-
-
Гостуването на Левски на Царско село (1:0) произведе много специфични клишета. Едно от тях е свързано с това дали футболът е справедлива игра. Сините заслужено ли спечелиха, гредата ли бе верен помощник на вратаря Михайлов, който не вкара ще му вкарат ли и други в този ред, които белязаха мача на околовръстното.
Какъв отбор е всъщност Левски в момента? Този въпрос не е клише, но към настоящия момент има много отговори. За първите 90 секунди сините инкасираха две голови положения. Това е скандално много за сериозен отбор. Но и за несериозен, дори за слабак, не е в реда на нещата за нула време от първата свирка на съдията два пъти да замирише на гол. Левски трябва да почва всеки мач като Левски, пък дори и да е посредствен тим, какъвто е сега. Но както вече свикна да говори Любо Пенев – ами това е, не можем да вкарваме. И няма какво да му кажеш на треньора на Царско село. Неговите хора всеки мач правят поне по три положения за гол независимо от съперника и стадиона, но са на последно място с най-слабо нападение в Първа лига.
Не че сините са цъфнали и вързали в този аспект, но пък Билал Бари чат-пат ги измъква. За 50 хиляди лева трансфер – толкова, биха казали от „Герена“. Сещате ли се друг човек от някой отбор, който да запълва изцяло думата голмайстор. Освен Мартин Камбуров, няма такъв, на когото можеш да заложиш. Реализаторите са абсолютен дефицит, Кайседо е далеч от нивото да му викат голмайстор, а двамата скъпи тарани на Лудогорец не са някакво уау ниво. Нито Левски, нито Царско село могат да си позволят да купят някой за 1 милион евро и от там нататък да му плащат половин милион евро годишно. Така че Мъри Стоилов и Любо Пенев ще трябва просто да се надяват на някой да му върже.
Георги Минчев тази година е тих и избухва рядко, но тройно, в Берое има интересни хора в атака, но не са постоянни.
След мача нито един от треньорите не отправи забележки на своите по отношение на играта, въпреки че наставникът на сините имаше достатъчно поводи да го направи. Но явно Стоилов предпочита това да стане в така наречената кухня на отбора. Няма как да е доволен Мъри при моменти, в които държащият в ръцете си топката Николай Михайлов 5 секунди се чуди как да се освободи от нея. Погледне наляво – нищо, надясно – пак нищо. И я изрита мощно някъде напред. Може пък като на „Тича“ сините са имали указания да играят с дълги топки. Една причина за това може да е тежкият терен, но не е редно винаги при такива условия да се играе така. От другата страна в случая имаше Лъчо Балтанов, който е научен на правилен футбол и е труден за надиграване. Между другото този играч трябваше да е водещ в мащабната селекция, като бе свободен след Ботев, но Сираков и Гошо Тодоров имаха много, много други приоритети, които не се задържаха на „Герена“. Можем да прогнозираме, че и Иван Горанов няма да се задържи още, пласирането му при ситуацията за една от гредите на Царско село бе типично в негов трудно обясним за околните стил.
Както се казва, не остана. Два мача за първенство има до края на календарната година и в тях вероятно Станимир Стоилов и неговият екип ще си отсеят тези, с които ще продължат на подготовката, и тези, на които ще бъдат търсени други отбори, или ще се стигне до раздяла. Както вече отбелязахме, има хора, на които им е късно да бъдат учени на правилен футбол.
Малките Костадинов и Марин Петков се нуждаят от още малко влизане в шамарите. Личи им, че вече попиват от треньорската работа на Стоилов. При тях е лесно да се предвиди, че ако бъдат налагани, най-късно догодина по това време ще са вдигнали сериозно нивото и разликата в представянето им ще се отрази на целия отбор. Николай Михайлов този път не говори за напрежение, сигурно в дните след мача с Арда и той е играл ролята си на капитан и вдъхновител в съблекалнята. И още нещо, за което имахме въпросителна. Вратарят на Левски категорично отсече, че целта на тима е да попадне в Топ 6 и да остане там след края на редовния сезон. Което означава, че на „Герена“ са уверени, че в края на февруари вече ще имат отбор, който ще се надиграва и побеждава тимовете от най-горната група на класирането.
Желю Станков/ „Тема спорт“
