-
-
Проектът Нефтохимик предизвиква все повече дебати в обществото. В местния парламент преди три седмици дори се стигна до скандал след изказване на общинския съветник Веселин Пренеров. Дебатите имаха многопосочен характер, но като цяло въпросът е дали клубът може да стане печеливш и да се самоиздържа, баз да виси на общинския бюджет. Редно е са кажем, че дори и в момента самата община не е похарчила кой знае колко пари. Дадени са 200 хиляди лева, което на фона на общия бюджет са нищо. Рамката е за 218 милиона лева на година. Въпросът, който е по-актуален е по-скоро наистина възможно ли е този проект да заработи така, че да възпроизвежда пари, да покрива разходите си, а самият футболен тим да се превърне в добре продаваема търговска марка. По този начин се работи в Европа. Като цяло футболът се превърна в много сериозен бизнес. В Англия ТВ правата достигнаха космически равнища, в Германия, Италия и Испания също тази стойност се покачва. Това говори са интерес на големите компании, за много спонсори и голям маркетингов имидж. Оборотите стават все по-големи. Като се добавят и средствата от европейските клубни турнири, може да се каже, че европейският и световният футбол са вече в други бизнес орбити. Може да направим едно малко сравнение. В средата на 80-те години великият Диего Марадона беше продаден за 10 милиона долара в Наполи, което тогава се смяташе за чудовищна сума. Сега за тези пари се трансферират играчи от Източна Европа в средняшки клубове, а котата достигна 120 милиона евро, на колкото се изчислява общо трансферът на Пол Погба в Манчестър Юнайтед. За 30 години футболът изживя истинска революция и сега това е една отлична бизнес дейност.
Тук обаче стигаме до българското първенство и родната футболна действително, в която волю-неволю се включва и Нефтохимик. В момента у нас има един клуб с финансиране на европейско ниво – Лудогорец, както и Левски, който с новия собственик също търси тази посока. Може би и ЦСКА-София, където Гриша Ганчев се бори за място под слънцето на Старя континент. Другите клубове се финансират и намират пари, който както намери.
В момента в Нефтохимик се плащат едни от най-ниските заплати от така наречения роден елит. Става въпрос за суми в порядъка на 2-3 хиляди лева, което за футболните равнища дори и у нас е нищо. Персоналът получава в пъти по-малко, а все още не е ясно какво е възнаграждението на новия старши треньор Христо Янев и неговия щаб. В един клуб като Берое, който беше победен преди месец на стадион Лазур, играчите получават по 6-8 и дори 10 хиляди лева на месец. Бившият треньор на отбора Петър Хубчев пък се е разписвал срещу 25 хиляди лева на месец. В Лудогорец има играчи, които получават по 60 хиляди евро на 30 дни, а средната заплата е около 40 хиляди лева. В Левски има играчи, които получават по 18 хиляди лева на месец, в ЦСКА – също. На фона на тези нива, парите, които се дават в Бургас, са нищо особено. Но, въпреки това се чуват гласове против. Истината е, че без да има реални инвестиции в даден продукт, не може да има резултат. Гласовете в местния парламент са „първо да видим резултатите, а след това ще даваме пари“. Подобна логика няма никъде в реалния футбол. И в бизнеса е така. Първо се инвестира, а след това се чака резултат. Не може да чакаш и да създаваш продукт, без да осигуриш ресурса за това.
Кратката сметка показва, че на година са нужни минимум 2 милиона лева, за да може клубът да функционира на екзистенц-минимума. И това е действително екзистенц-минимум. През тази година Нефтохимик ще разчита на около 320 хиляди от ТВ права. Чакат се и пари от входни билети, но на този етап посещаемостта не е на нивото, на което трябва да бъде. При тези цени на билетите и при новия формат на първенството, при 5000 души средно на мач, приходите в края на сезона ще бъдат около 600 хиляди лева. Но, на този етап средната посещаемост е по-ниска. От това, че Лудогорец влезе в Шампионската лига, в родния професионален футбол ще влязат 1,3 милиона евро. От тези пари 60 хиляди евро ще получи Нефтохимик. Това обаче остава капка в морета. Клубът все още няма генерален спонсор. Големите компании като „Лукойл“ и „Кроношпан“ не искат да осигурят средства. А това са действителни дружества с ресурси и възможности. В периода 1994-1997 година тогавашният държавен „Нефтохим“ наливаше по 3 милиона марки на сезон, което беше солидна сума. Отделно се осигуряваха средства и чрез търговска дейност на дружеството „Нефтохимик“ ООД, което по-късно фалира. Отделно се отделяха и средства за строителство, като по тази начин беше реконструиран и създаден новият облик на стадион Нефтохимк. Сега тази схема е неприложима. „Нефтохим“ е отдавна частен, „Кроношпан“ – също. Не е ясно защо двете компании не искат да спонсорират клуба. Всъщност единственият частен субект, който отделя лични средства за клуба, е Павел Бошнаков – собственик на веригата магазини „Мастерхаус“. Той е и председател на Съвета на директорите на дружеството. Самото дружество е 51 процента собственост на община Бургас, Бошнаков има 39 процента, а СНЦ Нефтохимик 1962 – 10 процента. От старта на новия проект Павел Бошнаков всъщност е стожерът, за да има отбор и въобще да функционира клубът. Помагат финансово и група от малки спонсори, които обаче имат периферен принос. Някои от тях дори не желаят да се афишират като такива.
Интересен факт е и дали за следващата година ще бъде гласувано финансиране на смесеното дружество. В Несебър, Созопол и Поморие едноименните клубове с общинско участие получават средно по 500 хиляди лева на година, което за нивото на Б група е прилична стойност. До изготвянето на проектобюджета и финансирането на отделните пера в община Бургас има още време. До края на годината обаче трябва да е ясно дали клубът ще може да разчита на пари от местния бюджет, извън средствата, които се отделят за ДЮШ. Като цяло рамката на спортния бюджет е около 1,6 милиона лева. Тези средства обаче са за 120 спортни клубове, както и за организация на първенства и турнири, които се провеждат в Бургас. Така от този бюджет пари за Нефтохимик няма. Заради това ще се наложи евентуално клубът да бъде финансиран по друга схема и друго перо. Ако въобще подобно финансиране залегне в бюджета. Защото е ясно, че противници ще има. Може би и защото над Бургас все още тегнат спомените от ПСФК Черноморец, в чието дружество общината има 50 процента дял и заложен огромен спортен комплекс. Този клуб е вече фалирал, а загубите и дълговете са астрономически, по-големи дори и от тези на също фалиралия наскоро столичен гранд ЦСКА.
Истината обаче е, че ако местният бизнес, общината и въобще футболната и спортната общественост не подкрепят проекта Нефтохимик, той бавно ще затихне. Пазарните и икономическите условия са такива. А Бургас има потенциал и заслужава да притежава силен отбор в А група. За целта просто хората трябва да се върнат на стадиона, плащайки своята лепта чрез входни билети, бурагският бизнес да се раздвижи и да отделя повече пари, а двата гиганта Лукойл и Кроношпан чрез правилните сондажи и дипломация да бъдат предразположени да сключат спонсорски договори, примерно за по 400 хиляди лева на година. Самата община може да помага финансово, субсидирайки с определена сума, примерно половин милион лева. По този начин ще се получи един приличен сумарен бюджет, ще има повече приходи, което пък ще даде възможност на клуба да работи значително по-спокойно и без финансово напрежение. Това обаче на този етап остават само работни хипотези. Истината с днешна дата е по-различна, а въпросителните пред новия футболен проект остават твърде много. Клубът няма и своя собствена база, като плаща наем за стадион Лазур. Тренира се на няколко терена. Въпреки това ръководството полага неистови усилия, за да осигури професионални условия за играчите и треньорите. Факт е обаче, че събитията, които се случиха в бургаския футбол в последното едно десетилетия, повлияха този спорт в града да бъде на колене… И, ако този проект не успее и не бъде подкрепен, за дълго местните хора няма да наблюдават елитен футбол.
Харесай Фейсбук страницата на KotaSport.com ТУК
