Ивайло Андонов бе сред любимците на феновете на ЦСКА, Пирин и Локо София. За него феновете на “Армията” си спомнят с умиление и разказват как козируваше след всеки отбелязан гол. Андонов в момента има частна детска школа. Той се съгласи да отговори на въпросите на “Тема Спорт” в навечерието на дербито Левски – ЦСКА-София. В двубоите между „сините“ и автентичния ЦСКА, бившият нападател има 4 гола, както и 2 пропуснати дузпи. Андонов сподели спомените си за една от тях, както и за фиктивния си трансфер на „Герена“.
Г-н Андонов, по-възрастните фенове на ЦСКА все още с умиление си спомнят за маршируващия и козируващ нападател след отбелязан гол. Защо изразявахте по този начин радостта си?
– Помнят го и се надявам да го помнят, защото след това на “Армията” нямат много поводи за подобни радости. Много хора си мислеха, че го правя заради Добри Джуров, който по онова време все още идваше на мачове на ЦСКА. Но не е така (смее се). Дори веднъж имах проблеми, заради това. Скараха ми се, че козирувам без шапка (смее се). Всъщност козирувах, защото исках да отдам чест и почит към играта, на феновете, на всички мои съотборници и треньори, заради които и с помощта, на които успявах да вкарвам голове.
Вие сте част от последния дубъл, който спечели ЦСКА… Но от онази 1997-ма година мина много време…
– Така е. Това постижение ме кара да се гордея, но от друга страна е жалко за привържениците на ЦСКА, които са принудени много дълго време да чакат. Онзи дубъл говори добре за нас, но не говори добре за нашите наследници. Смятам, че вече трябва да дойде мигът, в който тази бариера да се прескочи и нещата да си дойдат на мястото, а ЦСКА да е отново шампион. В онзи отбор бяхме със Стойчо Младенов, който тогава бе помощник на Георги Василев – Гочето, а на терена бяхме със сегашния му помощник Толята Нанков и Фичо (бел. авт. Филип Филипов – сегашният изпълнителен директор на клуба). Фичо ми се обади и ме покани на коледния банкет на ветераните, но за съжаление не успях да присъствам. Те са много амбициозни хора и ще успеят да изведат отбора нагоре. По онова време бяхме много близки с тях и запазихме добрите си отношения през годините, но животът не позволява да продължаваме всички да работим на едно място и се наложи да се разделим.
Не е тайна, че Стойчо Младенов е “професор по мотивация”. Показваше ли преди 25 години това свое умение?
– По онова време главният си беше Гочето. Основно неговата дума се чуваше в съблекалнята, но не се съмнявам, че сега Стойчо, със своята македонска, гореща кръв умее да мотивира футболистите. Той е постигнал много като футболист и треньор. Изживял е всичко от първа ръка. Побеждавал е Ливърпул, после игра и беше голмайстор в Португалия, когато нямаше Европейски съюз и прочие. Той знае как да застане и какво да каже на играчите, а те просто трябва да го слушат и ако имат акъл да го чуват и да изпълняват указанията му. Защото всеки се опитва да мотивира и вика: “Айде, айде”, но Стойчо с две думи на място знае как наистина да надъха футболистите и да ги кара да се замислят дали работят добре и дали се влагат достатъчно. Много е важно младите да имат респект и да слушат такива треньори като Стойчо Младенов, като Петър Хубчев, а в същото време те да усещат и подкрепата на ръководствата и дългосрочна политика.
Как се стигна до преминаването ви в Левски и не е ли странно, че вие сте един от малкото, а може би единственият футболист преминал от “Армията” на “Герена”, който продължава да бъде обичан от червените фенове? Те ви простиха…
– Феновете на ЦСКА няма за какво да ми се сърдят, защото всичко беше само на хартия. Те знаят, че аз винаги съм бил коректен и искрен към ЦСКА и го доказах след това, когато се завърнах на “Армията”. Реално преминаването ми в Левски бе през 1994-та година след Световното. Договорът ми с ЦСКА беше изтекъл, но те искаха да ме извъртят и да остана още. Това се бе случвало вече 2-3 пъти, а аз исках да изляза малко в чужбина и вече имах предварителен договор. Преди това от мен се бяха интересували големи отбори, но така и не се стигна до мой трансфер и затова реших да си взема съдбата в мои ръце. Затова подписах с Левски, за да си взема жълтата карта и заминах за Албасете. Неприятно стана за ЦСКА, но между мен и Левски никога не е имало нищо и аз нямам и една тренировка там.
След това се завърнахте в ЦСКА и спечелихте дубъла, но аз ще ви върна към един друг момент. Вие изпуснахте дузпа в дербито, а след това Георги Иванов – Гонзо отбеляза за успеха с 1:0 на сините и това бе началото на неговите успехи със синята фланелка. Преди това Гонзо не впечатляваше. Дали ако бяхте вкарали тази дузпа, то въобще нямаше да се стигне до раждането на легендата Гонзо?
– Не, не. Ако не беше вкарал в този мач, той щеше да вкара в следващия. Гонзо си го умееше. Шило в торба не стои. Той не беше случайно в Левски. Просто лошо стечение на обстоятелствата за мен и ЦСКА. Много исках да вкарам тогава, но…. За съжаление оставаха 6-7 минути до края и той я мушна. Но никой нищо не му е подарявал. Той си заслужи да го носят на ръце в Левски.
Помните ли последния си мач за ЦСКА…
– Мисля, че беше срещу Миньор, но не съм сигурен. Тогава ми я дадоха и я пуснах покрай вратаря с ляв външен. Но аз не знаех в този момент, че ще ми е последният мач. Разбрах го след това. Оказа се, че в клуба ще се правят промени, ще се съкращава бюджетът с 40-50%, назначен бе Димитър Пенев за треньор и аз трябваше да напусна. Тогава отидоха в Локо София, а след това в Унион Берлин…
Наскоро Локо София се изправи срещу Пирин и съм сигурен, че този мач е бил много по-специален и сантиментален за вас…
– О, да. Още когато подписах с Локо ме заведоха до стената, където бе шампионската снимка от 1964-та година и там е и моят баща – Виктор Андонов. Аз съм от спортно семейство. Майка ми е била баскетболистка, която също е играла за Пирин и Локо София. В “Надежда” се запознават с баща ми. Той е бил в страхотен отбор с братя Пеневи, Котков, Васко Методиев, Иван Димитров, Спиро Дебърски… Впоследствие повечето от тези играчи се превръщат в легенди на ЦСКА и Левски, но тогава на следващата 1965-та година баща ми предпочита да се прибере в Благоевград, за да помогне на родния Пирин. И никога не е съжалявал за това си решение, защото той е обичал Пирин, както си го обичаме ние.
А вие? Кой е отборът на сърцето ви? И къде сте се чувствал най-щастлив?
– Най-щастлив бях в Пирин. Там играехме без напрежение, заради самата игра и любовта към нея, без да гледаме на другия в джоба. А иначе от малък това са ми отборите на сърцето. Любопитно е, че в Благоевград аз съм роден и израснал във футболна махала, но тя бе известна с многото привърженици на Локо София. Това е махалата, в която са израснали баща ми, Спиро Дебърски, Тулата Ковачев, аз, Миро Митев, Петър Цветков, Иван Цветков… Но като цяло съм бил щастлив навсякъде, където съм играл.
Вие имате футболна школа, от която ако не ме лъже паметта тръгва и Кирил Десподов…
– Да, така е. И не само той. При мен първите стъпки във футбола направиха братя Цоневи, Митко Пиргов, Марио Топузов, Кристиян Малинов, Страхил Попов, Слави Костов, Краси Станоев, Митко Благов, Краси Костов, 16-годишният Любо Тодоров, който подписа с Левски… Това е моята цел. Аз искам да ги открия, да им дам основата, трети да ги доразвие, четвърти да ги направи звезди…
Колко деца има в момента в школата?
– Стотина…
Да разбирам ли, че Пиринска Македония продължава да ражда футболни таланти…
– Не, не. Става все по-трудно. Продължаваме да се мъчим. Нито държава, никой не помага.
Вие сте част от героите от САЩ’94, но сега един ваш съгражданин се изправя срещу част от тях в битка за президентския пост на БФС. Как приемате това съперничество?
– Ще пораснат и те. Ще се научат да уважават. Нека Бербатов и екипът му знаят, че дори да вземат властта, то на момента ще са от другата страна и срещу всички – родители, футболисти, фенове… Ако иска да го псуват, нека Бербатов да стане президент. Не казвам кой трябва да оглави БФС, но всички трябва да са по-земни. Не смирени, защото във футбола със смирение нищо не става. Да, промяна трябва да има. Нека всеки вечер си дава сметка какво е направил през деня и да се старае на следващия ден да бъде по-добър. Но пак казвам, че промяната е задължителна, защото резултатите не са добри. Моето мнение е, че с взаимстване няма да стане. Ок, ще вземем програма отнякъде, но ако тя не е съпоставима с нашата действителност, нищо няма да се получи.
Каква е вашата прогноза за дербито между ЦСКА и Левски и може ли този мач да предопредели изхода от първенството?
– Този мач си има собствена купа. Той не влиза в други графи. Лудогорец тръгна добре, а ЦСКА започнаха малко тежко, но червените ще се оправят. В дербито няма фаворит. Всеки може да спечели и всеки излиза за победа. Там сметки няма