Броени дни остават до голямото дерби на Пловдив между Ботев и Локомотив. И феновете на двата отбора, съвсем логично, вперват поглед в звездите на двата отбора. Започваме с един от асовете на „смърфовете“ – Джовани. Той е вече цял сезон на „Лаута“, като до момента има 15 мача в Първа лига, в които е вкарал 3 гола и е дал 2 асистенции. Но е сред най-любимите играчи на привържениците, тъй като впечатлява с техника и скорост. Ясно е, че има още много неща, върху които 25-годишният футболист да работи. Но със сигурност головете му срещу Хебър, Лудогорец и най-вече срещу Левски, няма как да не топлят сърцата на феновете.
Джовани има много интересна кариера. Малцина знаят, че той е национал на Бразилия до 20 години. Тоест бил е смятан за един от големите таланти в страната. Само ще споменем, че той е участвал на Копа Америка за младежи, като е бил съотборник с футболисти като Ричарлисон (Тотнъм), Габриел Магаляеш (Арсенал), Давид Нерес (Бенфика), Дъглас Луис (Астън Вила) и Лукас Пакета (Уест Хем).
Той обаче не успява да са развие както подобава на човек с неговия талант. Минал е през школите на Униао Сузано, Лемензе и грандът Коринтианс. След това са озовава в мъжкия тим на Гуаратингета, а е даван под наем и в Понте Прета. Дебютира в Серия А през 2016 г. с екипа на Атлетико Паранензе. Негов треньор е забележете – Пауло Аутуори, който ръководи у нас Лудогорец. Общо в бразилския елит записва 12 мача, в които обаче не успява да вкара гол. Минава през тимовете на Парана и Гояш, а през 2020 г. е привлечем в Томбензе. За този тим не записва мач и е отдаден под наем на Гуарани, Наутико и Санто Андре. Реално обаче кариерата му върви надолу и трябва да са направи някакъв рязък завой, за да тръгне тя отново нагоре. И това са случва с първото му излизана от Бразилия и трансферът в Локо Пд през миналото лято. Дебютира за „смърфовете“ на 12 септември при сладка победа над Септември Сф като гост. Постепенно се утвърждава като титуляр и като основен играч в състава на Александър Томаш. В момента той е вторият най-полезен играч в тима след Бабакар Дион, което показва всъщност колко важен е./ „Мач Телеграф“