-
-
За какъв мач България – Унгария говорим? Вчера имаше наченки на гражданска война. Хората срещу властта (в частност на БФС).
Приятни личности, главно по-млади, мирен протест, всичко по мед и масло. Тъкмо си говоря с момчета и момичета да се организираме да запеем мощно химна за началото на мача, на който не сме допуснати до Националния стадион „Васил Левски“.
И започва провокация от фенове в центъра на протеста срещу полицаите със замеряне, не знам с какво, защото не съм близко. Приближавам се и почва ответен удар, водно оръдие.
Виждам, че някакви хора тръгват към леко възвишение откъм Борисовата градина, в мини-гора. Присъединявам се към тях, не искам проблеми. И в този миг водното оръжие започва да ни полива. Млади момичета, момчета. Стана ми много гадно.
И както бях в последния обсег на водното оръдие и много встрани. Реших да се приближа на 10 метра фронтално и да попитам: „Защо ни поливате? Ние не замеряме никой с нищо, дошли сме на мирен протест“.
И в този момент дежавю, но този път от малко разстояние. Ситуацията с химна е провалена тотално. Но 3-4 младежи решават да пробият полицейския кордон или нещо подобно като опит.
И полицията тръгва напред. Рязко. Всички почнаха да бягат. И аз. Обаче избрах тротоара и някакви хора почнаха буквално да се блъскат при нещо като ограда. Трябваше да избера. Да рискувам да прегазя човек или да се обърна към стадиона. Това обаче за мен не е избор.
Полицията атакува така наречените радикали. Всички около мен отстъпват, а аз вече вървя към органите на реда.
Първа палка, втора палка целият бях мокър, възможно е да са помислили, че съм замерял техни колеги.
Мокър бях, защото не издържах да ме поливат в гората и прецених да е фронтално и не съм хвърлил и песъчинка по никой, държа да вметна.
„Удри, удри“, както е жаргона и аз вече почвам да усещам леки съмнения колко време ще остана на крака, защото около мен никой не върви в посока срещу полицаите, а те са много и май ядосани.
Считам, че ме удряха с палки трима полицаи. Може да са били и двама или четирима, става за секунди и те тряскат по гърба. Винаги съм бил коректен и не знам колко човека ме удряха. Но бяха няколко.
Гледам следващ замахва и нямам ход, не трябва да се бия, полицаи са. Не искам и да ям бой повече: „Журналист съм“, това се сетих да кажа. Не ме удари.
Виждам да свети вход и пробвам да вляза. Отключено е, оказва се, че едно момче от протеста живее в този блок. 4 човека започваме да си говорим. След малко влизат други двама. Единият е сериозно ранен. Звъним на първата врата, за да ни кажат адрес, за да повикаме линейка. Отваря жена, каза нещо от сорта: „Страх ме е и затвори вратата“.
Момчетата тръгнаха да се качват към горните етажи, възможно е да ги хвана страх, че ще бъдат бити, или тръгнаха да звънят на бърза помощ не от стълбите. Останахме три човека, двама леко ранени и един по-тежко. Добре ли си, питам го: „Добре съм“.
Трябват ми 30-ина секунди да разбера къде се намирам и го питам да викаме ли линейка. Положителен отговор, този път. Излезнах, навън бойно поле.
Тръгнах към първия полицай – млад мъж. Даже не ми трябваше да казвам дали съм журналист или не съм, за да реши да ме удря или не. Разбра, че нещо не е наред, обясних му за секунда-две, че човек бере душа във входа и реагира бързо и точно.
Мен ме биха по гърба, за което благодаря. Една идея по-безопасно е. Човекът беше с разбита глава. Допускам, че е от „приятелски огън“, а не от полицията.
И така, бити, ранени, радикално настроените фенове почват да палят кофи и т.н. Тръгнах си, не мога да кажа от първо лице какво се е случвало, през моите очи, в последната част на екшъна.
В заключение: Имам синини, боли ме гърба, но се чувствам добре, явно полицаите, които са ме удряли, не са искали да ме пребият, тъй че благодаря ви. (Започвам първо от себе си по най-малка важност).
На лицето, което реши да ни полива сред дърветата, не сте прав. Затова, че ме поляхте от 10-ина метра след това, за мен пак не сте прав, но от ваша гледна точка може би е редно. И все пак ви благодаря, защото иначе можеше да не ме удрят професионално и да не викнем линейка на човека с разбита глава.
Надявам се всички протестиращи и полицаи, които са пострадали, да се възстановят бързо и да няма фатални последици.
А на Борислав Михайлов, Йордан Лечков, Емил Костадинов и прочие ръководители в БФС, бих написал.
Господа, много пъти съм призовавал за оставки в БФС. Не като журналист, не като бит фен, като човек, който преди известно време на 5-годишна възраст на тази дата се е радвал колко велики футболисти сте, подайте си оставка като ръководители на БФС.
Защото май прекалихте с тази власт.
Автор: Тервел Илиев/ fakti.bg
