-
-
Александър Томаш никога не е криел любовта си към ЦСКА. Той прекарва десетилетие в клуба между 1994-та и 2004-та, като преминава пътя от школата до първия отбор, за който изиграва над 170 мача. Затова и от няколко години насам, след като специалистът се доказа като един от най-изявените млади български треньори, въпросът не беше дали, а кога Томаш ще се завърне в Борисовата градина и ще поеме ЦСКА-София. И колкото и парадоксално да звучи, настоящият момент е идеалният за него в личен и професионален план. Още докато траеха преговорите между ЦСКА-София и Спартак Вн за „трансфера“ на специалиста, мнозина се обединиха около мнението, че си „слага главата в торбата“. Той замени тим, регистриращ най-силния старт в историята си, който сам бе изградил според своите виждания, с червените, които всяка седмица чупят нови и нови антирекорди. От съблекалня, изпълнена с вдъхновение и отборен дух, наставникът премина в такава, обзета от апатия и чувство за безнадеждност. Но ситуацията може да бъде разгледана под съвсем различна призма и тук изключваме факта, че на ЦСКА-София не се отказва и назначението е сбъдната мечта за Томаш.
ЦСКА-София заменя старото стрелбище в Панчарево със стадион?
Всъщност, макар и винаги асоциирал се с червената идея, Александър далеч не е любимец на болшинството червени привърженици. Те имат особено мнение за него още от времето му на футболист на „Армията“, когато въпреки лимитираните си качества има поведение на всичко знаещ и всичко можещ пред съотборниците си. Феновете се обединяват около мнението, че Томаш никога не е притежавал класата, която да отговори на исторически високите изисквания в най-успешния български клуб. Това, комбинирано с по-особения му характер, винаги е пречело на публиката да почувства бившия защитник наистина „свой“. След като стана треньор пък, отборите на Томаш винаги са излизали много настървено срещу ЦСКА-София. Което само себе си е нормално и достойно за уважение, но феновете правят логични асоциации със силно негативния баланс на специалиста срещу основния конкурент Лудогорец. В последните години той на няколко пъти бе поставян в „кофти ситуации“ за мачове с орлите. И фактът, че призна само с половин уста за случващото се и роди този култов израз, а не показа ясно с думи и действия несъгласието си, допълнително настрои червена България срещу него.
Симбиозата от всички тези фактори доведе дотам, че Томаш досега никога не е бил фаворит на привържениците да поеме ЦСКА-София. Те имат други свои любимци – Стойчо Младенов, Любослав Пенев. Та дори и Христо Янев имаше по-висока репутация допреди няколко месеца. А и за Александър се ширеше мнението: „Какво толкова е постигнал досега в кариерата си“.
Дори през лятото, когато начело на армейците беше назначен хърватският анонимник Томислав Стипич, имаше не едно и две мнения от рода на „Явно трябваше да е чужденец, след като няма да са Стойчо и Любо, другите българи не стават“. Само за няколко кръга обаче настроенията коренно се промениха. Томаш демонстрира с пореден отбор, че умее да изгражда разпознаваем и успешен стил, докато специалистът от Томиславград затъваше безпомощно към дъното. Двамата дори се срещнаха във Варна и родният специалист изнесе истинска лекция на предпочетения пред него през лятото иностранец.
Катастрофата при Стипич и безпрецедентният старт на Томаш на „Коритото“ направиха така, че Александър от непредпочитан вариант да се превърне в месия за червена България. Завръщането му в клуба беше посрещнато с вълна от подкрепа, позитивни реакции и надежда. Нито преди няколко години, когато предишното ръководство беше на крачка да го назначи, нито пък през лятото треньорът щеше да получи толкова голяма поддръжка, колкото сега.
Същото се отнася и за сериозната спортно-техническа власт, която му беше дадена. Томаш има много по-широки правомощия от предшественика си Стипич и в момента думата му тежи повече от тази на изпълнителните директори Орманджиев и Филипов. Всичко това отново е резултат от процесите в последните месеци. Тоталната селекционна несъстоятелност на червените шефове и фактът, че за същото време като тях треньорът сглоби много по-солиден отбор във Варна с далеч по-малък ресурс, поднесе в ръцете му и хляба, и ножа. Със сигурност, ако през лятото беше предпочетен пред Стипич, Томаш нямаше да получи такава власт. Още по-малко пък преди няколко години при старите собственици.
Треньорът на ЦСКА-София е в ситуация, в която няма какво да губи, а в същото време се ползва с огромен картбланш както от феновете, така и от ръководителите си. Нямаше по-подходящ момент за неговото завръщане!
Мартин Костадинов/ „Тема спорт“
