Холмар: Олекна ми, готов съм за битки! Азбуката ви е много трудна…

- -

Случайна среща с Холмар Ейолфсон в центъра на Со­фия моментално прерасна в „оферта“ за интервю, фут­болистът не бе говорил от­давна, в началото неизбеж­но засегнахме темата за здравословното му състоя­ние. След кратък контакт с пресслужбата на Левски исландецът отдели от вре­мето си в съседно кафене с условието, че разговорът ще трае точно толкова, колкото разреши дъщерич­ката му, която е на възраст, в която децата трудно се удържат. Защитникът на си­ните отговори на въпроси­те на „Тема Спорт“ преди по­редната тренировка на ти­ма. Той вече се готви на пъл­ни обороти с отбора, а и за­писа две кратки участия в мачовете на Левски от но­вото първенство, след като дълго време отсъстваше за­ради операция след конту­зия.

Холмар, най-накрая направи завръщането си на терена. Олекна ли ти?
– Да, беше невероятно. Бе много емоционално за мен да видя посрещането на публика­та – беше затрогващо, стопли ми се сърцето. Късметлия съм, че през цялото време феновете бяха търпеливи и разбираха ситуацията. Същото бе и с хо­рата в клуба. Благодарен съм им за това. Щастлив съм да бъда отново на терена. Нямам тър­пение да дойдат следващите мачове, а аз да играя повече.

10 месеца – почти толкова време отсъстваше. Какво ти минаваше през главата в то­зи период, трудни времена ли бяха?
– Да, определено бяха труд­ни, а аз преминах през няколко стадия. Първият бе моментът на контузията и дните до опе­рацията – изпитваш болки, не можеш да ходиш. След това дойде интервенцията. Аз бях сам в Барселона, нямаше какво да правя, семейството ми бе далеч. През първия месец след операцията ми бе много труд­но. После се прибрах в Исландия. Имах изготвена програма, през която да премина, вече идваше по-лесното. Започнах да рабо­тя много. По пет-шест часа на ден тренирах, за да започна да си връщам силата в крака. Така минаха следващите два месеца – не бих казал, че бяха леки, но по-скоро бяха рутинни. Всеки ден бе едно и също. Различното бе прогресът. Когато започнеш да чувстваш такъв, си истински щастлив, ставаш пак позитивен. Taкa дойдоха май и юни -време, в което наистина се по­чувствах добре. Тогава вече за­почнах истински тренировки. А най-трудното сякаш бе през юли – вече бях стартирал под­готовка с отбора, готвех се наравно със съотборниците си. Но се появиха проблеми с пателата (б.а. – сухожилие) ми – след това разбрах, че това е нещо обичайно за подобни травми. Тогава не ми бе лесно – иска ти се да си на игрището, но ти казват, че трябва да ча­каш поне още месец. Мога да кажа, че точно в този момент ми бе най-тежко – хем си поч­ти готов, хем изпитваш болки и не трябва да рискуваш.

Имаше ли психологическа спирачка за завръщането ти?
– Трудно е да се каже. Чув­ството през първите няколко месеца след контузията е ужас­но. Защото се чувстваш така, както кракът ти. Казваш си: „Та аз едва ходя, как ще съм спо­собен да играя пак“. Тези мисли не минават лесно. Тръгват си с течение на процеса. Колкото повече оздравяваш, толкова по-силен и по-важното – по-уве­рен, се чувстваш. Сега, когато съм на терена, не мисля за кон­тузията. Естествено, притес­нявам се отново да не получа такава, но не и когато съм на игрището – не се пестя, не из­бягвам единоборствата. Но е истина, че в главата ти има психологическа битка в начало­то. Сега съм наред и готов за футболни битки.

Представям си как дъще­ричката ти тича около теб, а всъщност не можеш да я хва­неш… (б този момент тя при­тичва покрай него.)
– (Смее се.) Така е. Имаше пе­риод, в който тичаше по-бързо от мен…

Как намираш новия Левски?
– Наистина е нов за мен, но мисля, че всичко е за добро. Сме­нена е голяма част от персона­ла, дори съблекалните са нови. Всичко е малко по-различно. Но не съм аз човекът, който ще го­вори за политиката на клуба. Предпочитам да стоя настра­на от тези неща. Мястото на играча е на терена. Той трябва да се концентрира върху това да си върши работата и да бъ­де добър в мачовете. Но от това, което виждам, че се случ­ва – всичко е за по-доброто бъ­деще.

С прибирането си от Ислан­дия завари не само нов тре­ньорски екип, който след то­ва се смени, но и нови шефо­ве…
– Така е. Заварих нов клуб, за­познах се с доста хора. Но сега вече всичко е добре, а и ще ста­ва още по-добре.

В защитата на Левски сте исландец, грък – Янис Каргас, и португалец – Нуно Рейш. Как се разбирате?
– Не забравяйте, че и Деян Иванов е с нас. Общуваме на ан­глийски. Комуникацията ни е на добро ниво. По-важното е, че има конкуренция между нас, а това е здравословен процес. Ще ви кажа, че сме добри прия­тели и се предизвикваме, бутаме се напред един друг. Това е най-важното за един отбор – да има конкурентна среда, в която хо­рата да израстват, водени от желанието си за игра. Колкото до общуването – българският ми не е достатъчно силен, за да проведа дълъг разговор на него.

Игра малко и срещу Локомо­тив Пловдив.
– Наистина те са добър тим, но той бе такъв и миналия се­зон. Помните, че ни победиха миналия сезон на „Лаута“ – пад­нахме с 0:1 и това беше първа­та ни загуба тогава.

Как ти се струва конкурен­цията – ЦСКА, Лудогорец, Бе­рое?
– За да съм напълно честен -гледал съм в детайли само Бе­рое. В момента са много добри. Това е зрял тим с опитни фут­болисти, които знаят какво е необходимо, за да стигнат до добър резултат. Ще бъдат сил­ни този сезон. Разбира се, също­то се отнася за Лудогорец и ЦСКА – спорът за титлата е ви­наги с тях. Ще видим какво ще се случи на 1 септември (б.р. -мачът с ЦСКА е на 1 септем­ври).

Голяма част от кариерата на треньора Петър Хубчев премина в Германия, а ти съ­що имаш опит като играч в тази страна – бил си в Бохум. Намираш ли прилики в подго­товката и тактиката с тези при немците?
– Да. От това, което виж­дам, той притежава германски манталитет. Това е много доб­ре. При такива хора има много дисциплина, етика на работа. Трябва да си готов да дадеш всичко от себе си на трениров­ки и мачове. Необходимо е да си концентриран върху това, ко­ето трябва да свършиш. Спо­ред мен той е точно това, от което имахме нужна. Той е чо­век, който държи здраво отбо­ра си. Харесва ми това, което прави.

Какво може да постигне Левски в края на сезона?
– Винаги се целим в титлата – ще продължим да го правим, въпреки че последните години са трудни за Левски. Длъжни сме да си поставяме тези зада­чи и да ги гоним докрай. Но още е много рано през сезона, дори отборите не са напълно оком-плектовани. Нещата могат да се сменят бързо. Ще видим как­во ще се случи до края на пър­венството.

Феновете искат да те ви­дят в игра срещу ЦСКА, възможно ли е?
– Чувствам се добре, но до срещата има още време. Бих могъл да играя, но първо трябва да попадна в групата за мача. Всичко зависи от треньора.

Знаеш, че за феновете то­ва е нещо повече от мач…
– Така е, вече го изпитах на гърба си. Преди мача ми казаха, че този мач означава много. Ка­зах им: „Разбира се, играл съм тук-там срещи, които са важ­ни за привържениците“. Това тук обаче е нещо различно. Удивително е! Може ли да се забра­вят полуфиналите с ЦСКА за ку­пата, когато ги победихме -страст на терена и по трибу­ните. Това са водещите мачо­ве. Атмосферата в тях – зато­ва се играе футбол и затова момчетата мечтаят да ста­нат играчи.

Какво намираш за странно в България?
– Азбуката (смее се). Точно тя е причината още да не съм научил добре български, защо­то аз искам да се науча да го че­та и пиша, а не само да го гово­ря. Трудно е, когато буквите са доста по-различни от тези, ко­ито познаваш. Но освен това -нищо не ми се струва странно. Напротив – тук ми харесва, на семейството ми също. Дъще­ричката ми ходи на детска гра­дина, съпругата ми обича гра­да. Винаги има какво да правим. През лятото просто се разхож­даме, за да се насладим на хуба­вото време.