-
-
С привличането на Фьодор Лапухов в ЦСКА-София е резонно да се обърнем назад към останалите чужденци, които са заставали под рамката на армейците. Освен любимеца на феновете и титулярен избор в последните години, Густаво Бусато, през годините на „Армията“ е имало още 12 вратари от чужбина.
Първият иностранец между гредите в историята на ЦСКА е сърбинът Ненад Лукич, привлечен от Обилич през лятото на 1999 г., след като е счупил рекорда за най-много последователни минути без допуснат гол в местното първенство – 903. Забрана на армейците да го картотекират в България обаче му дава право да играе само в Европа, където записва 4 мача срещу Портадаун и Нюкасъл. През зимата Лукич се прибира в Сърбия, където облича фланелката на Смедерево, за да се върне на „Армията“ през лятото на 2001-а. Тогава вече се налага в състава и ще бъде запомнен със силното представяне при победата с 3:0 над Шахтьор Д и реванша в Украйна, както и мачовете с Милан. Превръща се в любимец на феновете, но Васил Божков хвърля сянка върху представянето му във вечното дерби с Левски и през 2002-а го праща в Спартак Вн, където сърбинът прекратява кариерата си. Той почина от рак през 2014-а, едва на 46-годишна възраст.
Не Лукич обаче е първият чуждестранен вратар на ЦСКА в А група. Това е украинецът Евген Немодруг, който дебютира у нас преди точно четвърт век – на 5 май 2000 г. в домакинство на Шумен (4:0) от 26-ия кръг на първенството. Представителят на СССР е привлечен от Дунав Русе в началото на 2000-ата, след като печели вниманието с представянето си в Б група. На „Армията“ обаче не успява да остави сериозна следа и след второто място през сезон 2001/02 преминава в Славия.
Следващият съветски страж в ЦСКА е Евгений Хмарук, който пристига в Борисовата градина в началото на 2004 г., но се налага в състава едва през пролетния полусезон на шампионската кампания 2004/2005 под ръководството на Миодраг Йешич. Макар че не блести с особени качества, той е избран и за най-добър вратар в първенството. Губи обаче доверието на Генерала след загубата с 1:3 от Ливърпул в квалификациите на ШЛ.
Именно тогава се открива и възможността за сърбина Деян Максич и той я грабва с две ръце. Стражът записва исторически представяния и сухи мрежи при победите с по 1:0 над действащия европейски шампион на „Анфилд“ и два пъти над Байер Леверкузен и впоследствие пази за ЦСКА в групите за Купата на УЕФА. През зимата е продаден на турския Самсунспор, а трансферът става част от сериозното отслабване на състава на Йешич.
От същия клуб в посока „Армията“ идва друг сърбин – Оливер Ковачевич, който няколко месеца по-късно ще бъде трети вратар за родината си на световното първенство в Германия. Така и обаче не успява да се наложи в ЦСКА, като не пази в спечелените финали за Купата и Суперкупата на България, преди да премине в АЕЛ Лимасол през 2007 г.
Първият африкански вратар на ЦСКА пък е камерунецът Даниел Беконо, привлечен от Берое със свободен трансфер след шампионската титла през лятото на 2008 г. Титуляр е през есента, но след завръщането на Ивайло Петров в тима не изиграва нито един мач повече.
Много по-голяма следа на „Армията“ оставя друг африканец, претендиращ и за титлата „най-качествен чуждестранен страж, играл у нас“ – Райс М’Боли. Той има цели три периода в ЦСКА. Първият от тях е като преотстъпен от Славия през есента на 2010 г., след като току-що е оставил отлични впечатления с Алжир на световното в ЮАР. Белите го продават на Криля Советов, преди отново да се завърне под наем при червените няколко месеца по-късно. На път е да стане шампион с ЦСКА, но тимът допуска загуба от Лудогорец в Разград в последния кръг и остава със сребърните медали. Атрактивен, атлетичен, уверен при играта с крака – М’Боли е от вратарите, които винаги са в центъра на вниманието. А освен с безспорните си умения той си спечели място в съзнанието на червена България и с топката, която хвърли в главата на Ларсен Туре от Левски по време на третия си и последен престой в ЦСКА – между лятото на 2013-а и 2014-и при Стойчо Младенов.
Между периодите на алжиреца в тима игра и чехът Томаш Черни, но той бе доста безличен спрямо него. В следващите години армейците така и не успяваха да случат на вратар от чужбина. Друг чех – Якуб Дивиш, имаше данни, но бе много слаб с крака, а двата мача на латвиеца Максимс Уваренко характеризират представянето му.
През 2017-а в ЦСКА-София пристигна литовецът Витаутас Черниаускас, който измести Георги Китанов под рамката. Той безспорно бе лимитиран вратар, но имаше проблясъци, които му позволиха по това време да стане чуждият страж с най-много участия – общо 93 във всички турнири до лятото на 2020-а. В конкуренцията му не проби и хърватинът Данте Стипица, макар че изглеждаше с по-солидни качества от него.
Вратарят от бившата съветска република обаче беше изместен от Густаво Бусато. Бразилецът претърпя една от най-забележителните метаморфози в родния футбол и от изключително неуверен и посредствен футболист при идването си през лятото на 2019-а се превърна в най-добрия страж в първенството и чужденеца с най-много мачове в историята на ЦСКА-София – 197 до момента. От подиграван и обиждан преди пък вече е любимец на червена България. С тима спечели купата през 2021-а и участва в групите на ЛЕ и ЛК, като имаше ключов принос за влизането в тях.
М’Боли и Бусато стоят най-високо в пирамидата на изброените вратари, но изглежда е време 34-годишният бразилец да бъде изместен и отново представител на бивша съветска република да застане под рамката на ЦСКА-София. Хмарук е шампион с тима, а Черниаускас записа доста мачове, докато Немодруг и Уваренко остават встрани от вниманието. Летвата обаче е вдигната доста по-високо, както заради представянето на Бусато, така и заради сериозната сума, която се плаща за Лапухов. Всичко е в ръцете на младия беларусин!/ Мартин Костадинов, „Тема спорт“
ЧУЖДЕСТРАННИТЕ ВРАТАРИ НА „АРМИЯТА“
| ВРАТАР | НАЦИОНАЛНОСТ | ПЕРИОДИ | МАЧОВЕ | ПОСТИЖЕНИЯ |
| Ненад ЛУКИЧ | сърбин | 1999; 2001-2002 | 45 | – |
| Евген НЕМОДРУГ | украинец | 2000-2001 | 31 | – |
| Евгений ХМАРУК | молдовец | 2004-2005 | 34 | Шампион за сезон 2004/2005 |
| Деян МАКСИЧ | сърбин | 2005 | 15 | Участник в групите на УЕФА за сезон 2005/06 |
| Оливер КОВАЧЕВИЧ | сърбин | 2006-2007 | 13 | Носител на Купата за сезон 2005/06 и Суперкупата за 2006 г. |
| Даниел БЕКОНО | камерунец | 2008-2010 | 18 | Носител на Суперкупата за 2008 г. |
| Райс М’БОЛИ | французин, алжирец | 2010, 2011-2012, 2013-2014 | 66 | Участник в групите на ЛЕ за сезон 2010/2011 |
| Томаш ЧЕРНИ | чех | 2012-2014 | 58 | – |
| Якиб ДИВИШ | чех | 2014-2015 | 27 | – |
| Максимс УВАРЕНКО | латвиец | 2015 | 2 | – |
| Витаутас ЧЕРНИАУСКАС | литовец | 2017-2020 | 93 | – |
| Данте СТИПИЦА | хърватин | 2018-2019 | 4 | – |
| Густаво БУСАТО | бразилец | 2019 – | 197 | Носител на Купата за сезон 2020/21, Участник в групите на ЛЕ за сезон 2020/21 и групите на ЛК за сезон 2021/22 |
Заб.: Мачовете са във всички турнири.
