Християн Петров подписа договор за четири години и половина с Хееренвеен. Той върви по стъпките на приятеля си Станислав Шопов, който вече премина през нидерландския отбор.
„Играя като централен защитник, но мога да играя и като ляв бек. Аз съм футболист, който дава всичко от себе си на терена“, споделя Петров в първото си интервю за клубната телевизия.
Петров отпива от кафето си. „Вече е студено“, казва той, смеейки се. 22-годишният футболист е натоварен в първия си ден на стадион „Абе Ленстра“. Той седи на трибуните.
„Мисля, че това е хубав стадион“, добави той, докато оглежда фланелката на новия си отбор.
Няколко секунди по-късно той показа логото на клуба на гърдите на фланелката: „Обичам тази фланелка. Много е специална. Това са pompeblêden, нали? Да, започвам да се уча, ха-ха. Също така вече знам, че не са сърца.“
„Искам да покажа уменията си на страхотните фенове възможно най-скоро“, допълни българският защитник.
Новата придобивка на Хееренвеен расте в българския град Пловдив. „Там се запознах с Шопов. Той е от моя квартал и сме връстници. Той е най-добрият ми приятел“, каза защитникът.
Докато той се озовава в младежката академия на местния футболен клуб Локомотив, неговият приятел отива в другия професионален клуб в града – Ботев.
„Може би стъпката тук беше твърде голяма за Станислав Шопов тогава. Той беше още млад и отиваше в нова страна за първи път. Но сега се справя много добре в ЦСКА.“
„Когато чух, че този клуб има интерес, веднага казах, че искам да дойда тук“, продължи Петров.
Шопов напусна Хееренвеен през лятото на 2022 година след две години в отбора.
„Шопов ми разказа за клуба и града. Каза, че Хееренвеен е много голямо име в Нидерландия“, каза защитникът, който за първи път дава интервю на английски.
„Това е страхотна стъпка за мен. Когато чух, че този клуб има интерес, веднага казах, че искам да дойда тук.“
Петров отпива още една глътка от кафето си. Правят се последните снимки. Бранителят, по молба на фотографа, закачва синджирчето си върху фланелката си. Това е голям златен кръст. „Това означава ли, че отиваш за злато?“, питат го с намигване. „Да се надяваме, че е така. Във всеки случай нямам търпение да започна. Искам да се адаптирам възможно най-бързо.“