-
-
Голмайсторът на първенството до момента – Ахмед Ахмедов – вече не е част от Първа лига. Таранът на Спартак Вн, който се скъса да вкарва през есента и стигна до кота „16“ при попаденията си, вече е футболист на японския Шимицу. Статистиката показа, че такова напускане има за 12-и път в историята. По-интересното е обаче какво се случва след това. Дали отборът, който се лишава от услугите на стрелец номер 1 успява да му намери заместник. И независимо дали успява, или не – какво се случва с представянето му и класирането му напролет – прогресира или регресира. Всеки от предишните 11 случая е специфичен и сам по себе си доста интересен.
Първото, което трябва да отбележим, е, че границите се отвориха преди около 45 години, но до 1990-а трансферите бяха много малко. А през зимната пауза на практика никакви. Едва в края на 20-и век се стигна до първия продаден – Стефан Юруков. Той направи силна есен през 1997-а, в която вкара 13 гола за Литекс, а през пролетта премина в турската Суперлига, където облече екипа на Газиантепспор. Това обаче не се отрази по никакъв начин. „Оранжевите“ си бяха на върха през зимата, а през пролетта на 1998-а го запазиха и стигнаха до първата си шампионска титла.
Първият извод, който може да се направи, е, че има само два клуба, които са тръгвали нагоре, след като са напуснати от голмайстора на първенството по време на зимната пауза. Това са Славия и Литекс. „Белите“ изиграха кошмарна есен през 2000 година. Тогава водещ реализатор на полусезона бе таранът Георги Георгиев-Карчо. Той започна първенството през август с екипа на Левски, като вкара 3 гола в първите 3 кръга. След това премина в Славия. С белия екип реализира още 6 гола и така с общо 9 оглави листата на стрелците. Въпреки това през зимната пауза напусна и тима от „Овча Купел“ и заигра във водача във Втора лига – Спартак Плевен. Славия беше на десето място и раздялата с Георгиев не се отрази зле, тъй като в крайното класиране отборът се изкачи до шестото място.
Изкачване направи и Литекс година по-късно – през сезон 2001/02. Този случай обаче беше малко по-различен. Водещият голмайстор на тима бе Зоран Янкович, който малко преди това беше станал и български национал. Той изигра и първите 3 мача за „оранжевите“ за 2002 година, като те бяха през февруари. В третия от тях дори вкара важен победен гол за успех с 1:0 над Нефтохимик (по онова време наскоро прекръстен на Нафтекс). След този мач бе продаден на китайския Далиен. По време на напускането, Литекс вече се бе изравнил по точки с втория в класирането ЦСКА, но за статистиката си беше трети и се намираше зад „червените“. В крайна сметка обаче „оранжевите“ финишираха със сребърните медали, а резултатите на отбора не се влошиха след напускането на сърбина, дори напротив – имаше малко надграждане.
Друг любопитен момент е свързан с двама от играчите, които вече споменахме – Стефан Юруков и Мартин Кушев. Само те двамата са били и в двете роли – както на есенен голмайстор, впоследствие продаден от своите отбори, така и в тази на човек, който през пролетта е вкарал най-много и се е оказвал заместник на продадения реализатор. Кушев замества повече от успешно напусналия Славия в началото на 2001-а Георги Георгиев и вкарва цели 11 гола. А през есента на 2002-а заби 17 попадения за „белите“, след което бе продаден на руския Шинник Ярославъл. Най-резултатен за Славия във втория дял от сезона тогава бе друг нападател – Георги Владимиров. Той обаче вкара почти двойно по-малко – 9 гола. Стефан Юруков пък през пролетта на 2002-а реализира 14 гола за Литекс и надмина с едно попаденията на Зоран Янкович, който напусна тима на кота „13“, преди да поеме към Китай.
Най-незаменимият есенен голмайстор на първенството безспорно а Серджиу Буш. В първата половина на сезон 2014/15 той вкара 10 гола за ЦСКА, остави го на първо място и пое към Шефилд Уензди. През пролетта, без румънеца, а и без доста други играчи, ЦСКА се срина тотално и завърши пети. А вкара само 6 гола във втория дял, като нито един футболист не се разписа повече от веднъж.
Интересен бе случаят и през сезон 2008/09. С най-много голове през есента завърши халфът на Локомотив Мездра – Илия Илиев – 8. След това премина в хита от есента – Сливен, но не вкара нито веднъж за „войводите“ през пролетта. Той е и последният българин, който е бил водещ голмайстор на първенството през есента и през паузата сменя отбора си.
През миналия сезон също се получи нещо интересно. Ботев Пд продаде Антоан Бароан, който имаше 8 гола, а го замени с другия водещ реализатор в първенството – Георги Николов от Хебър. Българинът вката 4 гола в първите си мачове за „канарчетата“ и сметката му набъбна до 12, но след това се контузи тежко и не успя да продължи възхода си.
Освен Спартак Вн сега, другият варненски отбор – Черно море – също веднъж се лиши от стрелец номер 1 на първенството. Става дума за паузата на сезон 2020/21, когато си тръгна Матиас Курьор. Нападателят от Мартиника бе вкарал 15 гола до Нова година, а най-резултатните двама играчи в състава на „моряците“ напролет имаха 5 пъти по-малко попадения.
Ще бъде интересно да видим как ще се справи Спартак Вн сега в търсенето на заместник на Ахмед Ахмедов и дали отсъствието ще доведе до срив.
Здравко Гюров/ „Мач Телеграф“
