-
-
Христо Янев е четирикратен шампион на България, носител на Суперкупата и Купата на страната с автентичния ЦСКА и като футболист, и като треньор. В момента Янев е наставник на Миньор (Перник).
Но освен футболист той е още автор на криминален роман и борец за децата с проблеми в развитието. Кауза, заради която Христо Янев изкачи връх Монблан.
„За себе си искам да постигна много повече. Това, че си правя равносметка за миналото е хубаво, но искам да направя нещо, което в бъдеще да остави следа“, заяви Янев в предаването на БНТ 1 „Говори сега“.
Бившият национал се върна в спомените, за да разкаже за първите си стъпки като футболист в ЦСКА и триумфът в турнира за Купата на България като треньор на „червените“ през 2016 г.
„Преди да отида в ЦСКА аз вече имах договор, но се случи така, че играх в мач, в който отбелязах гол на ЦСКА. Не бях приет много радушно в съблекалнята. Имах собствени идоли в отбора като Методи Деянов и Костадин Видолов и виждайки ги на първата тренировка изпитах лек шок, че аз съм заедно с тях на терена. Първите една, две седмици в отбора на ЦСКА не знаех къде се намирам. Имам много силни моменти като футболист на ЦСКА, но никога не съм си представял през живота си, че ще спечеля Купата на България като треньор на отбора. Цял живот може би съм се стремял към това нещо и е много трудно да се възприеме, когато се случи“, сподели младият специалист.
Янев сравни треньорските практики в България с тези в чужбина.
„Моите треньори бяха строги. За първи път усетих разликата, когато отидох във Франция. Първият треньор, който вървеше с мен по терена и ни казваше правилните неща беше в Гренобъл. Той за първи път ми даде да осъзная, че разликата между наставник и футболист е много малка, просто той е зависим от представянето ми на терена и затова иска най-доброто от мен. В България залагахме повече на строгост, на дисциплина. Имаше линия, която не трябваше да се прекрачва. Аспарух Никодимов и Стойчо Младенов бяха много строги. Чужденците, с които съм работил в България бяха много различни. Енрико Катуци бе първият треньор, който ми се извини след даден мач. След това Джиджи Симоне дойде в ЦСКА и ми показа, че човешките взаимоотношения са много важни във футбола. Като отидох навън видях нещата по коренно различен начин. Като се завърнах отново в България Любослав Пенев ми беше треньор, заедно с Христо Стоичков в националния отбор. Те бяха навсякъде с нас. Видял съм много добри неща от тях“, сподели легендарният полузащитник.
„Изхождам от позицията, че не съм постигнал нищо и искам да постигна нещо, което да остави диря и да остане в историята. Искам да накарам футболистите да повярват в себе си. Най-големият проблем на българският футболист е манталитетът му. Ние, като общество, сме възпитавани по начин, по който хората в чужбина са спрели да мислят преди 100 години. Назад сме във всяко едно отношение от всички останали добре развити европейски държави по много фактори. Всичко, което се прави, трябва да се прави, за да се извлече положителен резултат, а не, за да страдат околните. Първото нещо, което бих променил е възпитанието. Децата, докато са малки, са като пластилин и можем да направим с тях всичко. Във времето, в което аз израснах, имаше желязна дисциплина. Сега сме загубили уважението и респекта към човека, който стои насреща, добави още той.
Христо Янев сподели подробности за изкачването на връх Монблан през лятото на 2020 г., за каузата „Седем истории“, която подкрепя деца с аутизъм.
„Изкачването на Монблан е нещо, което ми се роди спонтанно в главата. За мен тази инициатива е много стойностна, по простата причина, че всеки един от нас трябва да направи така, че веднъж в живота си да може да каже „Аз дадох от себе си, без да искам нищо в замяна“. Видял съм през какво минават родители и дечица с проблеми в сферата на аутизма и исках да направим център, в който да се отделя професионално внимание на хората в нужда. Те са същите като нас, просто трябва някой специалист, за да израснат такива, каквито всеки един родител иска да види децата си“.
Янев сподели как се е зародила идеята да напише книгата си „Единственият начин“ през 2016 г.
„Идеята да напиша книга се роди спонтанно. Бях в много тежък момент, играех в Гърция и имах много свободно време. Моето хоби е четенето на книги и да разглеждам под най-различен ъгъл всичко, което пише в тях. Затова реших да направя нещо със свободното си време и седнах да пиша. Споделих с най-близките си хора това, което мислих да направя и така се стигна до издаването на книгата. Не е нещо, което съм планувал и не е нещо, което може би ще продължа да правя“, завърши Христо Янев.
