-
-
Селекционерът на Босна и Херцеговина Ивайло Петев даде специално интервю за предаването „Код Спорт“ по RING от базата на отбора в Зеница. Специалистът вече има богат треньорски опит зад граница, след като бе начело последователно на кипърския АЕЛ (Лимасол), хърватския „Динамо“ (Загреб), „Омония“ (Никозия), саудитския „Ал Кадисия“ и полския „Ягелония“. Предлагаме ви част от интервюто:
– Липсва ли ти по някакъв начин българския футбол?
– Винаги ще ми липсва. Аз съм българин, така че един ден неимоверно ще се върна в България.
– Съгласен ли си, че фарсът с конгресите на БФС се отразява и на нивото на футбола като цяло? Впрочем, знаеш ли в момента кой е президент на централата?
– Всичко, както ние казваме, е отгоре. За да върви първенството в положителна посока, трябва да поставиш добре нещата, така че един ден това първенство да бъде така, както всички фенове на футбола искат.
– Работи с Борислав Михайлов, когато беше национален селекционер. Какви са впечатленията ти от този период – положителни или отрицателни? Какви емоции имаше?
– Емоции винаги има. Където и да съм бил, оставям настрани лошите моменти. Винаги се сещам за добрите. Имало е и добри моменти, един натрупан опит. На 38 години да бъдеш национален селекционер за мен е чест.
– Направи стажове в големи клубове в Европа – кои са най-ярките ти впечатления?
– Наистина е така. Стремял съм се, където и да съм бил, да науча нещо ново. Но това ново нещо, винаги съм го пречупвал през моята глава – по какъв начин аз искам да изглежда. Това е безценен опит. Във всички клубове, в които съм бил на стаж, и до ден-днешен имам повече контакти и повече възможност да науча нещо ново. Какво за мен е важно? Утре да бъда по-добър. Да науча нещо ново. Най-голямо и най-добро впечатление ми остави Унай Емери. Това беше 2012 г., тогава той водеше „Валенсия“. Предостави ми абсолютно всичко, което поисках. Държа се истински приятелски с мен. Просто съм впечатлен от него като човек, а като треньор, самите вие и аудиторията знаете какво е постигнал. В който и клуб той да работи, винаги го подкрепям, защото наистина е един много добър треньор и страшно добър човек.
