-
-
Какви времена настанаха за националния ни отбор. Трикольорите забравиха какво е да биеш Люксембург с лекота. За последно това се случи преди цели 17 години. На 17 септември 2007-а надвихме съперника с 3:0 на „Васил Левски“ в световна квалификация. Два гола вкара Димитър Бербатов за 60 секунди (27, 28), а един от дузпа добави Мартин Петров, оформяйки класиката в 54-тата минута. Селекционер на България тогава бе геният Димитър Пенев. По онова време Великото херцогство все още минаваше за футболно джудже, но това вече далеч не е така. Люксембург ни го показа нагледно в последните 3 двубоя с нас, в които едва победихме с 4:3 през септември 2016-а, а после два пъти завършихме наравно – 1:1 и 0:0. Хората се развиват, а ние очевадно тъпчем на едно място. Нулевото реми пък бе твърде скоро – преди само 2 лета в контрола като гост.
От последната ни победа над съперника минаха цели 8 години, както се казва – дете във втори клас. Успехът с 4:3 донесе Александър Тонев с гол в добавеното време на „Васил Левски“. Начело на трикольорите тогава бе Ивайло Петев, който малко по-късно дезертира, за да поеме Динамо Загреб и насади Петър Хубчев на пачи яйца. Именно с него направихме 1:1 като гост в ответния двубой от световните квалификации тогава. Ивайло Чочев, който и сега е в тима, ни спаси от срамната първа загуба в историята срещу Люксембург. Общият ни баланс в 15-те двубоя е 13 победи и 2 ремита, които, както стана ясно, дойдоха в последните две срещи с херцогството.
Нулевото петно остана на сметката на недоразумението, водило България – Младен Кръстаич. Това бе и първият случай, в който не успяхме да поразим вратата на този противник. В 15-те мача сме вкарали 39 гола, като сме допуснали само 9. Предстои закръгляне, но в чия сметка – нашата или на съперника?
Иначе куп играчи от тези, които направиха 0:0 с Люксембург преди 2 лета, по една или друга причина в момента не са в състава на Илиан Илиев. Това са: Светослав Вуцов, Йоан Стоянов, Петко Христов, Антон Недялков, Илия Груев, Димитър Велковски, Спас Делев, Марин Петков, Янис Карабельов, Пламен Гълъбов и Георги Русев.
И да не каже някой, че сме прекалено злословни към сегашните поколения, ще споменем, че и далеч по-велики генерации са изпитвали трудности срещу Люксембург, но въпреки това са печелили. През октомври 1996 година с голяма част от героите от САЩ’94 едва победихме съперника с 2:1 като гост в световна квалификация. Точни бяха Балъков от дузпа и Емо Костадинов. Начело на лъвовете вече бе застанал Христо Бонев, а Ицо Стоичков и Любо Пенев бойкотираха специалиста, недоволни от смяната на Димитър Пенев след Евро’96.
В ответния двубой през юни 1997-а двамата, извинили се на Зума с букети, вече бяха в състава, а тимът ни спечели убедително с 4:0. Интересното е, че мачът се игра на стадион „Лазур“ в Бургас, а по-късно се класирахме на Мондиала във Франция. Така че вече сме приемали Великото херцогство извън София, както ще е и в събота на „Колежа“./ „Тема спорт“
