-
-
„Ще бъде трудно, но мисля, че нищо не е невъзможно. Ние сме Левски и трябва да имаме амбицията за трофеи – така приляга на един голям клуб”, заяви футболистът на Левски Жерсон Кабрал за шансовете на „сините” да спечелят трофей този сезон.
„Но Лудогорец и ЦСКА също показват подобна амбиция. Ще дадем всичко от себе си и в първенството, и за Купата”, категоричен бе Кабрал в интервю за предаването „Домът на футбола” по DIEMA SPORT.
Ето и цялото интервю с Жерсон Кабрал:
– Каква е тайната? Как вкарваш голове от далечна дистанция?
– Каква е тайната…не мисля, че има някаква тайна. Практиката е може би най-важното нещо за тези голове, а и имам добър ляв крак – шутирам добре с него от дистанция и понякога се получава.
– Тренираш ли подобни удари на тренировка?
– Да, разбира се, опитвам подобни удари и на тренировка. Не много често, но поддържам ритъма понякога, за да могат после тези шутове да влизат и по време на мачовете.
– Кой от твоите голове ти е най-скъп? Кой най-много ти харесва?
– Този срещу Вадуц мисля, че беше хубав. срещу Ботев Враца също се получи красиво попадение, но смятам, че този, който ми донесе най-приятни чувства и емоции е последният – изравнителният гол срещу Дунав, когато изоставахме с 0:1 и голът падна в много важен момент. Та може би затова ми е най-скъп в момента точно той.
– Какво означава жестът, който правиш при гол?
– Мои приятели са част от една рап група в холандия. Казва се Брудер Ливде. Та те направиха една песен, която се казва „Найт Вижън” – нощно виждане, т.е. вкарвайки подобен гол демонстрирам подобна перфектна видимост към вратата. Това е.
– Тук си мислехме, че може би е жест към вратаря, че дори не е видял топката…
– Не, не, не не – няма нищо общо с вратаря или когото и да е – всичко идва от моите приятели и това парче.
– Левски има нов треньор – Славиша Стоянович, какво е мнението ти за него?
– Първите ми впечатления са добри. Той е треньор, който има много страст в себе си и се опитва да я придаде и на отбора. Но както казах наскоро – това е само началото. Още е рано, трудно е сега да кажа, че той е най-добрият треньор в света, защото сме още в началото на съвместната ни работа, но първите ми впечатления са превъзходни.
– Какви са главните разлики между него и Делио Роси?
– Не мога да ви кажа точно какви са разликите между тях. Всеки треньор си има собствен начин на работа, различен стил. Стоянович има свой стил, Делио имаше друг. Не искам да кажа, че подходът на Делио Роси не беше хубав, но главното е, че двамата са много различни треньори.
– Може ли Левски да стане шампион или да спечели Купата на България? Как виждаш конкуренцията?
– Ще бъде трудно, но мисля, че нищо не е невъзможно. Ние сме Левски и трябва да имаме амбицията за трофеи – така приляга на един голям клуб. Но Лудогорец и ЦСКА също показват подобна амбиция. Но ще дадем всичко от себе си и в първенството, и за Купата.
– През миналия сезон за 21 мача вкара един гол, сега за 4 мача се разписа два пъти и още веднъж в Лига Европа. Каква е причината?
– Добър въпрос… Сега играя може би по-редовно. Мисля, че съм играл във всеки мач от началото на сезона. Придобих по-голяма увереност. А миналия сезон дойдох в движение, понякога е по-трудно първата година – не, че искам да търся извинения за тогава. Да, сега съм по-уверен, чувствам, че и треньорът вярва в мен. Всичко това ме кара да се чувствам добре и силен на терена. Да, миналия сезон не ми се получаваха нещата по най-добрия начин, имал съм подобни периоди и в Холандия. Но сега се чувствам добре, щастлив съм и това се вижда на терена.
– Някои казват, че отсъствието на Паулиньо е твоят шанс да докажеш, че имаш място сред титулярите. Хвана ли твоя шанс?
– Да, вкарах няколко гола, направих и асистенции. Паулиньо е страхотен футболист – показа чудесни неща миналия сезон, за съжаление сега е контузен. Но ние сме един отбор, ако някой е контузен, друг трябва да го замести. В този случай аз вкарах няколко попадения, но всички се справяме заедно. Паулиньо играе в предни позиции, но там всички си помагаме. А когато Паулиньо се върне в игра – от треньора зависи кой и къде ще играе.
– Кой е най-добрият ти приятел в отбора?
– Най-добрият приятел…Серджиу Буш. Харесвам всички, но със Серджиу се разбирам най-добре.
– Обещаваш ли да му асистираш за някой гол?
– Да, казвал съм му. Знаете е, че моята работа е да подавам, да центрирам или сам да се опитвам да реализирам. Но се опитвам да помагам на другите да вкарат. Щастлив съм, ако Серджиу вкара след моя асистенция, но който и друг да отбележи, пак ще съм доволен.
– Анкарагюджю прояви интерес към теб. Ще отидеш ли да играеш в Турция или ще останеш в Левски?
– Да, чух за подобен интерес от Турция. Не зная точно каква е ситуацията, но сега съм в Левски, имам договор с Левски и съм си тук.
– Играл си в Холандия и Франция, а сега си тук в България. Би ли направил сравнение?
– Знаете ли – това са три много различни първенства. В Холандия обичат играта с топка, там много се залага на техниката. В Холандия има изобилие от млади футболни таланти. Във Франция футболът е много силов, изключително се залага на физиката, но това е едно от най-силните първенства в европа с отбори като ПСЖ , Монако и Лион. Колкото до България, според мен лигата тук е добра, наблюдавам израстване в първенството и става по-силно. За мен беше ново преживяваване, което изискваше и съответната адаптация от моя страна. Но ако се продължава по-същия начин, българската лига ще става все по-привлекателна и силна.
– В Твенте се засече с Николай Михайлов, помниш ли го? Говорил ли си с него за България?
– Да, спомням си го. Той е много добър човек. Спомням си, когато бяхме заедно в твенте, той на няколко пъти спечели награда за най-добър вратар в България и когато отпътуваше – идваше при нас изключително стилно облечен и с усмиква ни казваше, че отива в България да си вземе наградата. Той е много добър вратар. Разбира се, че говорих с него за България, за Левски – и той, както и всички, ми каза, че това е най-големият отбор в България.
– Твоят братовчед Гари Родригес игра за Левски. Сега е в Галатасарай. Чувате ли се с него, говорите ли си?
– Да, често се чуваме с Гари, говорим си постоянно. Той е в Турция и заедно следим кариерите си. Когато той играе, аз после му се обаждам, както и той ми звъни, когато е минал моят мач. Разбира се, много си говорим за Левски, той се интересува от това, което се случва с клуба, следва го и във Фейсбук. А и откакто аз съм тук – той има още една причина да се интересува от Левски.
– Как се чувстваш в България, какво най-много ти харесва в нашата страна?
– За да съм честен – не знаех какво да очаквам когато дойдох тук. Не бях идвал в България, всъщност само веднъж с националния отбор на Холандия. Харесва ми тук, има много места за хранене, много ресторанти. София е много голям град. Аз съм роден и израстнал в ротердам и съм свикнал да живея в големия град. Тук е същото , няма голяма разлика и това е добре за мен. Мисля, че в София живеят 1.5 милиона души или даже повече и това ми допада. Аз съм човек, който обича да прекарва свободното си време със своето семейство, когато съпругата и децата ми са тук – обичаме да ходим в зоопарка, на подобни места, да се забавляваме.
– И накрая, какво мислиш за феновете на Левски?
– Феновете на Левски фанатично обичат своя отбор. В Холандия също има подобни привърженици. Когато нещата не вървят както трябва и резултатите не са много добри – разбирам ги, че тогава им е тежко. Но генерално те стоят винаги зад отбора и когато понякога разговарям с тях. Виждам, че те наистина обичат този клуб, за което ги уважавам. А това е изключителна мотивация да даваш всичко от себе си на терена. Защото така правиш и другите щастливи.
