-
-
Алекс Фъргюсън пое Манчестър Юнайтед на 6 ноември 1986 г. и промени историята на английския футбол, като до последния си мач начело на червените дяволи на 19 май 2013 г. (5:5 с Уест Бромич) за близо 27 години без никакво прекъсване направи клуба, за който игра Димитър Бербатов, най-титулувания на Острова.
Родният му аналог е архитектът на славния ЦДНА от средата на миналия век Крум Милев, известен не с един, а с два прякора – Чичето и Палаврата. Той поема червените на 1 април 1949 г. и е несменяем техен предводител до пролетта на 1964 г., когато е освободен след 22-ия кръг на сезон 1963/64 г. на 18 април 1964 г. (загуба с 1:2 във вечното дерби с Левски). За малко повече от 15 лета Милев печели 11 шампионски титли с червените.
В по-късни времена създателят на друг „дрийм тим“ в червено Димитър Пенев поема кормилото на ЦСКА на 15 декември 1985 г., за да не го изпусне до 26 август 1990 г., когато тимът от Борисовата градина има само 1 точка след първите 4 кръга на сезона и е последен във временното класиране. През тази есен наставникът на Черно море Илиан Илиев изпревари Пената със своите 5 цели години, които прави именно днес.
Само още един български треньор, освен Крум Милев, се е задържал повече от десетилетие старши треньор на елитен отбор – Георги Генов-Джогата води пловдивския Ботев 12 сезона без прекъсване – от 1955 до 1965/66 г. включително. В Топ 3 на треньорите дълголетници е и Борис Николов-Заека с 9 поредни сезона начело на благоевградския Пирин – от 1984/85 до 1992/93 г. (и още два сезона по-късно след прекъсване).
По-особен случай е Иван Моканов, който е начело на варненския Черно море повече от десетилетие – от 1948 г. до 1959 г., но моряците не са членове на елита през цялото време. Най-добрата му серия е 8 сезона без прекъсване в бившата А група.
Георги Василев-Гочето пък води великотърновския Етър в първата ни дивизия от 1981 до 1992 г., но с прекъсване – през 1984/85 е начело на плевенския Спартак, а на следващия сезон е помощник на Иван Вуцов в А националния ни тим.
С Добромир Ташков се свързват най-славните следвоенни години на добрата стара Славия. Клубният рекордьор сред наставниците на белите за най-дълъг престой в тима от „Овча купел“ остава на поста си от ноември 1963 чак до юли 1969 г. и в този период го извежда на европейски полуфинал за КНК, както и до 2 купи на България, но така и не стига до шампионската титла, като три пъти е бронзов медалист.
После времената се променят и обичайните бушони – наставниците, започват да ги сменят като носни кърпички. След демократичните промени изпъква Димитър Димитров, създал явлението „Нефтохимик“. Херо поема тима в Б група през есента на 1993 г., веднага го вкарва в елита, като остава начело на бургазлии до 4 септември 1997 г., преди да бъде примамен от Гриша Ганчев в Литекс и да стане шампион с ловчанлии още същия сезон. Това прави 4 години и 2 месеца вярност на един клуб без прекъсване – нещо, което сега бе задминато от Илиан Илиев в Черно море.
На „Герена“ треньори дълголетници май липсват, обаче има и едно голямо изключение – привърженикът на „правилния футбол“ Станимир Стоилов. Мъри изкарва начело на Левски 4 (почти) безметежни години без 11 дни – назначен е на 18 май 2004 г. и е принуден да си тръгне от тогавашния собственик Батков на 7 май 2008 г. след две титли и „синя приказка“ по европейските терени. Дали в нов тандем със Сираков Мъри сега върви към нов треньорски рекорд, само бъдещето ще покаже…
Любомир Серафимов/ „Тема спорт“
