-
-
Песимистът левскар би казал, че с оглед сегашната ситуация не може да е пo-лошо. А оптимистът: Може, може, винаги може!
В момента наистина е лошо – пари няма, а което е по-лошо, на този етап липсват изгледи да има. Както се казва – без Бащица е така. Песимистът веднага ще напомни, че липсата на пари не е най-лошото, защото трупащите се лавинообразно задължения са поставили клуба в безсънни нощи да не се стигне до фалит. А най-лошото е, че няма отбор и конвертируеми футболисти.
Ако Левски имаше тим, който да вдъхне някаква дозичка позитивизъм, пак щеше да е нещо, за което оптимистите да се хванат. Липсват футболисти, които да бъдат извадени на пазара, или евентуално да бъдат заложени трансферните им права пред някоя по-наивна финансова или банкова институция. Тия дето ги разправят, че Ейолфсон и Паулиньо ще бъдат продадени, за да вкарат някой лев в касата, са за крайни наивници. И не смятайте, че исландецът ще намери някой да му плаща заплата от 45 хиляди евро. Или пък бразилецът ще е добре дошъл на друго място, в което да получава заплата за 4 финта и 3 пробива на месец.
Или, казано по друг начин, в съблекалнята има футболисти, които не само че няма да донесат приход, но непрекъснато ще произвеждат разход.
Хубаво е, че всичко това трябва да бъде оправено не от някой крупен бизнесмен, а от Наско Сираков. Като под „оправено“ не изключваме и варианта с голямата метла, при който в съблекалнята на Левски ще останат само футболисти с изключително ниски финансови претенции.
В тази връзка сега е моментът на „Герена“ да вземат кардинално решение. Или ще правят нов отбор по бързата процедура с нови скъпи футболисти, или ще се кротнат за следващите поне 2-3 години. Първият вариант обаче няма как да бъде обезпечен. А на всичкото отгоре ще изисква и скъп треньор с всички финансови и спортно-технически рискове на това начинание. Искате пример: Сираков връща Славиша Йоканович, който си докарва трима футболисти от средно европейско ниво, но Левски пак е в най-добрия случай втори зад Лудогорец, което пак ще означава липса на допир с големите европейски пари. Но както се казва, това е вариант за наивниците, които смятаха, а и продължават да смятат, че на „Герена“ ще бъдат спуснати правилните спонсори и касата ще се напълни.
Вариантът Левски да се кротне за следващите 2-3 години включва ангажирането на треньор и екип, които разбират от футбол и имат правилна преценка за футболисти от ниския сегмент. В България има такива варианти, а двама от тях са минали през Левски. Единият е Димитър Димитров, другият е Илиан Илиев. Има и трети – Станимир Стоилов, но там нещата явно са много различни и финансови.
Първите двама бяха в Левски, когато имаше пари, но пък извън Левски непрекъснато доказват, че могат да правят отбор и при ограничен бюджет. Берое и Черно море нямат претенции за шампионска титла, но пък чисто спортно-технически са по-напред със средства в пъти по-малки от на „Герена“. На „Тича“ се вместват в 4 милиона лева на година, в Стара Загора в малко повечко, а в Левски бяха около 20 милиона, но сега ще режат наполовина. Рязането наполовина трябва да бъде съвместено точно с хора, които са свикнали да работят в такива условия и имат поглед на пазара. Сините много трудно ще намерят треньорски екип, в комплект със скаутите и контактите, който да може да направи пълна промяна в съблекалнята.
Идеята е да се инвестира примерно в Херо и неговия екип, които нееднократно са показвали на всички, че имат печелившо ноу-хау. Точно за два трансферни прозореца в Левски ще заработи напълно новата политика, според която таванът на заплатите ще е, да речем, 5 хиляди евро, колкото получават най-скъпите играчи и в Берое, и в Черно море.
За малко да пропуснем и Бруно Акрапович, който също в последните години показва как все отнякъде намира прилични футболисти от ниския финансов диапазон. Но при него ситуацията е по-различна, защото има риск да не се адаптира в среда със специфично напрежение, свързано с претенциите на публиката и ежедневните критики на пресата и легендите на клуба. В Локо Пловдив има футболисти не от широката Европа, а от Балканите, които веднага могат да бъдат титуляри в Левски, а всеки месец ще се разписват на 4-5 хиляди евро и ще изместят сегашни играчи на сините със заплата от поне два пъти по толкова, които в същото време са и непродаваеми.
Да разбираш от футболисти и правенето на отбор е изкуство и не е за всеки. Но още по-голям майсторлък е да имаш ценз, да имаш око и преценка да разбираш от нескъпи треньори и екип. Красноречиво доказателство за неразбирането на тази материя е ангажирането на скъпия Петър Хубчев. Да си подбереш скъпи футболисти и да играеш футбол от защита, това нямаше как да просъществува в Левски.
Така че пред Наско Сираков няма голям избор. Опцията с търсенето на Новия Мъри Стоилов не е за изключване, но като че ли не е подходяща за ситуация с 11 години суша и когато търпението на феновете вече не може да бъде подлагано на нова порция изпитания. Не е фатално Левски да е с празна каса и дори да обяви фалит и да се върне от В група. Фатално е, ако продължат експериментите с треньори, които да пълнят съблекалнята с некачествени и скъпи футболисти. 800 хиляди лева на месец за заплати, а насреща няма нито отбор, нито успехи – е, „благодаря“.
