-
-
Левски за втори път избра Николай Костов за свой треньор. Първият му период не завърши по щастлив начин за него и за клуба, макар победите да бяха значително повече от неуспехите. Сега той ще направи втори опит да направи нещо значимо на „Герена“. Завръщането му пък е повод да видим как се представят наставниците на „сините“, когато за втори път поемат тима.
Може би логично и очаквано най-великите треньори в историята на Левски са успели бързо и почти веднага да постигнат големи резултати. За последните 40 години най-славните състави са тези, водени от Васил Методиев, Георги Василев и Станимир Стоилов. Всеки от тях имаше втори период начело на Левски, но той винаги се оказваше много далеч назад, спрямо първия. Шпайдела, както беше популярен покойният Методиев, спечели всичко със „сините“ още в дебютния си сезон – титла, Купа на България и купа на Съветската армия през 1984 година. Така Левски става първият отбор с требъл в историята на българския футбол. Все още доста хора са на мнение, че в онзи състав, в който блестят Боби Михайлов, Пламен Николов, Ники Илиев, Наско Сираков, Мишо Вълчев, Емил Спасов, Божидар Искренов и Руси Гочев е най-силният в историята на клуба. Все едно дали е така, но във втория си сезон това поколение на Шпайдела пак взима титлата, а става и първият и последен наш тим, елиминирал в Европа актуален шампион на Германия – Щутгарт. При завръщането си през 1987/88 Васил Методиев пак взима златните медали, но успехите между двата периода са несъизмерими.
Георги Василев също постигна най-големите неща с Левски още при първия си сезон – 1993/94. Отборът спечели дубъл в 80-ата юбилейна за клуба година. А в Европа постигна най-големия си успех през 90-те – елиминирането на Глазгоу Рейнджърс. През втория сезон от първия му период – 1994/95, успехите продължиха, но само в България. Там бяха постигнати умопомрачителни разгроми над преките конкуренти – 8:0 над Локо Сф, 7:1 над ЦСКА и 6:1 над Ботев Пд. Гочето се завърна през октомври 2003-а и довърши сезон 2003/04. Този път обаче нито успехите бяха същите (трофеи нямаше), нито нивото на отбора можеше да се доближи до това от първия му престой. Единственото свързващо звено бе Даниел Боримиров, който имаше солидно и ключово присъствие и в двата периода.
Станимир Стоилов пък направи своя голям отбор между 2004-а и 2008-а. В него спечели две титли, две купи и две Суперкупи, а към тях добави четвъртфинал за Купата на УЕФА и първо участие за български клуб в груповата фаза на Шампионската лига. Вторият период беше по-кратък, но не само заради това успехите бяха по-малко. Трофеите пък се изчерпаха само с една Купа на България.
Разбира се, че има и имена, които направиха по-силен втори треньорски период в Левски, както феновете се надяват да стане с Николай Костов. От по-съвременната история така се случи с Люпко Петрович. През есента на 1999 той води „сините“ в половината от пътя, който отведе тима до златния дубъл през 2000 година. През октомври 2000-ата той се завърна от Китай и през 2001-а изведе Левски до титлата, което направи втория му период по-успешен.
Друга голяма легенда от чуждестранните треньори – чехът Рудолф Витлачил – също е малко по-силен във втория си период, макар и първият също да е доста успешен. През 1965-а той прави Левски шампион, а при завръщането си през 1970-а стига и до златен дубъл.
Иван Вуцов пък успява да се добере до титлата във втория си период, след като в първия, който приключва през 1976-а, единственият му трофей е националната купа.
В тази групичка можем да добави Димитър Мутафчиев. Той става шампион през 1953, а преди това в края на 30-те години няма трофеи.
А има и такива треньори на Левски, при които няма съществена разлика между първите два престоя, като за съжаление могат да се намерят и такива, които нямат трофеи и в двата.
Уточняваме, че при прегледа на наставниците не сме броили като престой случаите, когато е имало временни треньори за един или два мача, а само такива с договор.
Не са малко и треньорите, които имат повече от два периода в Левски. От по-съвременната епоха Георги Тодоров поемаше тима 4 пъти. Той заставаше начело през есента на 2001-а, после през 2003-а (тогава спечели и Купата след победи над ЦСКА и Литекс), а бе викан на пожар през 2019-а и 2020-а година. С 4 периода е и Васил Спасов-Валяка. Той е водил тима между 1954-а и 1956-а, пролетта на 1961-а, пролетта на 1969-а, както и през сезон 1976/77. Чак последният от тези периоди му е най-успешен. През сезон 1976/77 той взима титла и националната купа, а в Европа достига до четвъртфинал за КНК.
Остава да видим към коя група ще се присъедини с втория си период Николай Костов, след като в първия нещата не му се получиха, както на него, на клуба и на феновете им се искаше.
Здравко Гюров/ „Мач Телеграф“
