-
-
Без никакви задни мисли и дребни заяждания към собствениците на Лудогорец, които се занимават с корабоплаване, но отборът им е като заседналия Вера Су на брега край Каварна. Само че в Разград не търсят причината за аварията. Лудогорец е в състояние на перманентна катастрофа от много време насам и това не е заради заспал моряк на вахта. Търсенето на нов капитан на зеления кораб е непрекъснат процес, не можем да отречем усилията на шефовете да намерят треньор, който да направи добър отбор, но нещата никак не се получават.
Заседналият кораб на Лудогорец спешно се нуждае от разтоварване. Тук няма необходимост да се чака хубаво време, опасността от вълнение не е като при истински плавателен съд. Но е видно, че Лудогорец има страшно много вреден товар.
Това срещу Спортинг Брага (0:1) в четвъртък вечер бе своеобразен връх на безсилието. Същият този съперник преди няколко години бе победен в Португалия с отличен футбол, от който в момента няма и помен. Сега лудогорци 3 часа да бяха играли, пак нямаше да победят. И изобщо, във всеки един мач в групата досега Лудогорец не бе близо до отбора, който играеше приличен футбол при Димитър Димитров в Португалия.
Последната загуба сигурно е произвела много отчайващи мисли у ръководството. Организирали са чудесно клуба си, инвестирали са страшно много в база и инфраструктура, в школа, във всякакви глезотии, плашат скъпи трансфери, дават огромни заплати, а накрая какво – отбор, който не просто е спрял, а върви назад. Колкото повече пари се наливат в Разград, лицето на клуба е по-лошо. Събрани са някакви уж сериозни, научени футболисти, но все няма капитан на кораба, който да направи от тези школувани играчи топотбор. Де да можеха да върнат времето, дали щяха да се разделят с Херо заради Аутуори, който знаел как да кара Боинг? Дали щяха да се правят на неевропейци, когато преговаряха по европейски със Станимир Стоилов, който в последния момент си отдръпна химикалката от листа с договора с Лудогорец?
Проблемът в Разград наистина е сериозен, в минали години в такива мачове все някак имаше живец, стремеж към наваксване след инкасиран гол. Сега дори не видяхме в последните 5-10 минути така наречения натиск на отчаянието. Нямаше юруш на маслините, нямаше мелета и изсипани топки и изобщо безсилието на Лудогорец бе точно като на заседнал в скалите край Каварна кораб. Сборът от индивидуалности, но почти нулевите наченки на отбор, трябва да предизвика кризисен щаб със спешни действия за спасяване на кораба. В този си вид Лудогорец дори губи смисъл от участие в Първа лига, където всички свиват бюджетите, някои едва кретат, а други са на ръба на фалита. И скъпият проект безпардонно демонстрира лукс и охолство, докато печели безпроблемно поредната си титла. Явно десетте минути чесане на егото при всяко пролетно награждаване на терена в Разград са достатъчни за шефовете. Перманентният международен провал обаче явно не може да бъде овладян. Ако ще е така, по-добре в Лудогорец наистина бързо да разтоварят заседналия си отбор от неоправдано скъпите футболисти. Бюджетът за заплати може да бъде съкратен наполовина, няма нужда от перли от целия свят, които да избухват всеки поотделно веднъж на два месеца. Може да се направи значително по-евтин състав, който пак да си е хегемон в България и пак да не може да отлепи в Европа. Само трябва някак да се намери приличен треньор, който да сложи ред в разградския хаос и да върне закъсалия кораб в откритото море на футбола.
Желю Станков/ „Тема спорт“
