-
-
Николай Ишков даде интервю за „Тема Спорт“ навръх 60-ата си годишнина. Бившият президент на Спартак Варна отново е във футбола, но като мениджър на футболисти. Той е баща на четири деца, едно от които тръгва по неговите стъпки в театъра и киното.
За 60 години какъв не сте бил?
–За 60 години не съм бил само шеф на РВД (Ръководство въздушно движение). Има стрес, но и във футбола е така, излиташ, кацаш. Обичам предизвикателствата, но вече съм с побелели коси, децата пораснаха и сигурно има нещо, което кара да си казваш – изи, изи. Но това са нормалните биологични процеси. Въпрос на шанс.
На сцената на живота като какъв сте в момента?
-Цял живот съм на две линии, културата и спорта. Периодично загърбвах едното за сметка на другото. И така от 94-а до 2004-а бях обсебен от футбола, където влезнах случайно. Бях на 32 години. Убедиха ме спорадично. През 1991-а година бяхме натрупали някакви пари. В Театрална академия имаше доста чужденци. Един от Колумбия се обади на оператора Митко Гочев. „Пичове, елате да направим филм за Маркес. Говорил съм с него. Да направим документален филм, откъде е черпил вдъхновение за „100 години самота“, изобщо за творчеството му“. Там животът ме завъртя, имах едни изкушения, останах в Колумбия и дойде предложение да стана съпродуцент на филм на една от най-великите скулптури Фернандо Ботеро. Започнахме да снимаме, аз се занимавах с постпродукцията. Бях ангажирал дати тук в Киноцентъра да монтираме филма. И като се прибрах с целия екип от Колумбия и при такъв бюджет, взех да търся странични продукции. И на една от предварителните прожекция се запознах с хора от „Евроенерджи“, които бяха дошли там. След този филм се сближихме, създадохме фондация да подпомагаме културни проекти. И първата ми закачка със Спартак Варна се появи не от тях, а с Ганелин Русинов, тогава шеф на баскетболния Левски, който контактуваше тясно с тях. Но тогава избраха за президент Пламен Тимев – Ганди, треньор беше Кирил Ивков. Спартак тогава изпадна, беше 1994-а, но за голям ужас изпадна и Черно море. Това беше по време на Американското лято. И тогава „Евроенерджи“ са получили покана да подпомогнат клуба като социална политика, извикаха ме и ми казаха, че не искат да правят нещо със стари кадри и с мен една ли не имаха революционни намерения. И ме избраха за президент на Спратак Варна за 4 години. Тогава нямаше АД-та. След края на мандата – нови 4 години. След това клубовете по императив се преструктирираха. От 1996-та компанията се оттегли и ме оставиха като сираче да се оправям. На следващата година генерално се оттеглиха. После се знаят успехите, Интертото, имахме голмайстор на А група. И уж бях за година-две, изкарах 10 години. Сложни години бяха, с пикантерии, но издържах на времето и стабилизирах клуба.
Колко пъти сте се отказвал и възкръсвал като Стойчо Розата от „Съни Бийч“?
-Охо, да, няколко пъти. Евроенерджи бяха собственици на „Плама Плевен“ и като спряха финансирането, казах – до тук съм. Но пък видях, че машината тръгва, направих селекция, дойде Стефан Грозданов за треньор, а след година той отиде в Левски. Тогава пък взех Мартин Зафиров и още трима-четирима, които ЦСКА счете за ненужни тогава. А лятото на 1997-а Зафиров на база добрите изяви в Спартак, направи трансфер в Хамбург. Когато Пагелсдорф, който беше в Ханза Рощок, отиде в Хамбург, поиска Мартин. И реших да остана сам в Спартак, но пък направихме фурор. Спартак Варна не беше побеждавал ЦСКА цели 33 години в мач от първенство. Имахме 4 победи и една загуба, бяхме в тройката и тази еуфория ме накара да остана. Но тогава започнаха ударите под кръста, защото имаше хора, които смятаха, че евротурнирите не бяха за всеки, а аз не бях бизнесмен от калибъра на Илия Павлов, Гриша Ганчев и други с финансови възможности. Но ние отговаряхме с креативност и гъвкавост, но се съобразяваха с нас и някои трепереха. През 2000-а пак исках да се отказвам, през 2002-а прехвърлих част от акциите на Митко Събев, който ми предлагаше да остана на менажерски договор. Но той плати добри пари за Спартак, които гарантираха стабилитет за около година и половина. И тогава май грешката ми беше, че пак останах, той имаше някакви проблеми и почна да затяга нещата. Вече през 2004-а реших да усетя съботите и неделите в другия смисъл, вече имах деца и други ангажименти. Този стрес и напрежение, да осигуриш бюджет… сега искат земя, че да направят нещо и да спемелят пари. Или им дават обществени поръчки или някакъв бизнес. А на мен за 10 години Община Варна една будка за вестници не ми даде, дори едно потупване по рамото.
Бихте ли режисирал или продуцирал филм на футболна тематика?
-Има сериозен материал за един сносен сериал. 10 години е сериозен опит, да структурираш информация, да я направиш интересна, да създадеш герои, образи. Но трябва плътен сценарий да има. За да стане филм е необходима драматургична сериозна основа. И от там да реализираш вече този продукт. Много е близко като структура, като това да управляваш футбол, с другия процес. Във футбола има президенти, в киното има продуценти. Продуцентът осигурява добрия режисьор, който събира добри актьори. Президентът осигурява добрия треньор, който да събере добрите футболисти. И ако продуктът е добър, значи е окей. И ако има провал – си заминаваш.
Ваша ли беше идеята в „Под прикритие“ за момента с уредения мач?
-О, не. Състуденти сме с Митовски. Той беше в класа на Доньо Донев анимационна режисура, а аз в класа на Богдан Сърчаджиев актьорско майсторство за куклен театър. Поради тази причина от време на време ми викат Кукловода. Повечето добри актьори са завършили кукли – Новоселска, Теди Москов, Лафазанов, Зуека, Тончо Токмакчиев… И ми се обади Митовски – абе, Ишков, какво правиш. Рангел Вълчанов, който ми даде старт в живота и в киното ми даде ролята на Стоян спортиста в „А сега накъде“, без да знае с какво съм се занимавал. Рангел като Димитър Пенев бе страшно интуитивен. И беше в УС на Спартак, обичах около мен да има интелектуалци, Рангел често говореше с футболистите за мотивация. Обичах различен подход. Сега на много президенти на футболни клубове им липсва креативност, дълбочина, прозрение. Искат успех на момента и да продадат някой футболист. Ние 2002-а година имахме нападатели Вальо Станчев, Саша Антунович, който докарах от Сартид Смедерево и Милен Георгиев. Сега откъде такива футболисти, кого да продаваш?! И ми се обажда Митовски след „А днес накъде“ с героите от преди 20 години и казва – няма да правя каст за президент на футболен клуб, ти си го играл това в живота, дай заради мен да заснемем две серии, ще видиш сценария. Така стана, никой не ме е питал, нито се е консултирал с мен, видях сценария и това е. Плюс това, по мое време още нямаше букмейкъри и залагания. И тези фишове в „Под прикритие“, се появиха след като напуснах Спартак.
Как убедихте Димитър Пенев да стане треньор на Спартак Варна?
-През 1997-а Марашлиев го бях вече го дал на Пенев, който беше в Саудитска Арабия. И през октомври разбрах, че той ще си разтрогва треньорския си договор там. Направих инкогнито среща с хора, които бяха близки на Пенев, между които и Вальо Михов и казах, че искам страшна дискретност и деликатност – ако той се прибере от Саудитска Арабия, дали би искал да поеме Спартак Варна. И да знам при какви финансови условия би станало това, за да знам дали мога да отговоря адекватно. Аз осигурих средствата през една американска компания, която оперираше във Варна и му платимме през ноемри и казахме, че си траем и януари ще обявим. И в ресторант „Континентал Плаза, под бТВ, го представихме. Това беше подарък към феновете на Спартак Варна за 80-годишнината. При мен тогава беше Дочо Нанов, работил съм и със Сашо Костов, секретарка ми беше дъщерята на Пальо Панов – Изабела, Йордан Жежов също беше при мен. Доста сериозни хора са ми помагали през годините. Иначе, си като Маугли в джунглата, трябва ти експириънс.
А след 60-ата годишнина – накъде? Този филм ви предстои.
-През 2017-а с феновете се намесихме поради опасност от затриване на Спартак. Събрах старите звезди на Спартак, имаше пресконференции, бяхме на среща при Бойко Борисов и той разпореди клубът да си придобие имота. Бях посредник в сделката за ЦСКА между Сашо Томов и „Титан“. Моите закачки с футбола не прекъсват. Бях менажер, но прекъснах, защото вършиш работа и не ти плащат. После почнах интензивно да снимам. Появи са проекта „Връзка“. Но фалира ТВ7, прекъснахме, после в бТВ продължи, после във Фокс. След това и „Съни Бийч“, заснехме втори сезон, говори се и за трети сено през лятото. Занимавам се и с други неща, но е адски трудно, всичко е доста променливо. Имам 4 деца, вторият ми син иска в театрална академия да кандидаства, в школата на Башар Рахал беше. Животът си върви, екшън е. Възстанових си мениджърските права, направих една компания, таргета ми обаче е млади футболисти, до 19-20 години.
