Откакто обяви края на своята кариера Мартин Камбуров рядко говори пред медиите. Днес на “Лаута” един срещу друг излизат любимите му Локо Пловдив и Берое. Голмайстор номер едно на България за всички времена се съгласи да отговори на въпросите на “Тема Спорт” за предстоящия мач. Ето какво каза още легендарния нападател за миналото, бъдещето и българския футбол като цяло.
Г-н Камбуров, преди няколко дни на връщане от почивка в Дубай самолета, на който бяхте бе отведен със съмнение за взривно вещество в него, как се почувствахте?
– Реално ние не разбрахме нищо по време на полета и научихме за някакво напрежение едва, когато кацнахме и видяхме няколко пожарни автомобила. Отведоха настрани един човек и го претърсиха, но това беше. Явно той бе стресирал по някакъв начин само екипажа, но те успяха да предпазят нас от тази емоция. Така че не се стигна до някакво покачване на адреналина, а почивката мина добре.
Вече 4 месеца обувките ви са на пирона. Липсва ли ви мириса на тревата на футболното игрище?
– Този мирис липсва на всеки, който се е отказал от футбола. Вярвам, че при мен винаги ще е така. Да липсва мириса на тревата, тропането на обувките в тунела, тръпката, но аз осъзнах, че времето ми да кажа “край” е дошло и не съжалявам за решението си.
Бяха ли тези месеци време за равносметки?
– Не обичам да се връщам назад и да правя равносметки. Щастлив съм, че успях достатъчно дълго, дори по-дълго от други мои колеги да се наслаждавам на футбола и да правя това, което обичам. Горд съм с това, което постигнах, защото го направих сам. Казвам сам от гледна точка на факта, че никога не съм бил лансиран от президент и треньор, а и никога не съм работил с мениджър, който да ме бута напред, защото знам как стават нещата в българския футбол. Това, което постигнах бе благодарение само на моите глава, крака и на съотборниците ми, на които съм много благодарен.
Ако сега можете да върнете времето назад какво бихте и какво не бихте направили отново?
– Не бих променил нищо, защото въпреки перипетиите, аз съм щастлив от рекорда, с който записах името си със златни букви. И когато преди Коледа направих банкета, като видях какви хора ме уважиха, това бе достатъчно за мен.
Какви са плановете ви оттук нататък? Решихте ли какво ще е новото ви предизвикателство и ще бъдете ли под някаква форма отново близо до футбола?
– Със сигурност бих се върнал във футбола под някаква форма, защото това е нещото, което винаги е било най-близо до мен и много обичам. Треньорството не ми е приоритет, а и не съм започнал дори да уча. По-скоро бих помагал и работил в даден клуб, където вижданията ми за играта, целите и плановете съвпадат с тези на собственика. Не бих го направил на всяка цена, за да получавам само някаква заплата.
Остана ли у вас някаква горчивина? Кои обиди през годините няма да забравите?
– Повече от 20 години играх професионален футбол и това ми донесе много позитиви. Станах шест пъти голмайстор на България, което ме прави горд. Нямам време да се връщам назад към негативното. Забравил съм всички обиди и благодаря на всички хора, с които съм работил през годините.
Присъединихте се към групата на велики футболисти като Димитър Якимов, Петър Жеков, Наско Сираков…
– Тук може би говорите за играчи, които не са печелили приза “Футболист на годината”… Аз станах два пъти втори в тази класация, но смятам, че в двата случая заслужавах да съм първи. Но зад мен никога не е стоял някой. Не съм имал лоби, не съм бил бутан от клубен президент, а и не съм разчитал на голяма журналистическа подкрепа, тъй като знаем, че в медиите привържениците на ЦСКА и Левски са най-много. В последните години знаем как работят и от Лудогорец. Затова не се срамувам от вторите места, но още повече се радвам на головия си рекорд, който не зависеше от външни фактори.
Появиха се слухове, че може да се завърнете на терена с екипа на Локо Пд?
– Аз веднъж съм обявил своето решение и няма как да го променя. Това не е детска игра. Не е толкова лесно да се върнеш, когато вече си казал “край”. Подобен въпрос не е стоял на дневен ред.
Днес на „Лаута“ излизат Локо Пд и Берое. Ще бъдете ли на стадиона и за кого ще стискате палци?
– Ще го гледам по телевизията и се надявам да стане хубав мач. На “Лаута” ще има много хора и дано се получи празник, в който да победи този, който е по-добър и заслужава повече.
Едни от най-резултатните ви сезони бяха в Берое под ръководството на Александър Томаш. Вярвате ли, че той ще успее в Локо Пд?
– Томаш е един от младите, добри, модерни треньори в България. Работил съм с него три години и ми харесваха тренировките му, мисленето му. Разбира се, имаше неща, с които не бях съгласен и съм му казвал какво трябва да промени в себе си, за да стане още по-добър. Няма да му е лесно в Локо Пловдив, защото този отбор в последните пет години вдигна летвата със спечелени купи и евроучастия. Томаш тепърва ще трябва да промени схемата, но вярвам, че той ще успее, защото наистина е много добър треньор.
В атаката на Локо Пловдив в момента е младия Преслав Боруков, който е от този тип нападатели, за които казваме, че топката ги обича. Какъв съвет ще му дадете, за да може да се превърне той в голмайстор?
– Той е добър в играта с глава и трябва да го използва. Нека работи малко повече с крака. Голмайсторския нюх трябва да е вроден. Ако го имаш, то значи от теб зависи да успееш. Головете стават в наказателното поле и Боруков трябва да е концентриран там и да мисли за пласирането си. Дори с Томаш все още коментираме едни ситуации, когато той искаше да ги отиграя по един начин, а аз вкарах два гола от място, където не трябваше да бъда, но така го бях усетил по време на играта.
През зимата в Берое се заговори за криза, но поглеждайки състава виждаме, че съотношението чужденци – българи не потвърждава подобно твърдение, а в същото време играта и резултатите на старозагорци не са впечатляващи?
– Съгласен съм, че в Берое запазиха състава и дори надградиха с привличането на футболисти. Реално тимът бе напуснат от Камен Хаджиев, на чието място бе привлечен опитен защитник и от мен, но на мое място играе Фол, който вече е адаптиран. Но те привлякоха и Мариани. Резултатите им са повече плод на по-дефанзивната тактика на Петър Хубчев, но с него не съм работил и не го познавам. Въпреки това смятам, че Берое и Локо Пловдив до последно ще водят битка за седмото място. Берое трябваше да направят повече за купата, където имаха големи шансове срещу Славия, но се провалиха.
Обмисляте ли бенефис?
– Един ден ще се случи, но на този етап не мога да кажа кога точно. Все пак си представям мач между Локо Пловдив и Берое на “Лаута”.