-
-
Радостин Кишишев като че ли някак се е отдръпнал от прожекторите на българския футбол, а последните му авантюри бяха в Бургас. Уцелваме го да пътува от София именно към този град, откъдето тръгна кариерата му. От Нефтохимик попадна млад сред звездите в онзи голям национален отбор, след това мина през Литекс, Бурсаспор и Англия, където изкара доста години – нещо, което е немислимо за някой настоящ български футболист. Тинката бе един от категорията сърцати и всеотдайни играчи, което също сега трудно се вижда. Вижте какво сподели той в интервю за „Тема спорт“.
Г-н Кишишев, в Бургас, накъдето пътувате, кога за последно ходихте на мач?
Вижте, футболът в Бургас затъна не от вчера, а от около десетина години вече. Общината се отдръпна от спонсорство на футболния отбор. Имаше много повече други ангажименти към града, отколкото към спорта.
В други градове има обаче протести и други такива действия от феновете, ако се появи отлив в намеренията на Общината. В Бургас сякаш има апатия, така ли е?
Явно на другите места има по-голяма фенска маса, обичат футбола повече от бургазлии. Ние си обичаме повече морето, тоест образно казано, си тачим сафрида и бирата. Обичаме си Морската градина, казваме – ние сме най-добрият град за живеене и друго не ни интересува.
Не е ли странно Димитър Димитров-Херо с целия си бургаски екип да отиде да спасява друг морски тим, но на север – Спартак Варна, защо някой не инвестира в Бургас?
Не мога да коментирам как милионерите ще си харчат парите. Но ние имаме пристанище, нефтозавод, летище, имаме летен сезон, много пари се въртят. Не липсват хора, които могат да помагат на спорта, но идва другият момент, че държавата не помага чак толкова, не й е останало време. Преди 20-30 години наистина имаше спорт. Не можаха да разберат управниците, че когато една държава спортува, нещата ще бъдат много по-добре и в политически план и ще стоим много по-добре на световната карта.
Цяло бургаско поколение сякаш се изгуби за футбола?
Феновете на Черноморец вече са по-възрастни. Тези на Нефтохимик, които изживяха онези моменти, когато отборът доминираше в България и пълнеше стадионите и постигаше успехи, те се объркаха в тази демокрация и в трудните времена. И така всички се обезвериха. Но пък веднага ще ме контрираш със запалянковците в другите градове.
А преливането на кадри от единия в другия бургаски клуб не обърка ли запалянковците?
Аз бях треньор, ръководител и председател, които се покриват. Общо взето бях всичко. С ръка на сърцето казвам, че опитах да помогна на бургаския футбол, но не можах. И така загубих едни 4 години от живота си и ентусиазма си за нещо, което не се случи.
Бяхте в Брайтън и тогава пред очите ви се построи новият стадион на клуба. Тук защо нищо не става в тази посока?
Не трябва да сравняваме нещата в Англия и в България, няма как. Инвестициите са различни, богаташите са различни, рекламодателите са различни. Англия като държава е топниво, така че няма как да сравняваме. Но ето около нас, изключвам Турция… ето Северна Македония, Румъния имат нови стадиони. Някой се нагърбва и казва – тук трябва да имаме нов стадион, да се представяме добре.
Защо изключвате Турция?
Различни средства генерира футболът в другите страни. Сам си видял, четох, че магазинът на Портсмут е по-зареден от тези на всички български клубове, взети заедно. Но там имат друга култура, а и друга покупателна способност. В Бургас има общо сигурно около хиляда запалянковци, не знам на кой отбор са повече, но са толкова, това е. Във Варна на дербито се събират десет хиляди човека, напролет на „Тича“ няма да има празна седалка. А там няма такива курорти и по-малки градове като около Бургас, но явно тръпката при тях е различна.
Наскоро изкарахте курс за подновяване на треньорски лиценз, имате ли планове в тази насока?
Плащал съм немалко пари за това обучение досега и няма как с лека ръка да се откажа, а и още не съм се отказал от футбола, просто ми идва на заден план. Но я няма искрицата, която искам да видя, за да се опитам да помагам най-малкото с опита ми.
Следите ли драмите около БФС?
Всички имат вина за състоянието на футбола. Приятели са ми всички и сегашните ръководители, и тези, които искат да бъдат такива. Мога да взема страна и това е страната на футбола. Но в последните десет години аз не виждам футбол. Виждам един доминиращ отбор на Лудогорец, който по една или друга причина няма конкуренция. Не знам дали това е заради финансови причини, или заради организацията, или е комбинация от всички компоненти. Но не е интересно за българските фенове да има един такъв участник. С какво допринася това за българския футбол? Един футболист, ако те го продадат за 3 милиона, Левски и най-вече ЦСКА биха го продали за 5-6 милиона и ще бъдем като Звезда, Динамо Загреб… Ще се завърти машината.
Играли сте на световно и европейско, но тогава във вътрешното ни първенство нямаше толкова чужденци. Сега националният отбор има ли изгледи да отиде на финали?
Имаме талантливи футболисти, но тук отиваме до другия момент, който е в моята сфера – имаме ли талантливи треньори? Имаме ли ръководители, които могат да застанат зад треньора? Виждайки методика, тренировки, стил – да, но ако няма бързи резултати – имаме ли президенти, които са търпеливи и имат вяра. И оттам няма вяра и от треньор към футболист.
Като млад как се вписахте при звездите от САЩ 94, сега като че ли много отрано се пришпорват нещата?
Това, което виждам сега, е голяма грешка. Как така с половин мач в клубния отбор и го правят национал?! Това е недопустимо, това е пълно падение. Не е нормално това. И мен също не ме познаваха хората в началото, знаеха ме само в Бургас, но имах мачове. Но някой застана зад мен, а аз не разочаровах никого. Успях да се докажа не само в България, но и в чужбина.
Херо ли е треньорът, който отключи таланта във вас?
Той има основна заслуга, да. След това Димитър Пенев видя в мен качества да бъда достоен титуляр в отбора, който направи щастлива България през 1994-та. И така, това са двамата, които дадоха тласък в моята кариера.
Периодът в Бурса, проблемите с картотеката не ви ли разколебаха?
Отиването ми в Бурса беше голяма грешка, защото доста клубове от Европа ме искаха в същото време. Но Христо Порточанов каза – когато дойде най-добрата оферта, тогава. И той реши да отида там, а и аз реших да напусна, защото вече не ми се стоеше в Бургас. Впоследствие Литекс ме купиха, но пък Бурса нямаше право да ме продава. Получиха се неразбории. Левски бяха конкуренция за Литекс, разровиха се, един месец не играх футбол, но тук отнеха точки на Литекс, а там на Бурса – не.
Бяхте на проби в Арсенал при Венгер, сега такова нещо постижимо ли е за българин?
Имаше възможност да отида директно от Литекс в Арсенал, те предложиха оферта за проби. И няма как от България да отидеш на проби в Англия и да очакваш нещо кой знае какво. Имам над 260 мача в Англия. Сега нямат характер, воля да се борят. Не можем да се преборим. Физически ни превъзхождат, и то много. Оттам следва и технически, пак голяма разлика. На база бързина, скорост, техника… много куцаме. Ние сега си мислим, че ако спираме топката и можем два-три пъти да я прескочим, сме технични футболисти. Иска се да си техничен в движение, на максимална скорост, а преди това трябва да се мисли бързо. Изоставаме доста тук, а и няма кой да ни научи. Пък и нямаме мачове, в които да сме равностойни и да видим къде сме. Но не забравяйте, че милиони искат да станат футболисти и тази цедка е много… Футболистът живее добър живот, получава големи пари. Същото е и в шоубизнеса. Всеки иска да е богат и известен.
Сега кое първенство следиш?
Мачовете на Гуардиола, Клоп, Артета, Шави. Наблягам на треньорския елемент.
А в България кога ще отидеш на мач?
Не знам, не мисля, че това, което гледаме, е много истинско.
