-
-
Преди 6 сезона, когато ЦСКА-София бе вкаран в елита на родния футбол от клуба дадоха категорична заявка, че целта е надграждане и сваляне на Лудогорец от върха. Анонсът бе, че клубът ще бъде там, където му е мястото. Заявиха, че ще се разправят със съперниците на зеления терен. Направиха го на думи, а сигурно имаха и желание, но реалността и последвалите действия не кореспондираха по никакъв начин с поставената летва. Времето е най-добрият съдник. Е, минаха 6 години. И се оказа, че управленската и селекционна експертиза в ЦСКА-София е била силно надценена. В Борисовата градина не проумяха, че за да се борят с хегемона, който разполага с огромен финансов ресурс и целия комфорт, осигурен от високите върхове на футбола и държавата, трябва да отговорят с категорични спортно-технически аргументи. Казано накратко – да изградят силен отбор. Не го направиха, а неоспоримите доказателства бяха сложени на масата през пролетта. И ако събитията се развиваха в съда, то на прокурора щяха да са му нужни часове, а може би и дни, за да изложи фактите. А защитата на “подсъдимия” нямаше как да обори нито един от тях. Нима съществува алиби, когато през настоящата кампания головата разлика между червените кандидат-шампиони и зелените реални такива е 1:11. Точно така, шестата година от надграждането завърши със съкрушителното 1:11 в прекия сблъсък.
Всичко започна с мача за Суперкупата (0:4), премина се през загуба с 0:2 в Разград, за да се стигне до унизителното 0:5 отново в Делиормана. Малко преди Коледа орлите бяха победени на “Армията” с 1:0, но този успех послужи като катализатор само за тях. В Лудогорец си свериха часовниците, взеха мерки и бързо нанесоха корекции в отбора. В същото време ЦСКА-София надгради само в грешките и провалите на всички нива, които растяха лавинообразно и дадоха логичен резултат в игровия облик на отбора, който вече изостава не само от разградчани, а бе изпреварен и от Левски, където преди 8-9 месеца не знаеха дали ще започнат първенството. Левски привлече 6 нови попълнения през зимата и всяко едно от тях бе на терена във финала. ЦСКА-София привлече само две и то какви – едното остана извън групата, а другото влезе резерва само за статистиката. Но така е, когато в единия клуб треньорът има всички права, а в другия е важен само докато го назначат, след което се подкарва старата песен на нов глас.
В Борисовата градина, въпреки неубедителните игри през есента и благодарение на колебанията на Лудогорец, посрещнаха новата година едва на 2 точки зад лидера – чудесна предпоставка за атака на върха. И вместо да сипят гориво в двигателя, той блокира. Вместо да се подсили отборът и в съблекалнята да влязат свежи сили, бяха привлечени Гарсес и Морено. Единият получи не малко шансове, но по никакъв начин не защити привличането си в ЦСКА-София, а другият, за когото “Армията” е балносанаториум, ще си тръгне преди хората да видят как изглежда. Но в Борисовата градина никой не излезе да каже, че поема отговорността за тези трансфери. Кой доведе тези двамата в ЦСКА-София и с какво те помогнаха на отбора през пролетта?
Шестият сезон от надграждането започна и завърши катастрофално, съответно с 0:4 от Лудогорец и срамно представяне във финала за купата, която бе предадена без бой. Въпреки плачевното състояние на отбора, близо 20 000 дойдоха да подкрепят червените на „Васил Левски”, но нито видяха игра, нито дори искра. И най-тъжното – не се забеляза стремеж финалът да бъде спечелен. Пълно безвремие. Това е резултатът на терена след 6 сезона надграждане! Година след година, провал след провал. Да, отборът се класира на три поредни финала за купата. Но знаете ли какво е общото между тях?! В нито един ЦСКА-София не надигра съперника си. Бе равностоен на Локо Пд и Арда и стана за резил срещу Левски. Това е голата истина! В трите финала ЦСКА-София създаде общо 1 голово положение и то срещу съперници с много по-нисък бюджет. Слабият футбол няма как да произведе нещо трайно. Епизодични избухвания се случват, но само дотам и нищо повече. Така и не се изгради отбор, който да носи наслада с представянето си.
За поредна година гръмките заявки се превърнаха в евтин балон, произведен в някой китайски гараж, който се пука още при надуването. Не е ясно как армейците вярват, че ще свалят Лудогорец от трона, когато силните им мачове в първенството са по-голяма рядкост от четирилистните детелини и се губят в плевелите от слаби и безлични, а на моменти и позорни продукции. В последните единадесет официални срещи футболистите на ЦСКА не успяха да се разпишат в цели 8 от тях, а през пролетта петното “Срам” бе лепнато в шампионатните двубои срещу Царско село и Лудогорец, реванша за купата срещу Славия и финала с Левски. Допреди дни дори бяхме склонни да приемем, че при 0:5 в Разград сме станали свидетели на апотеоза на безсилието от страна на ЦСКА-София. Но дойде финалът за купата, в който селекцията на доскорошния съветник по спортните въпроси Алън Пардю бе меко казано жалка. И най-лошото е, че диагнозата “Синдром на футболна несъстоятелност”, която бе подписана на “Хювефарма арена” бе потвърдена в пълна степен и в неделя на Националния стадион. Червените, които трябваше да защитават трофея, не успяха дори да отправят точен удар по посока на противниковата врата. В този двубой под рамката на сините можеше да е не 17, а 7-годишен вратар и резултатът щеше да е същият.
В Борисовата градина ясно показаха, че не знаят как да се преборят с Лудогорец, а вече явно и с Левски, и е нелепо да се оправдават и да търсят причината в странични фактори, когато продукцията на терена е стряскащо безпомощна и не става за гледане. А това, което се случва на терена, е резултат от политиката на клуба. Отговорните фактори в ЦСКА-София назначават треньорите и правят селекцията, така че никой друг не им е виновен, че са напълнили съблекалнята с такива „селекционни попадения”.
Трябва да се признае, че в едно на „Армията” са най-силни – да пишат декларации, чрез които да нападат врагове и медии и да иронизират своите легенди. Това го превърнаха в запазена марка и безспорно им се отдава. А във връзка с една от последните им декларации може да се заключи следното – ЦСКА-София бе толкова слаб във финала, че дори не даде шанс на рефера да се намеси. Доста неприятно е да те надиграе отбор с много по-нисък бюджет. И не само да те надиграе, но дори и да не смееш да погледнеш към вратата му. Ако срещу Лудогорец обяснението, че имат много пари е разбираемо, срещу Левски какво е оправданието?! Поне стана ясно, че и с по-малко средства нещата могат да се получат и хората да се върнат трайно на стадиона.
“Играйкането” на желание в ЦСКА-София продължава вече шест години, а единственото, което се прави добре, е да се плащат заплати. Но голяма част от тях се превръщат в “пари, хвърлени в канала”, когато са похарчени на фона на десетките селекционни провали, неадекватни решения, непрекъснатите треньорски рокади и липсата на ясна визия за бъдещето на отбора.
В крайна сметка анонсираното “надграждане” се оказа химера. Именно поради тази причина вече никой не вярва в него, а както знаем загубеното доверие най-трудно се връща. За да го направят властимащите в ЦСКА-София, трябва да положат много усилия и най-вече да променят подхода и стратегията си, но дали собственото им его ще го позволи и дали онези, които единствени защитиха името на отбора в неделя са готови да чакат…
Резултатите казват всичко, а зад тях наднича голата истина.
Явор Пиргов/ „Тема спорт“
