-
-
Легендата на Левски Кирил Ивков е играл с великия Георги Аспарухов, а и се е изправял срещу него. Три години са заедно на „Герена“. 71-годишният Ивков беше любезен да разкаже в интервю за БЛИЦ спомените си за Георги Аспарухов във връзка с 4 май. Днес Гунди щеше да навърши 75 години.
– Г-н Ивков, как сте, къде ви откриваме?
– От 4-5 дни съм извън София. Откривате ме над Пасарел, във вилната зона. Имам вила тук, сега и дъщеря ми си строи. Пазя материалите. Чакам ги да дойдат със зетя, за да мога да отида на „Герена“ и да бъда съпричастен с годишнината на най-голямата легенда на България – Гунди. И да гледам срещата с Ботев (Пловдив).
– Явно в момента сте в ролята на охранител?
– Да, точно така. Дъщеря ми реши да си направи био къща от Латвия. Докараха материалите, чакаме и бригадата. На 8 май трябва да започнат работа. Докараха доста скъпи материали и аз стоя да ги пазя. В ролята на охранител съм.
– Играл сте с Гунди, а и срещу него, какви са спомените ви?
– Имах щастието да играя и срещу Гунди, имах щастието да играя и заедно с него. Изключителен футболист, изключителен човек. Жалко, че си отиде толкова рано – едва на 28 години. Имах щастието да играем заедно и в чужбина, като излизахме с Левски за мачовете от евротурнирите. Няма да забравя срещата с Милан, когато легендата, треньорът им – Нерео Роко, след мача каза за Гунди: „Това е футболистът на моите мечти!“.
– Сигурно сте говорили на тази тема, какво ви е казвал Гунди, защо не е преминал в Милан?
– Категорично им отказа, защото знаете по комунизма какво беше – а отидеш, а ти отиде семейство, роднини… всички щяха да имат проблеми. Наистина от Милан предлагаха много голяма сума, но Гунди изобщо не се двоумя. Той беше разумен човек, не искаше да навреди на семейството си. Ако беше заминал…
– Имате ли победа срещу него?
– Нямам победа. Два мача съм играл с Миньор (Перник) срещу него. Биха ни на „Герена“ с 2:1, Левски дори изпуснаха две дузпи. В другата ми среща срещу него паднахме с 0:2.
– Бихте ли разказали някоя интересна случка с Гунди?
– Имали сме доста случки, въпреки че той не беше зевзек като Сашо Костов в това отношение. Гунди беше изключително тих. Три години играхме заедно в Левски. Един път не чух да се скара на някого. Изключителен добряк беше. Нито е създавал главоболия на ръководството и треньорите, нито на колегите му в отбора.
– Някога имало ли е случай да се разсърди на съотборник, ако не му подаде топката пред противниковата врата?
– Никога не се е сърдил, ако не сме му подали, примерно. Жалкото е, че беше много малтретиран от противника. Застрашаваше всички отбори, пазеха го много здраво, ритаха го, щипеха го. Основно цесекарите, а и играчите на сателитите на ЦСКА. Явно генералите се обаждаха – по Сливен, насам-натам, и съветваха футболистите да малтретират Гунди. Беше му трудно с военните отбори, но и на тях постоянно вкарваше.
– Знаменитата победа със 7:2 над ЦСКА ли е най-паметната ви с Гунди?
– Да, за това поколение, което бяхме тогава. 7:2 просто беше чудо. Спомням си, че живеех в „Хаджи Димитър“ тогава. След мача си отидох пеша до вкъщи сред море от фенове. Не мога да ви опиша каква еуфория беше. Лудница!
– Как празнувахте победите?
– След мач ходехме семейно по ресторантите. Тогава не посещавахме нощни заведения, както правят сега. Но в момента животът е напълно друг. Не е като едно време. Което е нормално…
– Гунди с кого делеше стая по време на лагерите?
– Най-често беше с Вуцата (б.р. – Иван Вуцов). Бяха и големи семейни приятели.
– Виждате ли често съпругата му Величка Маркова?
– Разбира се, виждаме се. Наскоро обаче по неприятен повод – на погребението на Павката Панов. Синът на Гунди Андрей и жена му Изабела – щерката на Павката, се бяха прибрали от САЩ. След погребението Андрей замина, а тя остана при майка си. С моята жена ги поканихме на Великден у нас на гости. Изкарахме доста часове заедно. С Павката бяхме изключително добри семейни приятели, беше много мъка, че го загубихме. Още ме боли! Дъщеря му – Изабелчето, се чува постоянно с жена ми. Звъня да ни благодари колко добре сме ги посрещнали на Великден. Аз от малка я познавам, със семейството на Павката ходехме заедно на море. Имаме много спомени.
– Със сестрата на Гунди имате ли се – Лидия Карова?
– Нямам представа с какво се занимава. Знам, че се ожени за волейболиста Димитър Каров.
– Някой от внуците ви насочи ли се към футбола?
– Детето на сина ми малко се опита, но несериозен. Малкият, на дъщеря ми, който е пети клас, е вратар. Но аз на бъзик му казвам, че вратарите не са футболисти.
– Какво си спомняте от последния ви мач с Гунди – победата с 1:0 над ЦСКА на 28 юни 1971 г.?
– Тогава му вдигнаха червен картон заради Пламен Янков. И на другия ден, като дойде на стадиона, каза, че с Котков са ги поканили на юбилеен мач във Враца. И Сашо Костов май щеше да тръгва с тях. Котето дойде по-рано на „Герена“, биеше фаулове и дузпи на вратарите, беше съблечен по екип. Гунди, като дойде, помоли бате Йончо (б.р. – треньорът Йончо Арсов) да ги пусне да отидат във Враца. Чух бате Йончо да му вика „Наказан си, недей да ходиш!“. Треньорът не беше много съгласен, но Гунди и Котето тръгнаха. За съжаление, наказаха Гунди заради червения картон срещу ЦСКА. Ако не беше наказан, нямаше да тръгне за Враца, тъй като скоро след това имахме мач и нямаше да играе в бенефиси и годишнини…
– Защо му вдигнаха червения картон срещу ЦСКА?
– Нещо бутна Пламен Янков, удари ли го, не знам какво точно стана. Явно нервите вече не му издържаха. На другия ден дойде с колата на „Герена“, взе Котков и заминаха. И знаете какво стана след това – ужасна трагедия! На погребението беше страшно чудо, такова чудо не бях виждал никога. По-възрастните говореха, че такова погребение е имало само на Цар Симеон. Сутринта в 6:30 часа отидохме на „Герена“, докараха ковчега. По едно време казаха, че ще го изкарат на терена. Стадионът се напълни, почерня. Всичко беше в черно, няма къде да хвърлиш една игла. Това си го спомням много добре. Както и след това на гробищата – беше ад. Имаше хора от двете страни на пътя. Някои се хвърляха върху ковчега, ужасно беше. Не ми се говори повече за това чудо.
– За кратко е в ЦСКА. Сигурно ви е разказвал какво се е случило тогава?
– Няма мaч за ЦСКА, само в някакъв бенефис е играл. Взеха го в ЦСКА като войник, обаче не знам кой от треньорите там му казал: „Момче, отивай да учиш! С футбола няма как да стане“. И го пратиха в Пловдив. Там беше уникален – с Чико Дерменджиев, с Попето (б.р. – Димитър Попдимитров), едва се върна в Левски след това. Сигурно в ЦСКА са съжалявали, че са го изпуснали. Мога да ви споделя още една интересна случка. Знаем какъв зевзек е Сашо Костов. Веднъж си направи голяма шега. Играем мач на „Герена“, треньорът Кръстьо Чакъров се гласи да прави смяна и в този момент Сашо вика на Гунди: „Айде, излизай, защото те сменят!“. И той тръгва да излиза, настава смях, треньорът се разкрещя на Сашо Костов. Голям смях беше. Сашо винаги тръгваше първи, когато излизаме за мач, и заставаше на вратата и показваше четири пръста. Съперникът да знае, че печатът на „Герена“ е 4 гола всеки мач. Почти винаги ни се получаваше.
– Легендите събирате ли се често на „Герена“?
– Аз по-рядко ходя. Сашо и Фифи Перото са постоянно там. Аз ходя на мачовете. Не съм пропуснал домакинство на Левски. А гостуванията ги гледам по телевизията.
– Ще спечели ли Левски Купата на България на 9 май?
– Ако искаме да завършим добре сезона, ще бъде чудесно да спечелим Купата на България. От 2009 година нямаме трофей. Дай Боже на 9 май всичко да мине както трябва. Може да бием, може и Славия да бие. Стига само да не свири този съдия от мача им с Ботев, където им отряза главите (б.р. – Станислав Ставров). Венци Стефанов след реванша им каза, че това бил един от най-добрите съдии. Аз всяка сутрин слизам в Пасарел да си купувам вестници и да пия кафе. Чак вчера прочетох, че е казал, че е имало дузпа за Ботев. Ама същата не им били дали и на Славия в първите минути. Аз гледах мача, един от Славия падна сам, за каква дузпа говори Венци? Иначе при нас сега е добре. Последните три-четири мача Левски играе на ниво. И срещу ЦСКА се представихме силно. В Стара Загора при победата с 4:0 над Берое играхме много добре. Отборът набра скорост, дано победим и във финала на 9 май. Но резултатите при Делио Роси закъсняха. Имахме много слаби мачове през сезона. С Витоша (Бистрица) загубихме две точки, Берое ни би на „Герена“, изнервих се много тогава. Левски никога не е играл защитно, а при Роси наблюдаваме точно това в повечето мачове. Като ги гледах срещу Берое в Стара Загора ми стана драго, така искам да играят във всяка среща.
– Извеждали сте Левски с капитанската лента, и то срещу Аякс и Барселона на Кройф и Неескенс. Какво е чувството?
– Голямо нещо е това, настръхвам. Гледам с тъга към онези години – къде е сега нашият футбол? Не всеки може да елиминира Аякс и да вкара пет гола на Барса (б.р. – Левски бие с 5:4).
– Благодарим и ви желаем най-вече здраве! А вие какво си пожелавате?
– Отдавна мечтая и ми се иска да гледам силен Левски. Почти на 72 години съм вече. Искам след мачовете да се прибирам усмихнат у дома при съпругата ми. Защото след много срещи на „Герена“ се прибирам изнервен.
