Не е често срещано явление в нашия футбол голмайсторът на българското първенство да не е част от националния отбор. Ивайло Чочев още не е станал такъв, но пък формата му е постоянна и липсата на повиквателна за него от страна на Младен Кръстаич.
От 1990 година насам има само 7 играчи, на които голмайсторският приз в нашето първенство не им бе достатъчен, за да бъдат национали. А някои от тях така и не станаха такива в цялата си кариера. Така се случи с Михаил Михайлов, който стана голмайстор с Велбъжд Кюстендил през 2000 година, както и Тодор Праматаров със Славия три години по-рано. Също като тях никога не стана национал и един от двамата голмайстори през сезон 1997/98 – Антон Спасов. Останалите, които оформят великолепната седморка, в която попада и Ивайло Чочев, са Пламен Гетов, Бончо Генчев и Мартин Камбуров. Всеки от последните трима някога в кариерата си беше национал, но не и в определените сезони, в които са били голмайстори на първенството. Камбуров има няколко такива приза, като при последните много отдавна беше надхвърлил 30-ата си година и може би заради това не бе викан. Гетов пък два пъти беше номер 1 по голове, като във втория случай, когато носеше екипа на Левски – 1992/93, също вече не бе национал.
Чочев стана и едва шестият българин, достигнал котата от 20 гола в първенството този век. За последно това направи Станислав Костов през сезон 2018/19, когато наниза 23 попадения за Левски. Мартин Камбуров пък е единственият, който го е правил три пъти – през сезон 2013/14 – 20 гола, през 2004/05 – 27 гола и през 2003/04 – 25 гола. Преди 16 години Цветан Генков става голмайстор с 28 попадения с екипа на Локо София.
Първите трима реализатори номер 1 през века са българи – през 2001 година Георги Иванов е с 21 гола, след това Владо Манчев е с 25, а през 2003 първи е Георги Чиликов с 22./ „Мач Телеграф“