Ивайло Найденов: Нямам сантименти, Левски не може да ме изненада! На „Герена“ трябва да свикнеш и с аплодисментите, и с освиркванията

0
- -

Ивайло Найденов е роден на 22 март 1998 година. Едва 7-годишен той става част от школата на Левски и минава през всички възрастови формации. Дебютът си за първия тим записва на 13 август 2016-а при победата с 1:0 над Лудогорец, когато в последната минута заменя Божидар Краев. На „Герена“ остава до 2021 година, като изиграва 75 мача със синия екип, в които вкарва един гол – при успех над Монтана с 4:0 на „Огоста“. През 2019-а е преотстъпен на Арда, а след като разтрогва с Левски, кариерата му преминава през Хебър, за да се озове в Локо София през 2022-ра. През настоящата кампания Найденов, който се подвизава като десен бек и халф, записа 13 мача с 1 гол. Той се съгласи да говори преди днешното домакинство срещу родния му тим. Ето какво каза Ивайло пред „Тема Спорт“.

Ивайло, в последните две шампионатни домакинства взехте точки от Черно море и ЦСКА 1948, без да допуснете гол. Това дава ли ви самочувствие за предстоящия мач с Левски?
– Разбира се, че ни дава самочувствие. Миналия сезон показахме, че сме силни домакини и може да победим всеки, след като надиграхме Лудогорец и Левски и завършихме наравно с ЦСКА и Локо Пд. В началото на тази кампания бяхме напуснати от няколко основни футболисти и тръгнахме малко колебливо, но постепенно намираме себе си и връщаме увереността си. Срещу Черно море и ЦСКА 1948 показахме стабилна, отборна игра и се надявам да продължим във възходяща линия.

Стабилизирането дойде след треньорската смяна…
– Аз съм работил със Стойчо Стоев както в Левски, така и в Арда. Наистина при него в началото на сезона не се получаваха нещата, но не можем да хвърлим вината върху треньора, защото той е наистина добър специалист и кариерата и резултатите му го показват. Причина със сигурност е имало и в нас, футболистите. Ние бяхме почти нов отбор. След идването си Данило Дончич ни вдъхна малко повече спокойствие. Явно добре прецени възможностите на отделните футболисти и настрои играта на отбора спрямо това.

Как се отрази на духа и настроението в отбора отпадането за купата?
– Отпадането ни за купата не беше никак приятно. Не сме имали конкретни цели в турнира, но миналата година наистина беше сладко, когато стигнахме до полуфиналите. Трябваше да си решим мача в редовното време, а не да се стига до дузпи, където всичко е до голяма степен късмет. Не се срамуваме, защото Спартак Варна е много силен отбор, който разполага с много добри футболисти и мястото му определено не е в Б група. Вече сме забравили този мач и сме концентрирани върху предстоящите ни двубои.

В момента говорите ли за футбол, или темата е снеговалеж, времето, терен…
– Има хора, които отговарят за терена, ние мислим само за мача. Концентрирани сме върху това как ще свършим работата си. От три дни до стадиона има паркирани два снегорина и още техника. Знаем, че от ръководството ще направят всичко по силите си, за да създадат максимално добри условия за игра. Ясно е, че срещу природата никой не може да скача и поради тази причина нищо не се знае, но ние не бива да се занимаваме с тези въпроси.

Атмосферните условия до колко ще повлияят на крайния резултат? Изравняват ли силите?
– Атмосферните условия не са благоприятни и за двата отбора. Ще победи този, който по-бързо се приспособи към терена и повече иска победата.

До колко ви тежи загубата с 0:6 на „Герена“?
– Неприятно е да загубиш с такъв резултат, но това е минало. В предстоящия мач ще се постараем да покажем доста по-добро лице. Не бива да живеем със спомени и както загубите да ни смачкват, така и победите да вдигат прекалено много. Важно е да подходим с необходимото самочувствие, респект и увереност, но нито със страх, нито с излишно високомерие.

В големите мачове, особено с ЦСКА и Левски, ако се стигне до някакво напрежение между играчите, то почти сигурно си в центъра на събитията…
– Много обичам тези мачове. В тях адреналинът наистина е в повече. Опитвам се да се контролирам, но по някой път емоциите надделяват.

Израснал си на „Герена“, където преминава детството ти… Кои мачове ти вдигат повече адреналина – тези срещу ЦСКА или тези срещу Левски?
– Като юноша на Левски съм свикнал с емоцията от дербитата с ЦСКА. Това са двубоите, когато тръпката и зарядът са били най-големи за мен. Тези битки чаках с
най-голямо нетърпение и желание и това е останало и до днес.

Къде се чувстваш по-добре – на халфа или на бека, тъй като ти си се подвизавал и на двете позиции?
– Ако се играе в схема с трима в защита, ми е перфектният вариант, защото съм в ролята на халф-бека. Смятам, че тогава мога да разгърна най-добре потенциала си, а и отборът като цяло се чувства по-сигурен и спокоен във фаза защита.

Почти сигурно ще се наложи да играеш срещу Раналдо, а през тази зона влиза и Цунами. Притеснява ли то нещо?
– На, не. Няма притеснения. Уверен съм във възможностите си, познаваме са добре и няма с какво да ме изненадат.

Кои са силните страни на Левски, с които трябва да са справите?
– Левски има много добри и бързи футболисти по фланговете, не трябва да им оставаме свободни пространства. Това, че са в серия от 4 шампионатни мача без победа, със сигурност също ще ги мотивира допълнително, за да спрат тази негативна поредица, но нашата задача е да не го позволим. Аз нямам сантименти и ще дам всичко по силите си Локомотив да са представи на ниво и да запишем положителен резултат.

Сега вече си от другата страна, но на може да не чуваш и виждаш каква злоба се излива и колко критики отнасят Пламен Андреев, Патрик-Габриел Галчев, Марин Петков… Не ти ли е болно, когато виждаш такова отношение, което и ти усети върху гърба си?
– Разбирам ги напълно, бил съм на тяхното място. Наистина боли, когато чуваш лоши неща по твой адрес, и то идващи от свои. Но си длъжен да ги преодолееш, да се справиш и да продължиш напред. За да играеш в Левски, трябва да свикнеш както с аплодисментите, така и с освиркванията.

Освен мач с Левски, до Нова година играете с Пирин в Благоевград и приемате Арда. Колко точки калкулирате от тези мачове?
– Калкулации не правим, защото това означава, че в един мач ще търсим победа, в друг можем да сме доволни на равенство, а в трети да се примирим със загубата. Подобен подход не е правилен, според мен. Ние във всеки мач излизаме да победим, а времето ще покаже колко точки ще вземем от тези 3 мача. Надявам се да са максимумът, за да можем да посрещнем спокойно пролетта.