-
-
Днес един от любимците на феновете на Локо София Кирил Метков навършва 60 години. Славният атакуващ халф печели сърцата и на привържениците на ЦСКА, с който печели титлата (1992) и купата (1993). Оттам следва период в Япония (Гамба Осака), за да се завърне у нас в Славия, с когото печели дубъл през 1996 г. Метков даде интервю за „Тема Спорт“.
Г-н Метков, как се чувствате на 60 години?
– Перфектно, но сигурно ще трябва да ви разочаровам…
Защо?
– Защото вече не се занимавам с футбол и няма да съм интересен на хората. А и по принцип футболът вече наистина не ме интересува. Не съм в час със съвременните тенденции на играта. Не я следя.
Но сте оставил трайна диря в миналото… Как живеете в момента?
– Добре живея, не мога да се оплача. Приключих със спорта, с футбола. Всичко с времето си.
Последно работехте в столичната школа Витоша 13 през 2020 година…
– Да, за шест месеца. Но на 60 години да се занимавам с деца, вече не е за мен.
Футболът обаче не остава ли най-голямата тръпка в живота ви?
– Тръпка, но вече е минало. Нали знаете, всичко минава. Времето тече и никого не пита. Ти трябва да се нагаждаш към него. Иначе добрите спомени си остават, те са си там – постиженията, мачовете, усмивките. Но не мога да си представя, че до безкрай ще се занимавам с футбол.
Кой ще остане най-паметният ви миг в кариерата?
– О, много са. Ще изпусна някой и после ще ми се обидят (смее се). Като цяло беше хубаво пътуване, но рано или късно приключва и започва ново. Пишеш друга глава от историята, започваш ново пътешествие.
С какво се занимавате в момента, коя е новата ви дестинация?
– Не е бизнес, не е свързано с пари. Те не са всичко на този свят. Далеч съм от футбола и спорта. Да кажем, че в момента повече ме привлича и вълнува вътрешната страна на живота. Другото вече е минало, а аз не обичам да се връщам много към него.
Гледате ли мачове?
– Не, избягвам ги. Връщат ме назад във времето, в спомените, а аз не искам. Такъв съм си бил винаги. Като сложа край, значи е край. Като кажа начало, значи е начало. Така че наистина не съм запознат много с футболните процеси.
През есента Локомотив София празнува 95-годишнина, бяхте ли на юбилея?
– Не, не. Никъде, свързано с футбола, не съм бил скоро.
Обиден ли сте с нещо или на някого?
– Абсурд, глупости. Просто идва моментът, в който смятам, че трябва да поемеш по нов път. Всяко нещо си е с времето, както казах. Не може до безкрай. Сега да се мотая някъде, в някой клуб, школа, просто да взимам заплата, мерси. Не съм от този тип хора. Не виждам какво ще правя, с какво ще съм полезен. Не става. Не го чувствам, не е моето и не бива. Зная си мястото и пътя, не са ми там. Живея близо до София (б.р. – село Владо Тричков) и се наслаждавам на времето. Дълбоко в гората съм. Човек трябва да намери смисъла на живота. Това, което е преминало, е преминало. Ще дойде нещо друго – какво и кога, никой не знае. Аз съм убеден в себе си, че не мога вече да се занимавам с футбола. Макар че съм и на принципа, че в този живот всичко е възможно, няма нищо невъзможно. Но трябва да го усещаш, че е твоето, да ти идва отвътре. А да се занимавам на тази възраст с деца вече не бива. За там са нужни млади хора. Аз може и да имам опит, но той не е достатъчен. Не бива цял живот човек да прави едно и също.
Локо София, ЦСКА, Славия… Имал ли сте някога опция през годините да направите голям шлем с Левски?
– Не, нямах. Там беше невъзможно.
Какво ви донесе и даде периодът в Япония, в Гамба Осака?
– Даде ми приятел, донесе ми Сергей Алейников, който наскоро стана спортен директор на Локомотив Пловдив. Двамата бяхме заедно в Гамба Осака – година и половина. Малко хора знаят, че сме приятели. Чухме се вече с него и му пожелавам успех. Аз не съм от този типаж, около който се знае какво прави (смее се).
Наистина ли не се интересувате вече какво се случва в Локомотив София, в ЦСКА?
– Времето минава… Идва ново начало, с нови хора, за Локомотив, за ЦСКА или където и да е. Това е нормален житейски процес.
Дано с това ново начало да си върнат старата слава, защото местата, на които са, не им отиват.
– Мисля, че вече няма как. Времената са други, хората са различни. Емоционалната нагласа – също. Има прекалено много чужденци, прекалено много пари и интереси. Трудно ще стане. Даже съм почти убеден, че е невъзможно. За да се оправи футболът ни и да върви напред, трябват четири-пет отбора като Лудогорец, а не само един! Защото иначе увисва националният отбор…
Кога за последно бяхте на стадион, за да гледате мач?
– Отдавна е било. Три-четири години със сигурност са минали. Други неща ме вълнуват сега. По-нататък може да говорим за тях. Сега ви благодаря за интереса и уважението. Желая крепко здраве на всички!
