-
-
Футболистът на Славия Янис Карабельов даде интервю за Gong.bg. 23-годишният национал на България говори за ситуацията в родния си клуб Славия, защо е решил да се занимава с футбол и за най-големите си успехи като футболист на „белите“. Капитанът на столичния тим коментира своя дебют за националния отбор, шансовете на Балъков начело на „трикольорите“ и желанието му да заиграе в чужбина. Той даде съвет на младежите, които искат да се занимават с футбол и откъде черпи опит и мотивация на и извън терена.
Янис, здравей! Как е настроението в съблекалнята в началото на сезона?
– Здравейте! Настроението в съблекалнята е добро. Мисля, че заслужавахме повече като точков актив, но за съжаление така се случиха нещата. Мисля, че ще наваксаме в следващите кръгове.
Започнахте сезона колебливо. Имаше някои доста фрапантни грешки във вашата защита последните мачове. На какво се дължат те, според теб, и как можете да ги предотвратите?
– Футболът е игра на грешки. Понякога се допускат такива грешки, всеки допуска да сгреши. Не смея да твърдя, че е някой е виновен за тях. Щом сме допуснали гол значи целят отбор е виновен. Това е колективен спорт, всички стоим както зад победите, така и зад загубите. Защо се допускат такива грешки? Може би липса на концентрация, недобра преценка в дадена ситуация. Изграждаме нова защита, идват нови хора, други си отиват. Може би това е причината, че не може да се направи най-добрият синхрон между отделните футболисти, за съжаление стават и контузии, които пречат. Наистина се надявам в най-скоро време да сме почти безгрешни и перфектни в защита, за да може треньорът да седне спокойно и да гледа мача.
Какви са целите пред отбора през този сезон? Предполагам, че гоните участие в първата шестица и пробив за Купата на България и докъде смяташ, че можете да стигнете?
– Аз за цели не искам говоря. За цели можете да питате треньора или президента. Аз лично искам да се представяме колкото е възможно по-добре, това означава да побеждаваме колкото се може най-много пъти, защото така ще придобием самочувствие и ще израснем и като футболисти, и като хора. Мисля, че това е важно за нас, а пък за цели има хора, които да питате.
Ти си юноша на Славия, израснал си в клуба. Кажи кой те подтикна да се занимаваш с футбол и защо избра точно Славия?
– Винаги съм обичал футбола още от много малък. Казах си, че това е нещото, с което ще се занимавам и, което ми доставя голямо удоволствие. С течение на времето футбола, който е мое хоби, се превърна и в моя работа. А защо избрах Славия? Дядо ми ме заведе на стадион „Славия“, той ме запали по футбола и оттам започна всичко.
Помниш ли първият си мач за представителния тим на „белите“? Как се почувства като влезе на терена?
– Помня го много ясно. Играхме с Левски, тук, на стадион „Славия“. Треньор беше Асен Букарев и изоставахме в резултата с 1:0. Мисля, че ме пусна 15 минути преди края, но за датата не мога да кажа. Много съм му благодарен, че при такъв резултат успя да ме пусне и да направя своя дебют в професионалния футбол, тук на стадион „Славия“, срещу Левски.
Ти спечели купата на България през 2018 година с тима на Славия срещу Левски. Тогава играхте 120 минути и се стигна до дузпи. Какво си казахте тогава и къде се нарежда този момент в твоята кариера?
– Сигурно се нарежда на първо място до момента. Най-щастливият ми момент като футболист и най-голямото ми постижение. Надявам се и съм сигурен, че няма да е последното. Но какво си казахме преди дузпите, мисля, че трябва да си остане между нас. Само ще ви кажа, че треньора и Жоро Петков ни казаха, че щом сме стигнали до дузпи, значи ние сме победителите в този мач.
Ти си още на 23 години, бъдещето е пред теб. Мислиш ли за трансфер в друг отбор в България или в чужбина и имал ли си оферти като цяло?
– Имало е предложения, запитвания, но нямам желание да отивам в друг клуб в България на този етап, не виждам смисъл. Единственото ми желание е, ако може един ден да се случат нещата и да отида в чужбина и да видя как стоят нещата там. Всяко нещо с времето си, ако заслужавам, ако съм показал достатъчно, мисля че ще се наредят нещата.
Няма как да подминем и темата за националният отбор. Ти направи своя дебют и изигра около половин час срещу Чехия. Какво е чувството да облечеш националната фланелка?
– Може би това е едно от най-уникалните чувства, което даден футболист може да изпита – да облече националната фланелка. Изключително щастлив, горд и благодарен съм, че ми предоставиха този шанс. Срещнах се със действителността колко трудно се играе за националния отбор срещу изключително силни и добри футболисти. Това ме навежда на мисълта, че имаме както аз, така и всички във България страшно много да работим, за да настигнем и да се изравним с европейските отбори, защото мисля, че изоставаме.
Вече два мача имаме нов треньор – Красимир Балъков, мислиш ли, че под негово ръководство ще успеем най-сетне да се класираме на голям форум, дали на Европейско, дали на Световно първенство?
– Искрено се надявам да се случи това нещо, но за съжаление мисля, че повече зависи от футболистите и нас самите. Има огромно значение футболистите дали играят редовно в отборите си, дали са здрави. Ако може да играят в чужбина още по-добре, за да вдигат нивото си. Мисля, че Красимир Балъков е един много добър специалист, който се опитва да накара националния отбор да играе по един различен начин и смея да твърдя, че ще успее.
Като млад футболист какво мислиш, че не достига на младото поколение днес? От години се говори за новия Бербатов, Стоичков, Стилиян Петров, но така и не излиза футболист от подобна класа.
– Не мога да отговоря с голяма точност на този въпрос. Аз много пъти също съм се питал защо не се получават нещата. Може би причината е и в хората, и в детско-юношеските школи. Всичко е много навързано. Аз не съм точният човек, който да каже къде са проблемите. Аз също виждам, че нещата се получават трудно при нас, не мога да обясня защо.
Знаем, че школата на “Славия“ е една от най-добрите в България. Сигурно си наблюдавал някои млади таланти и доста от тях попадат в първия отбор. Успяват ли да се стиковат младите с опитните футболисти? Какъв съвет би дал на всеки, желаещ да се занимава с футбол?
– Да, имаме много талантливи момчета и единственото нещо, което трябва е да тренират, да са спокойни. Рано или късно ще започнат да се чувстват както все едно са в юношеските отбори, ще привикнат със темпото, с начина на игра, с единоборствата, с по-бързото темпо. Това е може би разликата между юношеския и мъжкия футбол – темпото, скоростта ни играта. Трябва малко време, малко търпение, малко подкрепа от нас, от треньорите и мисля, че няма да имат проблем.
Като малък сигурно си имал футболист, на когото си симпатизирал. Ако, наистина има, кой е бил той?
– Понеже съм фен на Реал Мадрид и като малък обичах да гледам Робиньо. Правеше ми впечатление заради финтовете, които правеше. Впоследствие, като пораснах, продължих да гледам много мачове и нямам един играч, който да ме впечатлява. Напротив, гледам да се уча, гледам да следя играта на хората, които ми правят впечатление, повечето са полузащитници, всички, които правят хубави неща. Гледам да се уча максимално много от ситуации, положения. Нямам специално един футболист, за когото да кажа, че е бил човека, когото съм следял, на когото съм искал да подражавам. Гледам да се уча от всички.
И за финал: Освен хъса и желанието за игра, за победа във всеки мач, има ли нещо, което лично теб те мотивира, което те крепи в трудните моменти на и извън терена? Било то някой специален човек за теб или нещо друго?
– Като спомена човек, мога да кажа моята приятелка. Тя е може би човекът, който много пъти, когато съм бил долу, когато са ми минавали черни мисли през главата, примерно няма да се получи или нищо не става, винаги казва да съм спокоен, оказва ми подкрепа, да се възстановява от дадената ситуация. Понеже аз доста трудно изживявам загубите с безсънни нощи, много мислене, разсъждаване и тя е човекът, който ми помагал най-много. От друга страна мисля, че сам си намирам достатъчно мотивация всеки мач да излизам и да показвам това, което мога и да давам най-доброто за отбора да спечелим, защото това е най-важното за един отбор – да печели.
