампионска лига и четвъртфинала за Купата на УЕФА.
В 89 мача за Левски има 18 гола. Силните игри го приближиха до трансфер в истински европейски гранд – английския Арсенал. Сделка за съжаление не стана, а футболното битие го прати за пет години в Турция, където обиколи четири отбора.
В кариерата си е играл още за гръцкия Ксанти и Славия.
– Здравей, Ники! Тази седмица започна световното, ти си във ваканция, но имаш ли информация за треската в Екатеринбург преди мачовете?
– Още в началото на годината имаше доста голяма треска по откриването на новия стадион. Целият град се подготвя, има много нови сгради и съоръжения, пригодени специално за световното. Хората тръпнат в очакване, защото в Русия по принцип обичат футбола. Последните ни мачове се играха изцяло на новите стадиони, построени за мондиала. Дори ние, футболистите чувствахме колко специално събитие ще бъде това за Русия.
– Минава ли за спортен център четвъртият по големина град в Русия?
– Да, минава. Има и доста добър хокеен отбор. Урал е по-нов клуб от него. Изненадан съм колко много уважават спортистите и колко много хора идват на мачове в Екатеринбург, въпреки студеното време.
– Чували сме много за руските хулигани – опасни ли са те наистина и ще има ли проблеми?
– Честно казано, аз съм от година и половина там и не съм имал допир до такива сцени по време на мачове. Всичко, което знам, са само легенди. Досега съм виждал много културни хора, които наистина се наслаждават на мачовете.
– Що за фенове са тези на Урал – отбора, в който играеш?
– Не са от фанатичните. Напротив – те са от културните привърженици. Дори и отборът да губи, те се стараят да го подкрепят и да вдъхват кураж на футболистите. Приятно съм изненадан. Урал няма от тези фенове, които хвърлят бомби и т. н.
– А това е по-добре и за вас, по-спокойни сте.
– Да, разбира се. Това се отразява на отбора.
– Как ръководството на Урал участваше в подготовката на града и стадиона за световното?
– Доста дейно. Организираха се много мероприятия относно световното първенство. Доста детски градини и училища идваха при нас, играчите конкретно да задават въпроси за световното и за футбола като цяло. Старият ни стадион го пригодиха и мисля, че е тренировъчна база на Франция, защото „петлите“ ще играят мачовете си в Екатеринбург.
– Преминаваме към твоята кариера – как премина последният сезон в Екатеринбург?
– Откакто съм в Екатеринбург, отборът върви във възходяща линия. В първия сезон играхме финал за купата, който загубихме от Локомотив. След втората кампания, като човек погледне крайното класиране вижда, че сме 12-и, но можеше да бъдем и шести и да играем в квалификациите на Лига Европа. Имахме шанс да играем в Европа, въпреки че завършихме на незавидното 12-о място. Но според мен мога да дам положителна оценка на сезона.
– Изигра 25 мача, отбеляза 2 гола – какво се крие зад тази статистика?
– В днешно време футболът е станал много повече статистика, отколкото удоволствие или емоция. Прилича на една игра „Мениджър“, не знам дали я има още. Вече съм горе-долу на 30 години и се старая да обръщам повече внимание на удоволствието и горе-долу барометърът дали съм се представил добре в мач или въобще по време на сезона. Не ми се получава всеки път да изпитвам удоволствие по време на играта, защото има моменти, когато наистина трябва да се бориш в името на това отборът да победи. Но като цяло през сезона имаше доста моменти, които ми доставиха удоволствие и радост на терена.
– С този отбор ли е свързано твоето бъдеще и имаш ли оферти от други клубове?
– За първи път съм на място, на което не само аз, но и семейството ми се чувства прекрасно. Изкарах пет години в Турция. В три от тях бях в доста хубав град като Истанбул, но семейството ми не можа да свикне с културата, има доста различия между България и Турция. Сега за първи път Русия предоставя прекрасни условия дори на дъщеря ми да се развива, така че може би плануваме и да завърша кариерата си в този отбор.
– Как се стигна до трансфера ти в Екатеринбург и каква е ролята на мениджъра Мирчо Димитров?
– Огромна му е ролята. След периода ми в Гърция, се прибрах в България за четири месеца в Славия. Имах късмет там треньор да ми бъде Александър Тарханов, който ми беше наставник и досега в Урал. Още след първия месец ми каза, че ще иска да ме вземе в Урал. Обади ми се Мирчо Димитров, разказа ми каква е ситуацията, каза ми за града и за отбора. Не ми трябваше много време, за да се съглася.
– Какво е нивото на футбола в Русия през твоя поглед?
– Наливат се страшно много средства, но според мен има накъде да се развива специално откъм детско-юношески футбол. Вижда се, че хората се опитват да мислят по-различно от предишните времена и искат да се учат от европейските модели. Но това изисква време. Мисля, че след световното първенство, с всички направени вложения и бази, ще има положителна вълна в развитието на руския футбол.
– Поддържаш ли отношения с другите българи, които играят в руското първенство?
– Да, най-вече с Ивелин Попов поддържам връзка. С него съм най-близък, все пак сме израснали заедно и от време на време си пишем. В последния мач дори вкара гол срещу нас, аз пък изтървах дузпа. Имаше за какво да се майтапим.
– Сега ще те върна малко назад в кариерата ти. Роден си в Русе, но как се озова в Левски?
– По принцип съм роден в София, но съм израснал в Русе, където отивам доста малък и нямам много спомени от столицата. Просто дойде момент, в който да реша дали ще уча или ще ставам футболист. Баща ми постави условието да реша. В крайна сметка сега не мога да си обясня как дете на 11 години се решава да отиде само в София, защото иска да става футболист, но го направих и не съжалявам за нищо.
– Като отиде на „Герена“ на 11 години какво беше първото ти впечатление?
– С детския си акъл чувствах, че съм част от големите. Знаех, че там са израснали и са играли доста големи футболисти. Вътрешно усещах, че може да имам шанса и аз един ден да го направя. Много приятно се чувствах.
– Трудно ли ти беше да се наложиш при „сините“?
– Сега връщайки се назад, не мога да кажа, че съм полагал някакви страшни усилия. Просто обичах да играя футбол, както все още обичам да го правя. Всеки ден правех едно и също – да играя футбол. Обстоятелствата се стекоха по такъв начин, че Мъри стана треньор и започна да налага доста от юношите. Не бях само аз, а много от младите футболисти. Така постепенно успях да се преборя за място.
– Всичко ти се получи добре.
– Да, без да му отдавам важност и кой знае колко да го мисля. Просто правех това, което обичам.
– Ти си един от последните шампиони със „сините“ от 2009 г. Какво е за клуб като Левски да изживее цяла декада без трофей?
– Това е наистина много болна тема предполагам за всички хора, както и за мен. В крайна сметка виждам, че хората искат и се опитват, но може би не могат да напипат точната система и вакса, за да го направят. Много често се сменят треньори. Според мен главният проблем е, че няма визия и наистина като се вземе треньор, трябва да се остави да работи три години и вече след това да се правят изводи за работата му.
– В момента се гласува доверие на Делио Роси. Левски обаче изпусна купата на България и се класира на трето място на много точки зад шампиона Лудогорец. Трябва ли да се остави още италианецът да работи в българския шампионат?
– Не може да се отрече, че сега изглежда, че ръководството има някаква визия. Сериозни хора са. Ако са решили, че Роси е точният човек… Независимо как ни изглежда на нас, хората отстрани, защото със сигурност на повечето не им харесва стилът, който практикува Левски. Взеха и някои важни победи, класираха се и за финал за купата, но разбира се има да се извървят доста стъпки, докато се стигне Лудогорец. Те са много нива нагоре.
– Наложи се в състава, когато треньор бе Станимир Стоилов, а директор Наско Сираков. Възможно ли е някога те двамата да се върнат на „Герена“ или мисията изглежда по-скоро невъзможна?
– Аз лично се надявам, защото това наистина ще е добре за Левски. Имаше много добра стиковка между двамата – треньор и ръководител. Сираков вдъхваше голям респект и разбира много от футбол. Мъри няма за какво да го коментираме – всички знаят неговите качества. Много добра беше стиковката между тях и това им помогна, а имаше и визия накъде отива отборът.
– Как се чувстваше тогава сред звезди като Гонзо, Боримиров, Йовов?
– Чувствах се така, както когато отидох в първия ден на „Герена“. Вече бях сред тези хора и единственото важно за мен беше да се наслаждавам и да се уча. В крайна сметка, когато си сред такива хора, искаш или не се научаваш и ставаш по-добър.
– А как се държаха те с по-младите играчи? Имаше ли шеги, закачки?
– Имаше и шеги и закачки, имаше и караници и по-остър тон. Сега от гледната точка на по-опитен играч, виждам, че е имало смисъл и това ме е изградило.
– Играл си на „Стамфорд Бридж“ срещу Челси – какво е чувството да се изправиш срещу мега звезди?
– Мисля, че това бе първият ми мач като титуляр за Левски в Шампионската лига. Сещам се, че имаше страхотно притеснение. Тогава в клуба работеше психоложка и тя много се опитваше да ми помогне да преборя това напрежение. В момента, в който излезеш на терена сред такива футболисти, виждаш, че е доста по-лесно да играеш срещу тях, отколкото срещу клуб от по-нисък ранг. Те наистина те оставят да играеш и се стараят да играят футбол. В крайна сметка това те улеснява, ако ти също можеш да играеш.
– Кой от мачовете от „европейската приказка“ на Левски ти е най-скъп и кой най-драматичен?
– Мачът с Удинезе остави най-голям отпечатък в съзнанието ми. Отборът беше на крачка да загуби, но показа характер в доста важен момент и успяхме да обърнем резултата. Като най-ярък спомен ми е първият мач в Шампионската лига. Тогава не играх, гледах отстрани, но беше наистина незабравимо, защото бе срещу Барселона. Гледах с отворена уста всички футболисти, които преди това бях гледал само на касетки.
– Как се случи тази криза в Левски след участие в Шампионска лига и силно представяне в купата на УЕФА? Като че ли всички фенове очакваха тази „приказка“ да продължи и изведнъж дойде този срив. Какво е обяснението ти?
– „Приказката“ свърши, защото главните „архитекти“ на тази „приказка“ си тръгнаха. В крайна сметка, когато хората с визия, с ясна представа къде отиват и какъв проект имат в главата си, си тръгнат, всичко се разваля. Идват различни хора с различни виждания и това е резултатът.
– Вече имаш солиден опит в чужбина – какво не правят добре българските клубове?
– Според мен има на какво да се набляга върху работата с младите. Нещата са малко в двете крайности – или не се дава никакъв шанс, или се дава прекалено голям шанс. И в двата случая това изиграва лоша шега на футболистите. Просто трябва да се намери точният баланс, да се работи по правилния начин, защото всеки млад футболист има различен характер и изисква различно отношение. Ако това нещо се направи, нивото на българския футбол като цяло ще се вдигне.
– Разкажи ни за пробния период в Арсенал – какво остана скрито от феновете и защо не се получи трансферът през 2007 г.?
– Защо не се получи -може да се говори много, но щом нещата не са се получили, означава, че не съм бил готов. Когато заминах, тренирах изцяло само с първия отбор. Чувствах се отново както в първия ми ден на „Герена“. Е, няколко нива нагоре – все пак едното беше на „Герена“, а другото на „Емирейтс“. Пак сред големи футболисти, наистина усещаш лекота, когато играеш с тях. Минах доста добре медицинските тестове. Казаха ми, че само двама човека в отбора – Фламини и Фабрегас имат моята издръжливост. Накрая хората ми споделиха, че са много доволни, но поради липсата на „жълта карта“, ако ме вземат, трябвало да ме преотстъпят някъде в Белгия. Затова ми казаха – по-добре си остани в България, ние ще идваме да те наблюдаваме. Знам за два конкретни мача, за които ми се обадиха, че са дошли да ме гледат. Единият беше срещу Литекс на „Герена“. Но дали са имали намерение след това да ме привлекат, не знам. Между другото дойде техен пратеник и в Израел, така че може би са имали някакви сериозни намерения към мен, но е факт, че моето представяне тогава не беше такова, каквото трябваше да бъде, след като се прибрах оттам. Може би ми е дошло в повече цялото това внимание и шум. Нямам представа, но след като не се е получило, може би не съм бил готов.
– Какво най-много те впечатли в Арсенал, когато отиде на „Емирейтс“?
– Човечността на тези футболисти. Всеки един от тях се опита както може да ме предразположи по време на мачовете, защото играх и двустранна игра. По време на този мач, на всяка една тренировка и когато се хранех с тях, да се чувствам добре. Те не правят разлика дали си там от пет години или си дошъл от пет минути. Всеки се държи с теб приятелски.
– Вкара ли гол на Йенс Леман на тренировка?
– Първата ми тренировка беше на Емирейтс“, защото беше след мач и бе ден за фенове. Имаше привърженици на стадиона и правехме двустранна игра. Още с първото докосване вкарах гол, но не помня кой беше вратарят.
– Защо през 2016 г. не се завърна в Левски, а отиде в Славия?
– Имаше още един момент, в който имах възможност да се прибера в България и се свързах с хора от Левски, но ми беше отговорено, че в момента имат хора на моя пост и нямат нужда.
– А как се работи с Венци Стефанов?
– Много лесно се работи. Разбрах се да подпиша договор за точно две минути. А за да си тръгна и да направя трансфер, се разбрах дори още по-бързо.
– Имаш осем мача в националния отбор. Очакваш ли нова покана за представителния тим от селекционера Петър Хубчев?
– Честно да си кажа – не. Мисля, че националният отбор в момента се представя добре и не виждам с какво бих могъл да бъда полезен. Разбира се, ако ме повикат, тогава ще му мислим, както се казва.
– Как се виждаш след края на кариерата си?
– Засега се виждам вън от футбола. Искам да си дам някакво време, в което да се отърся. Колкото и да е приятен футболът като спорт и като емоция, е също доста натоварващ и интензивен пак от емоционална гледна точка. Затова искам да обърна малко време на семейството ми. В първите две години, когато бях в Турция, почти не виждах дъщеря ми. Затова и още нямаме второ дете с моята съпруга, защото искам ако ни се случи или да играя в България и да сме всички заедно, или въобще да ме няма във футбола.
– Къде обичате да почивате с твоята съпруга и дъщеря ти?
– За първи път сме във Варна за дълго време. Идваме често, защото нейното семейство живее тук. За първи път решихме да не обикаляме на по-топло, а да дойдем във Варна. Случихме на хубаво време и има нещо в този град, което ме предразполага да се чувствам добре. Може би е заради морето, не знам. Идвам от място, на което слънчевите дни са дефицит и може би е затова. Починах си много добре тук.
– Как обичаш да се забавляваш?
– Доста се измени в годините. Когато бях по-млад, излизах доста често и исках да обикалям. Сега забавлението го приемам повече в семейна среда и на спокойствие.
– Какво искаш да си пожелаеш?
– Искам да си пожелая успешна година от гледна точка на това да изпитам още по-голямо удоволствие на терена. Дано с него успея да помогна на Урал да постигне целите си през следващия сезон. И разбира се здраве на мен и на семейството ми.
