Капитанът на Спартак (Вн): Няма място за оправдания! Скоро ще видим ефекта „Херо“

0
hebar spartak varna rumen rumenov alehandro garsiq
Снимка: facebook.com/spartak1918official
- -

Капитанът на Спартак Вн Румен Руменов сподели пред „Мач Телеграф“, че в съблекалнята съжаляват много за изпуснатата победа срещу Хебър в Пазарджик в понеделник, когато завършиха 0:0. Той заяви, че целта пред всички в клуба е „соколите“ да се спасят.

– Съжалявате ли, че не успяхте да победите Хебър?
-Да! Всички в отбора много съжаляваме. Това беше задължителен мач за нас. С оглед и на мястото, на което се намираме, за нас беше задължителен успехът. Като цяло не играхме лошо, но ни липсваше голът. След срещата гледахме статистиката и имахме много удари и 14 корнера. Играхме по-добре, но не отбелязахме, а това нас не ни устройва. Всички играем за три точки във всеки двубой. Където и да отидем, сме длъжни да играем за победа!

Сега предстои мач с Ботев Враца във Варна. Ще стъпите ли на пътя на победите вече?
– Мисля, че да! Играем у дома и сме длъжни да го направим. Трябва да оставим сърце и душа на терена. Излизаме за задължителна победа. Нямаме никакъв друг избор, защото сме на дъното и трябва да печелим точки, за да можем да се спасим. Това е целта пред абсолютно всеки един в клуба.

– Има ли напрежение в тима предвид факта, че сте на последното място в класирането?
– Може би във всеки мач има известна доза напрежение във всеки футболист. Причината е, че всичко е задължително и на всяка цена. Всички са професионалисти и трябва да сме по някакъв начин по-спокойни и да няма припряност в действията ни. Не знам дали всеки може да го постигне, защото донякъде си зависи и от човека.

– Успяхте ли да надградите през зимната пауза?
– Да! Мисля, че сме по-добър отбор и сме надградили. Да не забравяме, че сме се събрали преди около месец и половина. Нови момчета дойдоха и е може би една идея по-трудно, но ние не бива да се оправдаваме. Няма място за оправдания! Ние сме професионалисти и трябва да постигнем целта си, ако искаме да играем в елита на България.

– Като качество на играта, къде би поставил Спартак спрямо останалите клубове?
– Мисля, че като цяло първенството е доста изравнено. Като качество не отговаряме на позицията, на която се намираме в момента. Така си мисля аз. В България е такъв футболът, че ако влезеш по-здраво и концентрирано в един мач, можеш да победиш всеки. С изключение на няколко отбора, може би, които наистина имат голяма класа. Останалите клубове сме равностойни. Надявам се да влизаме във всеки един мач на 100%, защото за равенството в Пазарджик нямаме никакво оправдание.

– Ще видим ли скоро ефекта „Херо“?
– Мисля, че да! Още в следващата среща трябва да го видим този ефект. Димитър Димитров е доказан треньор и един от най-добрите в България за всички времена.

– Бързо ли свикнахте с неговите методи?
– Да! Аз лично свикнах много бързо. Разбрах какво иска той от нас. От кратко време сме заедно с новите попълнения, но и те са длъжни да се впишат в колектива и Спартак да се спаси! Това е голям клуб и има изключително верни фенове.

– Каква е разликата между есента и сега?
– Сега сме по-силни! Има по-качествени футболисти. Други са изискванията на треньора.

– Ще се спасите ли, защото всяка една изпусната възможност може да ви коства много?
– Да, така е. Наясно сме, че трябва да използваме всяка една възможност. Аз си мисля, че ще можем да се спасим и трябва да го направим. Искам го адски много. Това си го говорихме в съблекалнята и сме длъжни да го направим. Ще оставим сърце и душа на терена.

– Как се чувстваш във Варна? Тежи ли ти капитанската лента в този момент?
– Не ми тежи! Това е голяма отговорност. Допълнително ме мотивира да покажа по-добри неща. Мотивира ме да играя на предела на възможностите си. Да мотивирам моите съотборници, колкото мога. Като цяло във Варна много ми харесва и съм щастлив тук!

– Какво би казал на феновете?
Искам да им благодаря, че във всеки един мач те са до нас и ни подкрепят. Ще гледаме да измием срама от равенството с Хебър, където трябваше задължително да победим, с останалите мачове, които ни предстоят. Ако могат отново да са до нас, ще им бъдем много благодарни! Едно огромно благодаря!