-
-
Председателят на Съдийската комисия на Българския футболен съюз (БФС) Виктор Кашай говори по някои съдийски въпроси, възникнали по време на Световното първенство в Катар. Пред сайта www.magyarhirlap.hu в Унгария Кашай се спря на въвеждането и използването на системата за видеоповторения в полза на арбитрите (ВАР), както и за влизането на жени-съдии в мъжкия футбол. Стефани Фрапар от Франция се превърна в първата дама, ръководила мач на Световно първенство за мъже. Интервюто е направено преди финала на Мондиал 2022 в Катар, в който Аржентина спечели срещу Франция след изпълнение на дузпи.
Според него, въвеждането на ВАР наистина е равносилно на революция във футбола и съдийството. Също така той смята, че жените-съдии, които влязоха във футбола сега „първо трябва да свикнат с публиката, а може би и с играчите, но те заслужават доверие, тъй като старанието, талантът и добрата преценка са общовалидни критерии“. Също така той говори и за натиска върху реферите, както и за личностните характеристики на арбитрите.
Дни наред беше тема дали Кристиано Роналдо е замесен в удара на Бруно Фернандеш, който се озова в уругвайската врата. В крайна сметка дебатът беше решен от сензор в топката, който реши казуса. И той е толкова чувствителен, че може да покаже и най-малката промяна на посоката. На ръба ли сме на друга революционна промяна в управлението на игрите, е първият въпрос към Кашай.
„Би било преувеличено да се нарече това революционна иновация. Въвеждането на ВАР беше истинска революция във футбола и съдийството. В сравнение с това, независимо дали ще направим още някои настройки, вече не изглежда необичайно. Подобно на светът, който ни заобикаля, и футболът непрекъснато се променя. Техническият прогрес очевидно носи постоянни иновации, но и преди е имало епохални промени в правилата. Само си спомнете как са приемани въвеждането на смените, използването на жълти и червени картони или премахването на домакинската топка в началото на 90-те години“, обяснява унгарският топ-арбитър.
„Разбира се, тогава кой би си помислил, че GPS-радарите ще се използват за анализиране на играчите от резервната скамейка по време на мачове или че телевизионните зрители могат да наблюдават събитията от дрон-камера? Днес не можем да знаем какъв ще бъде футболът и съдийството през, да речем, 2050-а година“.
В тази посока на разсъждение следващият въпрос беше дали съдиите няма да изчезнат, тъй като при тях използването на технологии е най-отчетливо и видимо.
„А дали това не може да се каже и за треньорите, които също се възползват в техниката? Аз лично не вярвам в това. Да, вероятно ролята на статистиците и анализаторите при някои решения ще продължи да расте, защото въз основа на техните изчисления може да бъде по-лесно да се прецени например кой да бъде заменен, кога или къде може да се атакува противника. Но за мене това са изолирани ситуации, тъй като треньорът има голяма роля в живота на отбора. Същото се отнася и за рефера. Съдийството не е само дали топката е във вратата или не е влязла. Човешкият фактор, лидерският характер не могат да бъдат заменени от никаква система или технология“.
На Световното първенство зрителите станаха свидетели на още една новост, която е плюс по отношение на борбата за равенството на половете – появиха се жените-съдии. Кашай е либерален в тази посока и не го приема за странно.
„Да, женското съдийство все още не е напълно прието навсякъде. Но ако една жена може да бъде шофьор на автобус или министър-председател, защо да не може да бъде съдия? Едно време и тези роли изглеждаха странни, но после станаха естествени. Никой не се ражда съдия, правилата се научават. Усърдието, талантът и добрата преценка не зависят от пола, а най-много има различия във физическата област. Ако една-жена рефер физически и професионално предлага същото ниво като колегите си мъже, тогава тя ще получи шанс в мачовете! Мисля, че най-голямата пречка са предразсъдъците“.
„150-годишната история на футбола наистина е доминирана от мъжете. Представата за мача е как 22-ма решителни мъже се състезават на терена. И сега те трябва да бъдат отворени към възможността жена да ръководи техния мач. Но ако колежките получат възможност да се докажат и го направят, защо пък не?“
Въпреки това, шефът на българските съдии е на мнение, че и на мъжете-съдии не им е лесно, защото психически натискът е голям. Особено в някои първенства, особено в някои специални мачове.
„В нашата професия няма психолози или психични терапевти, които да помогнат. Всеки, който не може да се справи с натиска, който е поставен върху него по време и след мача, особено в социалните медии, ще се провали. Можем да кажем също, че за съжаление това е естественият подбор в съдийството“, разсъждава опитният унгарец.
„Играчите търсят вратички, често прекрачват границите, защото са обучени да надхитрят не само противника, но и съдията. Реферът трябва да разпознава дребните трикове, актьорската игра и понякога грубостта, която е преднамерена. Добрият съдия не иска да бъде център на внимание. Великият рефер знае кога да излезе от светлината на прожекторите и да стане видим“.
