-
-
В навечерието на 60-годишния си юбилей „златното момиче“ на българската художествена гимнастика – Илиана Раева, даде интервю в предаването „Събуди се“ по Нова телевизия. Пот, сълзи и злато – това е нейната история. Такава, каквато никога не сте я виждали.
„Не мога да ходя спокойно, да се наслаждавам на живота. Не приемам трудностите като несправедливост, а като предизвикателство. Сега мога да кажа, че съм по-трезва, по-спокойна, по-мъдра. Благодарна съм на съдбата си съм щастлива да бъда истинска бунтарка.“
„По-младата Илиана не се съобразяваше с много неща, но впоследствие се научих да пренебрегвам принципите си в името на работата. Златен олипийски медал ми беше фиксидея и се радвам, че я постигнах. След спечелването на титлата настана хармония в душата ми. “
„Моята самонаедяност дразни мнозина, но аз съм такава. Имаше само един момент, в който се смирих. Това беше в Токио, когато чаках да излезе оценката на Русия. Не мога да опиша този момент. Бог ме е избрал аз да мина през този ад. Никога не ми е минавало през ума да се откажа, въпреки че бях замеряна с какво ли не и мнозина чакаха момента да ме разкъсат. Господ праща най-тежките изпитания на любимците си. Винаги съм го знаела. Сънувах много интересен сън преди Олимпиадата, свързан с Русия и Ирина Винер. Но още не е дошло времето да го разкажа. Знаех, че сме най-силни, но се страхувах.“
„През 1995 година преживях тежък здравословен проблем. Имах тотален психологически срив – тремори, паник атаки всеки ден. Всеки ден умирах по няколко пъти, всеки ден идваше Бърза помощ.“
„Преживяла съм и две много тежки катастрофи. При едната колата ми се въртя по таван. Зад гърба ми е и една много тежка операция, при която загубих много количество кръв и бях на косъмче от отвъдното. Тогава Наско беше неотлъчно до мен, той ми помогна много. Ходихме къде ли не, само на Рупите при Ванга няколко пъти. Вярвах й много и тогава тя ми каза – нищо ти няма, трябва да отидеш на баир и само да слушаш пилците. Затова отидох на Сърница в Родопите. Сутрин ставах в 4 часа сутринта и слушах птичките как пеят, наблюдавах природата как се събужда. Спрях да пуша и да пия алкохол. Наско беше вдигнал ръце от мен, а и не само той.“
„Веднъж казах на глас пред иконата всичките си грехове и стана наистина чудо – преродих се с жажда за живот и работа. Когато започнеш да вярваш в неписаните закони, ти започваш да ги прилагаш. Резултатите бяха невероятни. Когато ги наруша, винаги получавам шамар. Едно е да си лош и да не го знаеш, а друго е когато си наясно.“
„За любовта с Наско мога да говоря много. Той е моята страст, моят ангел-хранител. Тази година ще честваме 40 години от нашия брак, това е моят човек. Мога да разкажа много интересен случай от началото на нашата любов. Бяхме на 22-23 години, когато коли на УБО – това бяха службите, които следяха престъпниците, започнаха да ни следят нас. Продължи един месец, а в началото ние дори не знаехме. Един левскар каза на Наско – имаш опашка от ченгета, внимавай. След тренировка той ме взимаше от залата на Герена и забелязахме, че винаги има кола зад нас. Затова започнахме да си играем – минавахме на червено, криехме се в гаражи. Няколко месеца след това разбрахме, че един човек е написал донос срещу Наско – бил се занимавал с продажба на видеокасети. После по пътя имахме много перипетии, които продължават и до сега с нашия Левски и моите амбиции в гимнастиката.“
„Загубата на майка ми е продължава да бъде непреодолима бездна. Копнея да я прегърна, да й хвана ръчичките, както в болницата преди да си отиде. На 90- годишнината татко си мислех, че тя е с нас.“
„Минава ми мисълта да се откажа, но усещам страх. Всички около мен не ми дават да го направя, но аз не мога безкрайно да се занивамам с това нещо. Не е ок и затова работя в тази посока. Невяна Владинова, която е мой заместник, идва навсякъде с мен на всички срещи. Искам да слуша, да се учи, след това си говорим. Тя показва изключителен интелект, а аз вярвам в младите.“
