Империите на Ветко Арабаджиев и Миню Стайков крият милиарди в Панама, Люксембург, Кайманови острови и Швейцария

- -

Съобщението на прокуратурата от миналия петък за разследването срещу един от най-богатите бизнесмени в България – хотелиера Ветко Арабаджиев, провокира не въпроса „защо?“, а „защо сега?“. Същото се случи пет дни по-късно при новината за задържането на друг представител на националния капитал – собственика на алкохолна империя Миню Стайков. Зад публичната история на техните бизнеси стоят отдавна поставяни въпроси за триумфално бързото им забогатяване още от началото на прехода и за пътищата на техния просперитет. Епизодично през годините е имало и действия на НАП или прокуратурата спрямо техните фирми, но те неизменно бързо са потъвали в забрава.

Причината за скептицизма е ясна – зад него се вижда огромното недоверие към прокуратурата и към нейната роля да защитава обществения интерес, а не нечие задкулисно влияние. И това недоверие е толкова очевидно, а въпросът „защо сега“ толкова често беше задаван през последната седмица, че зам. главният прокурор Иван Гешев, който ръководи акцията по разследването на двата крупни бизнес клана, на брифинга в сряда сам пожела отново да го разясни с видимо раздразнение. „Прокуратурата провежда акции, когато се съберат доказателства, които да издържат в съда„, каза Гешев. „Сега са събрани доказателства, сега се прави акция, но няма опция, при която да кажеш на някого „няма да ходиш на почивка в чужбина, защото очакваме скоро съберем доказателства и да те задържим“, допълни той – очевидно като реплика на подозрението, че някак много странно акцията срещу Ветко и Маринела Арабаджиеви съвпадна с почивката им във Франция и малко след това те изчезнаха.

Същото обясняваше и главният прокурор Сотир Цацаров, когато на 11 май 2013 г., в деня за размисъл преди парламентарните избори, прокуратурата направи показна акция в издирване на „фалшиви бюлетини“ в печатницата в Костинброд – по сигнал на Мая Манолова и указания на Николай Бареков. Не можем да си избираме кога да предотвратяваме престъпления, това зависи от графика на самите престъпници, бе посланието на Цацаров. Делото за бюлетините в Костинброд се оказа кьорфишек, но прокуратурата стана важен изборен фактор.

Същият въпрос впрочем беше задаван и когато прокуратурата нахлу в офиси на Цветан Василев през юни 2014 г. Или когато през май 2012 г. при зрелищна акция на ГДБОП Гриша Ганчев и синът му Данаил бяха задържани, Ганчев старши бе обвинен за ръководител на група за източване на ДДС, като продавала фиктивно захар чрез посредници кухи фирми. Делото срещу Ганчев и сина му все още крета в съда.

Дела по калъп

За всеобщия скептицизъм изобщо не помогна фактът, че обвиненията срещу Ветко Арабаджиев и семейството му и това срещу Миню Стайков си приличат като две капки вода. И в двата случая става дума за организирана престъпна група, създадена за укриване на данъчни задължения от ДДС, както и за пране на парите от тези престъпления. И в двата случая това е ставало по една и съща схема, еднакво описана от прокуратурата – реални търговски дружества са подправяли счетоводните си регистри, като в тях са включвали фактури от дружества от типа „липсващи търговци“. Тези фактури са осчетоводявани и така се връщал неследващ се ДДС (или се избягва акциз във втория случай). И в двата случая операциите започват със сутрешно нахлуване в офисите на фирмите и с еднакви прессъобщения на прокуратурата. А фактът, че между двата бизнес клана има и роднинска връзка – дъщерята на Ветко Арабаджиев и синът на Миню Стайков доскоро бяха женени и имат дъщеря, още повече задълбочава тези подозрения.

Арабаджиеви

Публичната част от историята за разследването на Ветко Арабаджиев, семейството му и приближени се разви много бързо. На 31 август (петък) сутринта прокуратурата обяви, че провежда обиск, претърсване и изземване в два от хотелите на Ветко Арабаджиев – столичния „Маринела“ и в пловдивския „Марица“. Сред задържаните шест души се оказа и малкият син на семейството – Вълчо.

Ден по-късно стана известно, че в офисите, сейфове и касети на Арабаджиеви и фирмите им дори в кутия за обувки са намерени над 10 млн. кеш, което прокурор Гешев определи като рекордна находка. А в понеделник Гешев вече обяви – фамилният бизнес на Арабаджиеви тепърва ще бъде разследван поне за 10 години назад за данъчни престъпления, защото при претърсването била открита и екселска таблица с данни от 2008 г. до момента, където са описани невнесените данъци само от захарния комбинат в Пловдив за последните десет години, а сумата може да стигне и до 100 млн. лева. Фирмите, през които е станало това, са на „български граждани, включително изостанали в социално, битово и културно отношение“. След делото за мярката за неотклонение на Вълчо Арабаджиев и двете счетоводителки на семейния бизнес излязоха любопитни подробности – 20 дни преди акцията в хотелите 20-годишният студент по право в Лондон изтеглил от различни малки банкови клонове в страната 10 млн. кеш (според прокуратурата, според други източници – става дума за 2.5 млн. евро) и придружен от двете счетоводителки ги внесъл със сак в банкова касета на негово име. Операцията била организирана от родителите му, става ясно от информацията, която изтече от заседанието по делото, което пък бе засекретено в специализирания съд по искане на адвоката на Вълчо.

Защитникът на Вълчо Арабаджиев – адвокат Илиян Василев, обясни, че истинската причина да иска засекретяване на съдебното заседание за мерките за неотклонение на клиента му е да попречи да се съсипе животът на младежа.

„Да съсипеш живота на 20-годишно дете само защото някой смята, че нещо такова е вероятно или той да бъде третиран като заложник само за да се принудят Ветко и Маринела да се върнат – аз съм сигурен, че те час по-скоро ще се върнат – вече сочи на средства, които не могат да са средства на държавна политика“, коментира адвокат Василев пред медиите. Проблемът е, че не е необходимо човек да е студент по право, достатъчно е да гледа телевизия, за да е наясно, че няколко милиона в сак са лош бизнес атестат.

По принцип не е престъпно някой да държи кеш за лично ползване, дори в огромни суми, да си ги разнася в сакове или просто да си ги държи на артинсталация вкъщи, стига да не ги повреди. Престъпление по Наказателния кодекс (чл. 251) е само ако ги пренасяш през граница, без да ги декларираш. Административно нарушение е, ако извършваш кешови разпращания над 5000 лв., а по Закона за мерките срещу изпирането на пари съответните институции правят проверка при кешови операции над 5 000 евро. В останалите случаи кешът не е нарушение, дори ако се съхранява в ремарке.

Миню Стайков

По същия начин прозвуча съобщението в сряда за акцията на Специализираната прокуратура в офисите на „Винпром – Карнобат“, „Сис индустрийс“ и „Топаз мел“ в цялата страна. Разследването е за организирана престъпна група за избягване на данъчни задължения в големи размери, държане на акцизни стоки без бандерол и пране на пари. Данъчните престъпления са извършвани в периода 2009 – 2018 г., като реални търговски дружества са подправяли счетоводните си регистри. Задържани са десет души, сред които и самият Миню Стайков, прави се обиск на над 60 адреса в страната, обемът от информация е огромен, а мащабът на престъплението тепърва ще се разкрива, обяви Иван Гешев. Той обаче е категоричен, че между двете прокурорски акции въпреки значителните прилики и впечатляващата последователност няма нищо общо – „поне не на ниво доказателства“. Акцията срещу алкохолния бизнес на Миню Стайков е тръгнала, след като на 18 юли бе разкрита нелегална фабрика за производство на цигари в Карнобат, която по данни на прокуратурата функционира от 2017 г. Става дума за 70 млн. лева годишно, които са изпирани през множество фирми, а каква е връзката със Стайков тепърва ще става ясно. Наемодател на помещенията, в които се е намирала нелегалната цигарена фабрика, е синът на кмета на Карнобат. Той отрича да е знаел какво се върши там – имал помещения, дал ги под наем.

Иначе най-значителната разлика между двата случая е в механизма на изпирането. Във фирмите на Миню Стайков не е открит никакъв кеш – дори и в кутии за обувки. Коментарът на Гешев: „не всеки е замрял в средата на 90-те години“.

Има чадър – няма чадър

В българския политико-стопански живот има една аксиома, под която мнозина ще се подпишат – толкова голям по мащаб бизнес се върти само с политическо покровителство и се удря само по знак отвисоко. Не бива да се забравя, че и в двата случая става дума за бизнес, създаден в зората на прехода и просперирал до етикета „един от най-богатите бизнесмени“ в България. Трудно е да се повярва, че независима акция на прокуратурата и службите ще го удари, колкото и доказателства да извадят на този етап.

Но анализаторите засега се предпазливи. На въпроса „защо сега“ към момента може само да се гадае, като се реконструрират някои неща по известните факти, заяви за „Капитал“ Тихомир Безлов. На същия въпрос бившият директор на ЦСБОП Тихомир Стойчев заяви в интервю по Нова тв – питайте политиците, властта.

Стойчев обаче прави концентрирано описание на политико-институционалната среда, която направи това възможно: „През 1991 г. беше създадена ЦСБОП – и от самото начало се натрупаха страшно много оперативни данни за забогатяващи по странен начин лица, за странни операции, които се извършваха през множеството новопоявяващи се банки, през които много хора бяха финансирани. Спомняте си, че един от министрите тогава, Любомир Начев, изкара цял списък за несъбираемите кредити. По никакъв начин тогава съдебната власт не се задейства синхронизирано със специалните служби. Имаше тенденция разработки умишлено да се преместват от една служба в друга, което според мен целеше да се замитат следи. ЦСБОП беше трансформирана в друг вид служба, после за кратко време беше препратена в ДАНС, която пък се появи сякаш от нищото като идея от също странни хора, които нищо не разбираха от тази система. Въобще реформите в службите за сигурност през годините сякаш бяха правени с цел да се легитимира и облекчи странното забогатяване на много хора“.

Версиите

Така засега остават версиите. На първо място, разбира се, че прокуратурата се е задействала, защото изведнъж си е спомнила защо е създадена. Може катализатор да е било разкриването през юли на нелегалната фабрика в Карнобат (според някои докладвана от конкуренцията), което стана с много шум, но след това всички подозрително замълчаха. Може червена лампичка да е светнала покрай договора с „Маринела“ за подслон на делегатите на европредседателството, за което Брюксел сигурно е направил някое проучване. Може да е имало и сигнал от чужди служби, засекли подозрителни операции, поднесен така, че българските да не могат да не се задействат.

Една от хипотезите е, че последното е било по линия на осъдения в Италия за трафик на кокаин Евелин Банев-Брендо (който се укрива), като фирмите на Арабаджиев и/или Стайков са участвали в прането на парите от наркотици. Доказателства няма, а само допирни точки – Вълчо Арабаджиев-младши има съдружие и с Лоренцо Семерджиев, син на Георги Семерджиев (с прякор Жоро Шопа), сочен за дясната ръка на Брендо. Съдружието е във фирмата „Фешън рентал“, регистрирана в хотел „Маринела“, като то приключва през февруари 2017 г. Самият Георги Семерджиев е кум на сватбата на дъщерята на Ветко – Александра, и сина на Миню Стайков – Станко.

Тази версия обаче издиша най-малкото защото двете акции изглеждат прибързани и недоизпипани за международно координирана кампания.

Което логично води към следващата версия – шумните прокурорски акции срещу бизнес групировки като класически начин да се краде или рекетира голям бизнес или пък да се удря политическа цел. По този начин например през 2012 г. бяха ударени издателите на „Труд“ и „24 часа“ Любомир Павлов и Огнян Донев, които бяха обвинени за пране на пари. Делото бе прекратено през 2013 г., но междувременно доведе до сериозно разместване на медийния пазар. През октомври 2013 г. прокуратурата повдигна обвинения за длъжностно присвояване на четирима души, сред които и собственикът на „Риск инженеринг“ Богомил Манчев, на когото определи рекордна гаранция от 1 млн. лева, намалена после наполовина. Делото срещу него бе прекратено през октомври 2015 г., а две години по-късно Манчев се оттегли от „Риск инженеринг“ – не било от страх пред прокуратурата, а заради преструктуриране.

Естествено, както при всеки подобен удар, не липсват и обяснения за близост до политици или финансиране на партии. Една от тях дори твърди, че акцията сега е косвен удар по Валери Симеонов, който бил близък с Арабаджиев, като атаката била провокирана от Домусчиев като отмъщение заради спряното опрощаване на приватизационни задължения. „Този човек Ветко Арабаджиев не го познавам, не съм го срещал в живота си, не го знам как изглежда. Някой трябва да има много разюздана фантазия, за да говори тези простотии“, каза за „Капитал“ вицепремиерът Симеонов, като думите му бяха потвърдени и от други източници.

Вероятно в голяма степен конспирациите се подклаждат и от пълната омерта по акциите – по темата не се изказват нито управляващи, нито опозиция.

Върти се и една друга версия – че последните шумни прокурорски акции, като се започне от шоуспектакъла в центъра на София при задържането на бившия кмет на „Младост“ Десислава Иванчева по обвинение в подкуп, са част от пиар кампания за Иван Гешев, когото гласят за заместник на Цацаров. Предвид засилените слухове, че тече лобиране за изпращане на Сотир Цацаров в Конституционния съд от квотата на парламента при предстоящата рокада през октомври, това звучи правдоподобно, но едва ли цената за обогатяване на CV-то на Гешев може да е събарянето на две бизнес империи без съпътстваща „кауза“.

Извън всичко това остава същественият въпрос – може ли десетилетия наред невидимо да е изчезвал ДДС за стотици милиони левове, без никой да не забележи данъчните измами, ако няма политически и институционален чадър. И ако това може да се случи с тези две бизнес групировки, какво още има наоколо.