Рекордьорът по мачове за националния тим на България Стилиян Петров направи своя идеален отбор за последния брой на списание FourFourTwo. В него той е поставил играчи, с които е водил стотици битки по терените в Европа.
Ето как изглеждат идеалните 11 на Стан:
ВРАТАР:
Артур Боруц
Тук битката е между Боруц и Шей Гивън, но избирам Артур. Като вратар трябва да си малко луд и уникален, а той е и двете. Боруц стигна върха именно със Селтик и притежаваше всички необходими качества за това. Играеше отлично с крака, бе изключителен в парирането на удари и безгрешен при центриранията.
ДЕСЕН БЕК:
Дидие Агате
Дидие притежаваше невероятна скорост и тактическа грамотност. Не спираше да вършее на фланга. В Селтик винаги беше способен да предлага различни опции в зоната си, а със скоростта си всяваше паника в съперника.
ЦЕНТРАЛЕН ЗАЩИТНИК:
Бобо Балде
Изборът ми за централни защитници ще е старомоден и посочвам здравеняци, които бяха отлични при статичните положения. Балде имаше качества на лидер и всеки тим се нуждае от мъжкари като него. Той изискваше на терена най-доброто от всички.
ЦЕНТРАЛЕН ЗАЩИТНИК:
Мартин Лаурсен
Във Вила той бе лидер, а и плашещ съперниците играч. Когато застанеш до него в тунела към терена, виждаш един огромен, силен и изискващ най-доброто играч. Мартин беше и много сърцат, а с такива защитници зад теб няма как да не се чувстваш сигурен.
ЛЯВ ВЕК:
Алан Томпсън
Алан имаше невероятна работоспособност и страхотен ляв крак. Разбираше много и от футбол. Вкара и редица важни голове за Селтик, така че в моя тим има убийствено добри крайни защитници.
ДЕФАНЗИВЕН ХАЛФ:
Рой Кийн
Избирам в тима си двойка дефанзивни халфове, които бяха и невероятни лидери и знаеха какво да правят с топка в краката. Рой изискваше най-високите стандарти от всички и ги караше да ги дават. Неговите индивидуални технически качества и тактическа грамотност бяха фантастични.
ДЕФАНЗИВЕН ХАЛФ:
Гарет Бари
Гарет има толкова много опит и знае как да играе с топката и е бил капитан на всеки тим, за който е играл и това говори много за неговите качества. Вече е на 39 години, но продължава да играе на високо ниво. Гарет бе и отличен съотборник, което също прави разлика. Постигна много, но е земен човек и работи здраво. Не се срещат често играчи с такова спортно дълголетие и такива качества.
ДЕСЕН ХАЛФ:
Гейбриъл Агбонлахор
Тук е интересно, но аз поставям на тази позиция Габи. Така десният фланг на тима става много мощен с него и Дидие, защото и двамата са бързи. Агбонлахор обичаше да играе един на един и да преминава с топката през съперниците. Можеше да изработва положения и да вкарва голове.
АТАКУВАЩ ХАЛФ:
Димитър Бербатов
Димитър беше много умен футболист, който можеше да разбива линиите на съперника. Винаги се позиционираше полуобърнат и заради това го слагам в тази зона в средата. Берба можеше да види всеки последен пас и да направи финалното докосване.
ЛЯВ ХАЛФ:
Шунсуке Накамура
Поставям Накамура на левия фланг. Японецът притежаваше перфектни технически умения, а левият му крак бе невероятен и винаги опасен при статични положения.
НАПАДАТЕЛ:
Хенрик Ларсон
Много труден избор между него и Христо Стоичков, но трябва да сложа Ларсон. Неговите голове и рекорди са фантастични. Хенке беше завършен играч във всяко едно отношение. С техническия финес на Берба, с Габи отдясно и Накамура отляво имаш нужда от хищник в наказателното поле и точно такъв беше Хенрик.
МЕНИДЖЪР:
Мартин О’Нийл
Той не трябваше да прави нещо друго, освен да ни мотивира. Умееше да комуникира перфектно с играчите, знаеше какво да им каже във всеки един момент и те му вярваха.
РЕЗЕРВИ:
Олоф Мелбек, Христо Стоичков и Стилиян Петров