-
-
Капитанът на Левски Иван Горанов гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Със силните си игри бранителят стана основна фигура в родния си клуб. Наскоро заслужи нов договор за още три години. За първи път 26-годишният играч попадна и в сметките на националния селекционер Петър Хубчев за двубоите със Словения и Норвегия от Лигата на нациите следващата седмица.
– Здравей, Иване! Благодаря ти, че прие поканата ни да гостуваш в предаването “Код спорт”! Как се чувстваш?
– Благодаря за поканата! Чувствам се прекрасно. Когато Левски побеждава, всичко е наред.
– На какво се дължи положителната промяна в Левски след раздялата с Делио Роси?
– Като цяло настроението в отбора се промени. Сега тренираме с удоволствие, играем с желание на заниманията, а това се вижда и на мачовете. Мисля, че като че ли промяната е ментална. В съблекалнята се усеща положителната промяна, има настроение.
– Трудно ли бе да се вдигнете след катастрофата срещу Вадуц в Лига Европа?
– Наистина беше много тежък момент, но във футбола понякога се случват такива неща. Не искам никога повече да се повтаря това нещо в живота ми. Беше тежко, но заедно с момчетата успяхме по възможно най-добрия и бърз начин да превъзмогнем тази загуба и съумяхме да влезем добре в първенството.
– Какво си каза, когато завърши мачът с тима от Лихтенщайн и чу реакцията по трибуните на стадион “Георги Аспарухов”?
– Тотално бях изключил и не можех да повярвам какво се е случило. Като мина половин час, ми стана още по-тежко.
– Каква бе атмосферата в съблекалнята на отбора след катастрофата срещу Вадуц?
– Катастрофална атмосфера беше в съблекалнята, но няма как и да е друго. След един-два дни се събрахме в съблекалнята, поговорихме си всички заедно и си казахме, че само ние можем да променим ситуацията. Радвам се, че донякъде успяхме.
– Защо Левски отстъпи пред един отбор със скромни възможности?
– Може би ако пак играехме с тях, щяхме да ги победим в десет мача. Но в последно време по европейските терени се виждат срещи, в които не винаги по-добрият отбор побеждава. Доста често тимът, който играе по-слабо, продължава напред. Интересното при футбола е, че никога не знаеш какво ще се случи.
– Защо Делио Роси не успя в Левски?
– Аз научих доста неща от Делио Роси, особено в защита. В дефанзивен план ми помогна много. Може би не успя заради държанието си към футболистите, не успя да говори с нас. Най-големият проблем бе комуникацията. Иначе научихме доста неща от него.
– Вярвахте ли вие, играчите на “сините”, че неговата философия отговоря на тази на клуба с повече от 100-годишна история?
– Лично аз мислех, че не е подходяща тактиката, но щом той казва, че трябва да играем така, значи е правилната. В онзи момент той беше треньор и ние изпълнявахме. Нямаме право да се съмняваме в тактиката.
– Ти си капитан на отбора. Какво си казваш, когато извеждаш Левски с лентата?
– Изключителна чест за мен! Винаги съм мечтал за това, още откакто бях юноша на клуба в общежитието и гледах как капитаните извеждат отбора. Много съм щастлив! Винаги минавайки през тунела, мислите ми са, че излизаме за победа. Особено на „Герена“ е нещо невероятно!
– Осъзнаваш ли каква отговорност поемаш с капитанската лента?
– Разбира се, че е отговорност, но тя трябва да се поеме от някого. Все пак затова работя, искам да се развивам във всеки един ден.
– Смяташ ли, че чужденците, които играят в момента за “сините” знаят какво означава Левски за българския футбол?
– Абсолютно! Вече са напълно наясно в какъв велик клуб са. В началото им беше малко трудно да се аклиматизират, но вече са на много по-добро ниво. Всеки един от тях работи много професионално. Всички са много добри момчета и колективът е перфектен в момента.
– Без съмнение най-класният чужденец в отбора е Габриел Обертан. Научи ли нещо от французина?
– Габриел е изключителен човек и професионалист. Всеки ден тренира може би два пъти повече от другите. Гледам, ако мога да открадна всичко по-добро от него или от някой друг.
– Как се държи той с останалите? Чувства ли се, че е звезда?
– Не, съвсем добро момче е. Няма такова нещо.
– Защо все по-малко момчета от школата на Левски намират място при мъжете? Преди години предимно юноши играеха при „сините“…
– Като че ли наистина преди имаше повече юноши. В момента в отбора има изключително талантливи юноши – Станислав Иванов, Иво Найденов, доста са, ако тръгна да ги изброявам…
– Въпросът е дали са готови за мъжкия отбор и за битките, които ви предстоят?
– Мисля, че са готови. Виждам, че и новият треньор г-н Стоянович почва да ги налага. Лека-полека ще им дава шанс, от който трябва да се възползват максимално добре и да го грабнат.
– Очертава се изключителна битка за титлата между Левски, ЦСКА и Лудогорец. Смяташ ли, че имате сили да сложите край на 10-годишната суша?
– Вярвам, че имаме сили. Направихме няколко добри мача, но трябва да задържим това ниво и дори да вървим по-нагоре и да подобряваме играта си. Има още доста грешки за изчистване. Трябва да сме постоянни, не може след шест кръга да се успокоим, че сме първи в класирането, защото сезонът е много дълъг. Трябва да поддържаме много високо ниво, защото и Лудогорец, и ЦСКА, както и Берое са много добри отбори и всички искат да станат първи.
– На какво се дължи според теб доминацията на Лудогорец – седем пъти шампион в българския шампионат?
– Наистина в Лудогорец работят на много високо ниво. Може би на това се дължи тази доминация, но мисля вече да бъде прекъсната.
– В началото на август тази година подписа нов тригодишен договор със “сините”. Имаше ли колебание?
– Не, нямах абсолютно никакво колебание. В момента, в който ми съобщиха, че имат намерение да подпишем нов договор, веднага бях съгласен и много щастлив.
– Беше близо до трансфер във Ференцварош. Треньорът на унгарския клуб Томас Дол лично държеше да подпишеш. Защо се провали сделката и съжаляваш ли, че не играеш в унгарското първенство?
– Честно казано, когато разбрах, че има интерес, въобще не бях сигурен, че искам да ходя там. За момента искам да съм в Левски. Мисля изцяло за Левски, искам да се развивам все повече и да печеля титла, купа, всичко.
– Левски беше много близо до купата на България, но загубихте от Славия – нещо необяснимо…
– Точно необяснимо. Два дни след този мач не можах да заспя. В главата ми няколко пъти ми минаваше срещата. Не бях сигурен дали наистина се е случило това нещо или съм сънувал.
– Къде искаш да играеш? Футболът в кое първенство ти допада най-много? Сега говорим за Левски, но рано или късно даден футболист иска да се реализира в чужбина…
– В Англия и Испания се играе прекрасен футбол. Дай боже един ден и там да поиграя.
– Очакваше ли повиквателна от националния селекционер Петър Хубчев за мачовете със Словения и Норвегия?
– Винаги съм се надявал. Всеки мечтае да представлява националния отбор. Искам да благодаря на г-н Хубчев за повиквателната и за този огромен шанс, който ми се дава. Ще дам всичко възможно от себе си, за да се утвърдя в националния отбор.
– Как гледаш на конкуренцията в националния ни състав?
– Националният отбор е изграден и от опитни, и от млади състезатели, които имат добри качества. Но по-важното нещо е колективът, защото наистина няма футболисти на топ ниво и трябва като колектив да успяваме да преборим другите отбори.
– Какви са шансовете ни в предстоящите две срещи със Словения и Норвегия?
– Имаме добри шансове. Като желаем победата по-силно, ще я постигнем.
– На какво се дължи израстването ти в последно време? Какво се промени при теб?
– Доста са факторите. Може би в по-ранна възраст не водех толкова професионален начин на живот. Сега промених доста неща в личен план.
– Четох във форумите, че привържениците на Левски навремето са споделяли, че си доста бавен и не може да се разчита на теб, а сега си техен любимец…
– Истината е, че всичко това дойде с много работа, желание и себераздаване. Не ми беше лесно, когато от Локо (Пловдив) направих трансфера в Левски. Беше доста трудно в началото, бях и с повече килограми. Но си казах, че шансът да играя за любимия отбор е един път в живота и трябва да се възползвам от него максимално.
– Сега ще те върна в годините, когато избираш футбола. На 7 години вече си в школата на родния Чепинец /Велинград/. Какво си спомняш от онова време?
– Спомням си, че баща ми не ми даваше да тренирам футбол. Записа ме на плуване, но тайно бягах и ходех да тренирам с местния отбор. В последствие той разбра, но видя, че има талант в мен и ми помогна много, за което съм изключително благодарен. Не само на него, а на цялото ми семейство. Имах доста тежки моменти, но те много ми помогнаха. Ако не бяха те, може би нямаше да съм това, което съм днес.
– Сега можеш ли да плуваш?
– Мога да плувам, да. Благодарение на баща ми.
– Имаше ли играч, на когото искаше да подражаваш?
– Като малък играех централен нападател и крило. Сега малко се промениха нещата. Тиери Анри ми беше един от любимците, а Арсенал ми беше любимият клуб. С удоволствие гледах техните мачове и се наслаждавах на играта му.
– Как се промени позицията ти от нападател на защитник?
– Г-н Мадански ме преквалифицира в младежкия национален отбор и ми промени позицията като ляв бек. Допадна ми още в първите мачове и той ми каза: „Най-накрая намерихме ляв бек за националния отбор.“ И на него съм му много благодарен, защото много ми помогна. Тогава още не бях утвърден титуляр дори в Берое, после и в Литекс. Младежкият национален отбор ми помогна доста.
– Беше в школата на Левски, но кое ти попречи да се наложиш при мъжете още първия път? Някой даде ли ти шанс?
– Влязох два мача на „Герена“. Помня много добре дебюта ми срещу Видима-Раковски. След това играх срещу Черно море. Но след това се промениха нещата. Само тренирах с първия отбор и виждах, че много трудно ще ми се даде шанс. На 17-18 години е важно да се играе във всеки мач и да се трупа опит. Като разбрах за желанието на г-н Илиан Илиев да ме привлече в Берое, си казах, че това е добър шанс да се развия. Но винаги съм знаел и съм се надявал, че ще се върна пак в Левски.
– Премина през Берое, Литекс, Локомотив /Пд/ – цели шест години, за да се завърнеш на “Герена”…
– Заслужаваше си чакането!
– Къде се чувстваше най-добре преди да се върнеш в Левски?
– В Локомотив (Пловдив) се чувствах доста добре. Отборът беше добър, с опитни футболисти. Може би там натрупах доста опит. Сблъсках се със ситуации, които ми дадоха път напред, да знам кое правилно и кое не, да знам какво да правя с живота ми. В Пловдив доста се развих.
– Коя е най-голямата ти радост и съответно разочарование в кариерата ти до момента?
– Със сигурност най-голямата ми радост е, че сега съм в Левски и получих повиквателна за националния отбор. Разочарованията са ясни – те са пресни и още болят. Надявам се занапред да има само поводи за щастие.
– В момента си капитан, получи повиквателна – каква е следващата ти цел?
– Следващата ми цел е с Левски да зарадваме феновете след тази суша и тази година да спечелим нещо.
– Какъв е Иван Горанов извън футбола?
– Нормален. Не бих казал, че съм нещо по-различно от другите. Ежедневието ми е нормално – тренирам, обичам да излизам с приятели на кино и на разходки.
– Къде обичаш да си почиваш?
– Обичам да се прибера в родния ми Велинград. Там е прекрасно, уникално спокойствие. Това е най-красивият град.
– Как гледат родителите ти на твоята кариера? Получаваш ли критики?
– Баща ми е много критичен, когато му се обадя след мач. Казва ми – от мен само критика можеш да чуеш, много рядко ще те хваля. Но знам, че го прави за добро. Мисля, че наистина са горди с мен. Благодаря им още веднъж, защото наистина ми помогнаха.
– Как реагираха, когато стана капитан на „сините“ и получи повиквателна от националния селекционер Петър Хубчев?
– Насъбраха им се доста поводи за радост. Много съм щастлив, че правя и тях щастливи.
– Каква музика слушаш?
– Всякаква.
– Знаеш, че около футболистите винаги има привлекателни жени. Как гледаш на това нещо?
– Това е хубаво нещо.
– Издържаш ли на напрежението до момента?
– Да, в момента съм сам. Не съм се предал все още.
– Защо не обичаш да даваш интервюта?
– Това не е моето нещо. Предпочитам да показвам на терена, отколкото да се изявявам в интервюта.
– Как да завършим нашия разговор?
– Пожелавам на всички да са живи и здрави! И „Само Левски“!
